Определение № 228 от 17.06.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. К., 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20255100500125 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба с вх. № 445/10.04.2025 г., подадена от ЕАД „Д. М.“, представлявано от управителя адв. Д. М. М., в лично качество и като пълномощник на В. П. Ч., против определение рег. № 22 от 31.03.2025 г., постановено по гр. д. № 36/2024 г. по описа на Районен съд – А., с което е оставено без уважение искането на страната по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото Решение рег. № 4 от 05.02.2025 г., в частта му за разноските. Определението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд следва да присъди в полза на страната, която е спечелила делото, разноски по частните граждански производства, които са се развили в хода на процеса. е въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да измени Решение рег. № 4 от 05.02.2025 г. по гр. д. № 36/2024 г. на Районен съд – А., в частта му за разноските, като се присъди допълнително адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лева с ДДС за двете частни граждански производства, както и допълнителна държавна такса в размер на 30 лева над присъдените 100 лева държавна такса.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба - „С.“ АД.

За да се произнесе по частната жалба, въззивният съд съобрази следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 36/2024 г. по описа на Районен съд – А. е образувано по искова молба, депозирана от В. П. Ч., чрез адв. Д. М. М., с която са предявени три обективно съединени иска – 1) за обявяване нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит № 856347/14.07.2022 г.; 2) при условията на евентуалност - за установяване нищожността на клауза от договора за потребителски кредит, предвиждаща неустойка в размер на 826,59 лв. при непредставяне на договорно обезпечение по чл. 27; и 3) частичен иск в размер на 5 лв. /от общо 826,59 лв./ за недължимо платени суми по договора за потребителски кредит.

Към исковата молба е приложено пълномощно с нотариална заверка на подпис от 29.09.2022 г., видно от което ищцата е упълномощила адв. Д. М. да я представлява пред всички съдилища в страната, във връзка със сключени от нея договори за кредит, като образува и води дела, и извършва всички съдопроизводствени действия, включително преупълномощаване и правата по чл.34, ал.2 и ал.3 от ГПК. С исковата молба е направено искане по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищцата от заплащане на държавни такси и разноски по делото, за което е приложена декларация за материално и гражданско състояние, и което искане районният съд е оставил без уважение с Определение № 32/18.04.2024 г. След обжалване на същото, с Определение № 243/27.06.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 130/2024г. по описа на КОС определението е отменено и ищцата В. П. Ч. е освободена от заплащане на такси и разноски по гражданско дело № 36/2024 г.

С разпореждане

№

106/18.04.2024г., постановено в първоинстанционното производство, Районен съд – А. е оставил без движение исковата молба, като е дал на ищцата указания за внасяне на дължимите се по делото държавни такси, както следва: по иска за прогласяване на нищожността на договора за потребителски кредит с цена на иска 1065,24 лв.

– 50,00 лв.; по иска за прогласяване нищожността на чл. 27 от ДПК с цена на иска 826,59 лв. – 50,00 лв. и по иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, предявен като частичен с цена на иска 5 лв. /от общо 826,59/ - 50,00 лв. или в общ размер на 150,00 лв., както и да посочи фактите и обстоятелствата, на които обосновава 2 иска си за неоснователно обогатяване.

С молба вх. № 465/10.05.2024 г. ищцата В. П. Ч. е посочила, че недължимо платените суми, предмет на осъдителния иск са платени без основание по нищожна неустоечна клауза на чл.27 от процесния договор за потребителски кредит.

С Определение № 44/20.05.2024 г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, като е приел, че ищцата не е изпълнила в срок дадените й указания, и не е поискала удължаване на срока за това. След обжалването му, по реда на инстанционния контрол с Определение № 300/26.08.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 176/2024г. по описа на КОС е определението за прекратяване на делото е отменено и същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

След изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, с определение № 89 от 21.10.2024 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2024 г.

С молби вх. № 1212/12.11.2024 г. и вх. № 1227/18.11.2024 г., подадени от двете страни, по делото е изразено становище по хода на делото и по съществото на спора, с искане за присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК, съответно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС за първия иск; адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС за втория иск; адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС по в. ч. гр. д. 130/24г. на Окръжен съд - К.; адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС по в. ч. гр. д. 176/24г. на Окръжен съд – К. и 30 лв. заплатена държавна такса за двете производства пред Окръжен съд – К., а в полза на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00 лв.

С молба от 12.12.2024 г. по реда на чл.214 ГПК ищцата В. П. Ч., чрез своя процесуалния представител, е заявила увеличение на предявения осъдителен иск до пълния размер от 195,78 лв., което увеличение е допуснато с протоколно определение от 15.01.2025 г.

