Решение № 4178 от 21.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4178 гр. Варна, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110106480 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Образувано е по предявени от „СИС ГРУП ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 205327310, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Приморски” № 39, чрез процесуалния му представител – адв. Е. Т., срещу С. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 2270.58 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение между страните със заповед № 2/21.06.2022 г., на основание чл. 326, ал. 1 КТ, без отработване на предизвестието от страна на работника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 446.97 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.08.2022 г. – 18.03.2024 г., които суми са предмет на заповед № 1468/19.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3253/2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

В исковата си молба ищецът „СИС ГРУП ХОЛДИНГ“ ЕООД излага, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 17/23.09.2020 г., като ответницата е била назначена на длъжността „продавачконсултант“ с първоначално основно месечно трудово възнаграждение 610 лв., като са уговорени и допълнителни възнаграждения. Трудовият договор бил със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Уговорен бил срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете страни, който бил 3 месеца. Посочва, че на 21.06.2022 г. ответницата 1 депозирала молба за прекратяване на трудовия договор. Изрично заявила, че няма да отработи уговорения между страните срок на предизвестие. Със заповед № 2/21.06.2022 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено, на основание чл. 326, ал. 1 КТ. Твърди, че ответницата му дължи обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК във връзка с подадено заявление по образуваното ч. гр. д. № 3253/2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав. Счита, че има правен интерес от воденето на настоящите искове по реда на чл. 422 ГПК, доколкото е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение от страна на С. Ц. С. в срока по чл. 414 ГПК. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Ц. С. не е депозирала писмен отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В проведено по делото открито съдебно заседание редовно призованата ответницата не се е явила и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Ищецът от своя страна е направил нарочно искане за постановяване на неприсъствено решение, чрез процесуалния му представител – адв. Е. Т..

Видно от приложените по делото книжа, на ответницата са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване й в съдебно заседание.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответницата не е оспорила твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, в това число трудов договор № 17/23.09.2020 г., уведомление от С. Ц. С. от 21.06.2022 г., в което изрично посочва, че няма да отработва предизвестието си, и заповед № 2/21.06.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 326, ал. 1 КТ.

Следва да се отбележи още, че ответницата не е оспорила размера на претендираните суми.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са вероятно основателни.

Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.

1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. В заповедното производство направените от негова страна разноски са в общ размер от 54.35 лв. – държавна такса, така както е посочено и в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, които следва да бъдат присъдени в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В настоящото производство ищцовото дружество представя доказателства за извършени разноски в общ размер от 736.47 лв., в това число сумата 86.47 лв. – държавна такса и 650 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.05.2024 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

2

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Ц.

С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., дължи на „СИС ГРУП ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 205327310, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„Приморски” № 39, следните суми: сумата 2270.58 лв. /две хиляди двеста и седемдесет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение между страните със заповед № 2/21.06.2022 г., на основание чл. 326, ал. 1 КТ, без отработване на предизвестието от страна на работника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.03.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 446.97 лв. /четиристотин четиридесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 01.08.2022 г. – 18.03.2024 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които суми са предмет на заповед № 1468/19.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3253/2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав.

ОСЪЖДА С. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., да заплати на „СИС ГРУП ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 205327310, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Приморски” № 39, сумата 54.35 лв. /петдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 3253/2024 г. по описа на ВРС, ХLVI състав, както и сумата 736.47 лв.

/седемстотин тридесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ , представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3