Решение № 89 от 14.08.2020, Районен съд - Крумовград

Р Е Ш Е Н И Е гр. Крумовград ...14 .08. 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Крумовградският районен съд

................................................................колегия в публичното заседание на четвърти август........…..............................................................................……….. през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Иван Йорданов ………..................….

Членове :

………..............................................

Съдебни заседатели:

…........................................................

Секретар Емилия

Василева..........................................………..………...……………………........

Прокурор

………………………..……………………...................……………………......................... като разгледа докладваното от съдията

Йорданов.......................………….............................. гр . дело №247 .....…….....……............... по описа за 2019 год.…....................……..….......….

Предявен е иск с правно основание чл.50, вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата С.К., действаща със съгласието на баща си О.Е.А.и майка си Х. К., чрез пълномощника си адв. Д.Х., твърди в исковата си молба, че на 05.06.2019 г. около 10, 30 ч. се возила с нейния велосипед из с. С., мах. «Д.», където имали фамилно жилище, като била на около 80 м. от къщата им, когато изведнъж чула вой на кучета и видяла, че 2 агресивни кучета идват към нея. След това твърди, че същите идвали от посока на стадо овце на около 150-200 м. от нея и били под надзора на лицето М.А.Ю., но преди да успее да направи каквото и да било кучетата рязко се нахвърлили върху нея, като я съборили на земята. На следващо място твърди, че тя започнала да вика с крясъци и да се съпротивлява, но кучетата не я пускали и в този момент баща ѝ и друг неин роднина Е.Б.Х., ЕГН ********** ***, мах. „С.” № ** веднага се притичали на помощ с викове за да прогонят кучетата, като последните при наближаването им се разбягали. По – нататък твърди, че вследствие на нападението получила наранявания по крайниците, както следва: по задната повърхност на дясното бедро, в горната му трета се получило синкаво-мораво кръвонасядане с размери 16/6 см, като в областта на кръвонасядането получила четири на брой ивицовидни охлузвания на кожата с размери 2/0,5 см., 1,5/0,5 см., 0,5/0,5 см. и 10,5 см., покрити от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната кожа. Още по – нататък твърди, че по задно- външната повърхност на дясната подбедрица, в средната й трета получила синкаво-мораво кръвонасядане с размери 12/7 см и в областта на описаното кръвонасядане били установени пет на брой охлузвания на кожата с размери от 0,5/0,5 до 6/0,3 см., покрити от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната кожа, които увреждания били описани в съдебномедицинско удостоверение № 99/2019 г., изд. от д-р Н.Д.М., съдебен лекар, като претърпяла и множество манипулации свързани с ухапването.

Пак в исковата молба сочи, че вследствие на случилото се постоянно изпитвала страх, когато излизала навън, не се чувствала защитена, имала чувството, че всеки момент може да бъда нападната, като особено когато видела куче, а такива имало навсякъде, се криела или затваряла, според това къде се намирала. Отново в исковата молба твърди, че много я е страх докато е навън поради големия брой бездомни кучета, които по принцип се разхождали наоколо, тъй като това нападение оставило в нея дълбоки емоционални рани, понеже не можела да преодолее страха си. Още в исковата молба твърди, че въпреки надеждата, че с напредване на времето ще се възстанови, това не се случило и често се случвало да се събужда през нощите и да сънува кошмари, като понякога си представяла какво би се случило, ако не се били намесили баща ѝ и лицето Е.Б.Х. и изпадала в паника. След това твърди, че освен психическите изживявания, не били за подценяване и физическите наранявания, които щели да ѝ оставят белези по тялото за цял живот, макар, че по никакъв начин не е провокирала животните за подобно агресивно поведение, като спрямо същите лицето М.А.Ю., под чийто надзор били кучетата, не предприел никакви действия преди и по време на нападението, така че да се ограничат или предотвратят рисковете, породени от поведението на кучетата.

Твърди още в исковата молба, че въпросните кучета били регистрирани на името на брата на М. - Б.А.Ю., с ЕГН **********,***, мах. «С.» № ** и едното от кучетата било порода «кангал», женски пол, цвят - бяло-жълт, а второто било порода «българско овчарско куче», мъжки пол, цвят - черно бял, като случаите на нападение на тези кучета над хора и животни били много и всеки в с. С. знаел за това. Не на последно място в исковата молба твърди, че хората поради страх се притеснявали да се оплакват от двамата братя, които стопанисвали тези кучета и М. постоянно си водел стадото с тях, като си позволявал да оставя да пашуват животните дори вътре в селото, съответно и кучетата върлували в границите на населеното място в разрез с всякакви законови и подзаконови норми.

Накрая твърди в исковата молба, че съобразно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира то, като за уважаване на иска следва да се установят по несъмнен начин следните няколко кумулативни предпоставки: вреда; същата да е причинена от животно; то да е собственост или да се намира под надзора на ответника; бездействие на последния за предотвратяване на вредата; причинна връзка между това бездействие и вредата, като изложеното по безспорен начин обуславяло пряката причинно-следствена връзка на претърпените от нея болки и страдания с нанесеното ѝ увреждане.

Иска от съда, да постанови решение, с което да бъде осъдени ответниците М.А.Ю., с ЕГН **********,***, мах. «С.» № ** и Б.А.Ю., с ЕГН **********,***, мах. «С.» № ** да ѝ заплатят солидарно сумата в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, представляваща паричен еквивалент на причинените ѝ неимуществените вреди, както и да ѝ бъдат присъдени и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание лично и чрез адвокат-пълномощник поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.

