Определение № 489 от 21.07.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Перник, 21.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500420 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 375/14.04.2022 г., постановено по гр.д. № 4817/20 21 г. по описа на Районен съд – П., е признато за установено на основание чл. 22 ЗПК, че договор за потребителски кредит № 869870/16.03.2020 г. сключен между В.

С. С. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е нищожен. Със същото решение, на основание чл.78 ГПК в тежест на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са възложени разноските в производството.

В установения от закона срок по чл.259, ал.1 от ГПК, „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез адв.Е.Ц., е обжалвал решението в цялост. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Излагат се подробни доводи по същество срещу формираните изводи от първоинстанционният съд. Възразява се, че първоинстанционният съд не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и не е дал възможност на ответната страна да ангажира относими доказателства. С въззивната жалба се представя погасителен план, като се моли същият да бъде приет като доказателство по делото в настоящото производство, доколкото непредставянето му пред първоинстанционният съд се дължи на процесуално нарушение. В заключение се иска решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и съдебноделоводни разноски.

По така депозираната въззивна жалба е постъпил отговор от В. С. С., чрез адв. М.М.. Сочи се, че първоинстанционното решение е правилно.

Възразява се срещу представеното писмено доказателство – погасителен 1 план, като се твърди, че същото е преклудирано към настоящия момент, поради което неследва да бъде приобщено към делото. В заключение се прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.

Жалбоподателят е възразил, че първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест между страните, като по този начин е ограничил същите да ангажират доказателства по спора. Настоящият състав счита това възражение за неоснователно. С Определение № 1755 от 29.11.2021 г. Районен съд П. е изготвил доклад по смисъла на чл.140 ГПК, в който е изяснил характера на предявения иск като е посочил правната му квалификация и е указал на страните каква е доказателствената им тежест.

Настоящият състав счита, че с така дадените указания първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да разпредели доказателствената тежест между страните, като с оглед квалификацията на иска е указал коя страна за кои факти и обстоятелства следва да ангажира доказателства, както и правилно е отделил безспорните между страните факти и обстоятелства. В допълнение, с отговора на исковата молба „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е представило набор от писмени доказателства, част от които е Договор за предоставяне на потребителски кредит. Видно от съдържанието на т.2 от същия, погасителният план е неразделна част от договора, поради което настоящият състав счита, че същият е можело и е следвало да бъде представен своевременно в производството пред първоинстанционният съд. С оглед гореизложеното, съдът счита, че не са налице основанията на чл.266, ал.3 ГПК и искането за приемане на представеното писмено доказателство е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, доколкото доказателствената тежест е била надлежно разпределена от първоинстанционният съд, проведени са няколко съдебни заседания, в които страните са имали възможност да направят допълнителни доказателствени искания и да ангажират относими и необходими доказателства в защита на своите твърдения и възражения. В противен случай би се допуснало нарушение на процесуалните правила като се допусне посочване на нови факти и събиране на доказателства във въззивната инстанция, които страните са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.

Доколкото не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни 2 изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

Д О К Л А Д ВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.

УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал.

1 от ГПК.

Оставя без уважение искането за приемане, като писмено доказателство на погасителен план към договор за кредит 869870.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.09.2022 г. от 10,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3