Решение № 16 от 20.01.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. ХАСКОВО, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600201083 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от извънсъдебен орган- Bonnen &Transacties Transactiemod , Кралство Нидерландия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена А.

С. С.,роден на **** г. в гр.**** и адрес – **** **** , ****. Посоченият размер на санкцията е 430 евро. Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са А. С. С. , неговият ЕГН е **********, а адресът му – **** ****.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице ,редовно призован не се явява и не взема становище по искането.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение на извънсъдебен орган – Bonnen 1

&Transacties Transactiemod в Кралство Нидерландия , на засегнатия е наложена финансова санкция – глоба в размер на 430 евро. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е постановено на 01.04.2025 г. и е влязло в сила на 13.05.2025 г. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатият е бил санкциониран затова ,че на 23.03.2025 г. в 18:51 часа като водач на моторно превозно средство държи в ръка мобилен телефон по време на шофиране – административно нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и представлява глоба за допуснато нарушение на пътните правила на територията на издаващата държава. Описаното нарушение е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно закона на Република България/ЗДвП/. На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е още, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 13.05.2025 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Сведения, различни от така посоченото, по настоящото дело не се установяват. Следва да се приеме, че производството против санкционираното лице е било писмено, а декларирано уведомяване на лицето за наложената санкция и правото на обжалване, за съответни на действително осъществената процесуална дейност, чието съдържание потвърждава и приложеното по делото уведомление. Декларирано е от издателя, че плащания по наложената финансова санкция не са постъпили. Посочен е и давностният срок, след изтичането на който възможността за принудително изпълнение на глобата следва да се счита за погА.о съгласно закона на издаващата държава. С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансови санкции, а именно: решението и удостоверението са издадени от орган на държава членка на ЕС; последното отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство.

Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство носи отговорност и подлежи на наказание за 2 деянията, описани в решението. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения според българското законодателство размер. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба .

Ето защо решението подлежи на изпълнение следва да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Воден от горното и на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА влязлото в сила на 13.05.2025 г. Решение от 01.04.2025 г. на несъдебен орган- Bonnen &Transacties Transactiemod в Кралство Нидерландия ,с което на А. С. С. , ЕГН - **********, с адрес – **** **** е наложена финансова санкция: глоба в размер на 430 евро за нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.

Препис от решението, прието за изпълнение, ведно с препис от настоящото решение, да се изпрати на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.

ДА СЕ УВЕДОМИ компетентният орган на издаващата държава, като копие от Уведомлението се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –Пловдив в 7- дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. ХАСКОВО, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА в присъствието на прокурора А. Хр. П. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Частно наказателно дело № 20255600201083 по описа за 2025 година

Производство по чл. 32, вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Образувано е по постъпило в ОС – Хасково Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изпратено от извънсъдебен орган- Bonnen &Transacties Transactiemod , Кралство Нидерландия. В удостоверението е формулирано искане за признаване и изпълнение на финансова санкция, наложена в същата държава спрямо пребиваващ в страната ни български гражданин. Съгласно същото удостоверение засегнатият е с имена А.

С. С.,роден на **** г. в гр.**** и адрес – **** **** , ****. Посоченият размер на санкцията е 430 евро. Преди насрочване на делото е извършена служебна справка в НБД „Население“, която установява, че точните имена на засегнатия са А. С. С. , неговият ЕГН е **********, а адресът му – **** ****.

В съдебно заседание прокурорът намира искането за основателно .

Засегнатото лице ,редовно призован не се явява и не взема становище по искането.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, от което се установява, че по силата на решение на извънсъдебен орган – Bonnen 1

&Transacties Transactiemod в Кралство Нидерландия , на засегнатия е наложена финансова санкция – глоба в размер на 430 евро. Според посоченото в Удостоверението, решението, с което финансовата санкция е наложена, е постановено на 01.04.2025 г. и е влязло в сила на 13.05.2025 г. В същото удостоверение е описано деянието, за което засегнатият е бил санкциониран затова ,че на 23.03.2025 г. в 18:51 часа като водач на моторно превозно средство държи в ръка мобилен телефон по време на шофиране – административно нарушение по чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.

Изложеното налага следните изводи: Издаденото въз основа на постановеното решение Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета изхожда от компетентния орган на изпращащата държава, като то отговоря на одобрения образец и съдържа всички реквизити, предпоставящи разглеждането му по същество. Наложената финансова санкция, чието признаване се иска, намира своето правно основание в чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС и представлява глоба за допуснато нарушение на пътните правила на територията на издаващата държава. Описаното нарушение е включено в номенклатурата по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС на деянията, за които не се изисква двойна наказуемост, макар такава в случая да е налице, тъй като описаното в удостоверението поведение е наказуемо и съгласно закона на Република България/ЗДвП/. На следващо място, според представеното удостоверение, посоченото деяние е извършено на територията на издаващата държава. Отразено е още, че решението на наказващия орган, чието изпълнение се иска, е влязло в сила на 13.05.2025 г., като по информация на издаващия орган в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в Република България или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата. Сведения, различни от така посоченото, по настоящото дело не се установяват. Следва да се приеме, че производството против санкционираното лице е било писмено, а декларирано уведомяване на лицето за наложената санкция и правото на обжалване, за съответни на действително осъществената процесуална дейност, чието съдържание потвърждава и приложеното по делото уведомление. Декларирано е от издателя, че плащания по наложената финансова санкция не са постъпили. Посочен е и давностният срок, след изтичането на който възможността за принудително изпълнение на глобата следва да се счита за погА.о съгласно закона на издаващата държава. С оглед на това, в случая са спазени формалните изисквания на закона за признаване на наложените в издаващата държава финансови санкции, а именно: решението и удостоверението са издадени от орган на държава членка на ЕС; последното отговоря на формалните изисквания в Приложение № 2 към Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета и не са налице условията на чл. 35 от националния ни закон, при които може да се откаже изпълнение. На следващо място, изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство.

Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението е постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство носи отговорност и подлежи на наказание за 2 деянията, описани в решението. Не са налице и други основания от изброените в т. 5 - 11 от чл. 35 на ЗПИИАКОРНФС, които да налагат отказ за признаване на решението. Деянието е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на български съдебни или административни органи, което да поставя въпроса за редуциране на наложеното наказание до предвидения според българското законодателство размер. Според удостоверението не е налице пълно или частично плащане на наложената санкция – глоба .