Ответникът М.А.Ю. е депозирал в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, в който намира иска за изцяло неоснователен и недоказан и заведен срещу ненадлежна страна, а претендиралият размер на обезщетение в размер на 2 000 лева е прекомерно висок в сравнение с твърдените вреди. Твърди, че брат му Б.А.Ю. притежавал стадо овце, които отглеждали в с. С., махала “С.”, община Крумовград и за него се грижело цялото семейство, като на процесната дата 05.06.2019 г. брат му Б. извел овцете около 6, 30 часа на паша. Изобщо не сме разбрали, че нещо се е случило, нито аз, нито брат ми. След това твърди, че на 06.06.2019 г. било негов ред и той пасял овцете в землището на махала Д., когато чул викове и закани по негов адрес, като на около 500 м. от него имало две лица - Орхан и баща му Емин от махала Д. на село С.. Като ги видях толкова разгневени и с пушка, с които гърмели и той се уплашил и се обадил на телефон **2, защото мислел, че ще го застрелят. На следващо място твърди, че го свързали с Районното управление на полицията в гр.Крумовград и на дежурния обяснил какво се случва, като не след дълго дошъл районен инспектор Мурад Мурад и още един служител, който не познавал и от тях разбрал какво се е случило предния ден.

После твърди, че вечерта, когато се прибрал вкъщи се опитал да разговаря с брат си, но той категорично отрекъл да има такова нещо, казал, че през целия ден на 05.06.2019 г. бил с овцете и кучетата са били със стадото, но инцидент и нападение над лицето С.К. не е видял. Не на последно място твърди, че действително брат му Б. притежавал две кучета, които били постоянно с овцете, животните не били агресивни и досега е нямало случай да са нападнали и/или ухапали някой. Още по – нататък твърди, че считал, че не кучетата на брат му, а други кучета били нападнали ищцата, но ако са били кучетата на брат му, то същите са били провокирани, много често се случвало деца да хвърлят камъни по животните или да размахват пръчки срещу тях. Накрая твърди, че също така на въпросната дата - 05.06.2019 г., той и баща му прибирали сено вкъщи, така че той не е бил с кучетата и нямал каквато и да е отговорност. Моли да бъде уважен частично иска по справедливост, като бъде намален размерът на причинените неимуществени вреди с процента на приетото съпричиняване на резултата. Претендира разноски по компенсация. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не представя становище по делото.

Вторият ответник в срока за отговор по чл.131 от ГПК на исковата молба, не е представил такъв. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не представя становище по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства - писмени и гласни, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно, че на 05.06.2019 г. около 10, 30 ч. ищцата е била нападната от две кучета – eдното порода «кангал», женски пол, цвят - бяло-жълт, а второто било порода «българско овчарско куче», мъжки пол, цвят - черно бял, които са и причинили наранявания по крайниците, както следва: по задната повърхност на дясното бедро, в горната му трета се получило синкаво-мораво кръвонасядане с размери 16/6 см, като в областта на кръвонасядането получила четири на брой ивицовидни охлузвания на кожата с размери 2/0,5 см., 1,5/0,5 см., 0,5/0,5 см. и 10,5 см., покрити от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната кожа. Също така е приел, че по задно- външната повърхност на дясната подбедрица, в средната й трета получила синкаво-мораво кръвонасядане с размери 12/7 см. Кучетата били под надзора на лицето М.А.Ю., а били регистрирани на името на брата на М. - Б.А.Ю. с паспорти №№BG01VP241462 и BG01VP241463.

Установява се по делото, че същия ден С.К. и свидетеля О.Е.А.отишли във ФСМП – Крумовград, където раните ѝ били обработени. Впоследствие на 07 .06. 2019 г. отишли в гр. Кърджали където била прегледана от съдебен лекар, който установил, че по задната повърхност на дясното бедро, в горната му трета се получило синкаво-мораво кръвонасядане с размери 16/6 см, като в областта на кръвонасядането получила четири на брой ивицовидни охлузвания на кожата с размери 2/0,5 см., 1,5/0,5 см., 0,5/0,5 см. и 10,5 см., покрити от тъмночервена корица, разположена над нивото на околната кожа. Също така установил, че по задно- външната повърхност на дясната подбедрица, в средната й трета получила синкаво-мораво кръвонасядане с размери 12/7 см. Освен това по делото е установено, че С.К. след този инцидент e била на преглед и при психолог.

По делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на свидетеля Е.Б.Х. – съпруг на братовчедката на С.К. се установява, че на 05.06.2019 г. бил в с.С., мах. „Д.“ и към 10.30 часа когато правили закуска, чули кучета да лаят и викове. Съпругата му излязла и извикала „помагайте на С.“, като веднага с Огнян отишли и с камъни прогонили кучетата, които били съборили и нападнали С. и я хапели. Били две, жълто и черно, големи кучета, като ги прогонили отишли при стадото овце на М., които пасяли по-отгоре и останали там. Двамата с Огнян отишли при него и му казали какво са направили неговите кучета, а той им се скарал, че са отишли там и ги опитал кой ги е пуснал. След тази случка С. била много уплашена, страхувала се от кучета, като майка ѝ им споделяла, че нощно време още сънувала кошмари и се събуждала. Тя била ухапана от кучетата на бедрото на десния крак, в долната част имала по – леки рани, но горната рана била много голяма, като била нападната когато карала велосипед, при което започнала да бяга и паднала на земята и кучетата се нахвърлили върху нея.

Свидетелката А.Ю.А.н – първа братовчедка на бащата на С.К. в показанията си сочи, че помни онази сутрин на 05.06.2019 г., когато правили закуска и чули кучешки лай и С. да вика „помагайте, помагайте“.