С Решение рег. № 4 от 05.02.2025 г., постановено по гр. д. № 36/2024 г., Районен съд – А. е уважил главния иск и е обявил на основание чл. 26 ал. 1, пред. 1 от ЗЗД за нищожен Договор за потребителски кредит № 3

856347/14.07.2022 г. сключен между В. П. Ч. и „С.“ АД, като сключен при противоречие със закона; уважил е иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 195,78 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 856347/14.07.2022 г., ведно със законната лихва, върху сумата в размер на 5,00 лв. от датата на предявяване на исковата молба – 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане, а върху сумата в размер на 190,78 лв. от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1 от ГПК – 12.12.2024 г. до окончателното й изплащане. С решението е осъдил ответното дружество да заплати по сметка на Районен съд – А. сумата деловодни разноски за ДТ и възнаграждение на вещо лице в размер на 400лв.; в полза на процесуалния представител ищцата - Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ е присъдил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по исковото производство в общ размер на 960,00 лв. с вкл. ДДС, от които 480 лв. за установителния иск и 480,00 лв. за осъдителния иск. Относно претендираните разноски за държавни такси в производствата по в. ч. гр. д.

130/2024 г. и по в. ч. гр. д. № 176/2024 г., и двете по описа на Окръжен съд К., първоинстанционният съд е приел, че такива не следват да се възлагат в тежест на ответника, тъй като двете частни производства са се развили във връзка с образуваното исково производство, същите са едностранни по своя характер, не е разрешен спор между страните, и са образувани по жалба на ищцата срещу определения на съда, с мотив, че ответникът не е взел участие в същите.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК с молба вх. № 308/10.03.2025 г. ищцата В. П. Ч. е поискала районният съд да измени решението си в частта за разноските, като й се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 480,00 лв. с вкл. ДДС по в. ч. гр. д № 130/2024 г. по описа на Окръжен съд – К.; адв. възнаграждение в размер на сумата от 480,00 лв. с вкл. ДДС по в. ч. гр. д № 176/2024 г. по описа на Окръжен съд – К. и сумата в размер на 30,00 лв., представляваща платени държавни такси по двете въззивни частни производства.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение рег. № 22 от 31.03.2025 г., Районен съд – А. е отхвърлил искането на ищцата, като е препратил към мотивите, изложени в съдебното решение.

При тези данни настоящият съдебен състав намира частната жалба 4 за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 81 ГПК съдът е длъжен да се произнесе и по искането за разноски с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Това следва и по частните производства, когато те самите слагат край на делото по материално правния спор или макар да не са такива, след тях не следва продължаване на съдебния спор. В останалите случаи, когато няма разрешение по същество, разноските по развилите се частни производства, се вземат предвид и се възлагат между страните с оглед това в чия полза е решението по материалния спор /в този смисъл Определение № 234/24.06.2020 по дело № 1958/2019 на II т. о. и цитираните в него определение № 271/04.04.2012 г. по ч. гр. д. № 735/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 667/16.09.2014 г. по в. ч. гр. д. № 1922/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 311/20.05.2013 г. по ч. гр.д. № 715/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 34/26.01.2016 г. по ч. гр. д. № 143/2016 г. на ВКС, ГК, I г. о. и определение № 437/21.07.2015 г. по ч. т. д. № 1732/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.

/.

В случая предмет на частната жалба по в. ч. гр. д. № 130/2024 г. по описа на Окръжен съд – К. е Определение № 32/18.04.2024 г. на Районен съд – А., с което е оставено без уважение искане на ищцата за освобождаване на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса и разноски по гр. д. № 36/2024 г. на Районен съд – А.; а предмет на частната жалба по в. ч. гр. д. № 176/2024 г. по описа на Окръжен съд – К. е определение № 44/20.05.2024 г. по гр. д. № 36/2024 г. на Районен съд – А., с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратено производството по делото и е върната исковата молба.

С така постановените от въззивните съдилища определения не е разрешен материалноправен спор между страните, а е възстановена висящността му пред първоинстанционния съд, който следва съобразно изхода на спора и правилото на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК да разпредели направените от страните в производството разноски.

С представения от процесуалния представител на ищцата списък по чл.

80 ГПК се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС по реда на чл.38 от ЗА за първия иск; в размер на 480,00 лв. с ДДС за втория иск; в размер на 480,00 лв. с ДДС по реда на чл.38 от ЗА за представителство по в. ч. гр. д. 130/2024 г. по описа на Окръжен съд – К. и в 5 размер на 480,00 лв. с ДДС за представителство по в. ч. гр. д. 176/24г. на Окръжен съд – К., както и 30 лв., представляващи заплатени държавни такси /2х15лв./ за двете въззивни производства.

С постановеното по делото Решение рег. № 4 от 05.02.2025 г. първоинстанционният съд е уважил исковата претенция и на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК е осъдил ответното дружество да заплати по сметка на Районен съд – А. сумата от 100,00 лв. за държавна такса по производството и сумата от 300,00 лв. за възнаграждение на вещото лице, а в полза на процесуалния представител на ищцата - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е присъдил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по исковото производство в общ размер на 960,00 лв. с вкл. ДДС, от които 480 лв. за установителния иск и 480,00 лв. за осъдителния иск.

При оказана безплатна правна помощ на страната, присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК, доколкото в случая до определянето им от съда реално все още не е извършено имуществено разместване между клиент и адвокат.