Определение № 34473 от 19.08.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34473 гр. София, 19.08.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20231110147133 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Д. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **** срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в **** (*) **,представлявано от И.Н.Х.С. – управител, и срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в ** (*) ***, представлявано от К.В.В. – управител.

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от двамата ответници.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че през юни 2018 г. поради нужда от парични средства се е обърнал към услугите на „НЕТКРЕДИТ“ ООЦ предлагащо „бързи кредити“. Ищецът сочи, че е бил одобрен за кредит в размер на 400 лева и дължима лихва от 44 лева, която сума му била предоставена на каса на Изипей в брой на 28.06.2018 година. Твърди се, че за да му бъде предоставен кредитът, ищецът сключил Договор за предоставяне на гаранция № 1449253123 от 28.06.2018 г. с дружеството „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ „ООД, ЕИК ****, което да гарантира за погасяването на кредита, като уговореното дължимо възнаграждение към гаранта е 62 лв. на месец. Твърди се, че съгласно договора, погасяването на кредита трябвало да се извърши до 1

29.12.2018 г. Ищецът сочи, че е успял да погаси изцяло кредита, ведно с дължимата „такса гарант“ предсрочно преди крайния срок - през октомври 2018 г., както следва: на 20.08.2018 г. - 130 лв.; на 11.09.2018 г. - 20 лв.;на 27.09.2018г. – 126 лева и на 25.10.2018г. 408.07, или общо сумата от 684.07 лева. Ищецът твърди, че за период от 4 месеца в заплатил разходи по кредита (лихва и други разходи) в размер на 284.07 лв. при главница от 400 лева и лихва от 44лева.

Ищецът твърди, че така сключените договор за кредит и договор за предоставяне на гаранция са при условия, които изрично противоречат на императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), съгласно която годишният процент на разходите (ГПР) по един потребителски кредит не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва в Република България. Твърди се, че чрез сключването на Договора за предоставяне на гаранция, който е пряко свързан и обслужва Договора за потребителски кредит, НЕТКРЕДИТ ООД и КРЕДИТ ГАРАНТ БГ ООД са заобиколили императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, съгласно който годишният процент на разходите (ГПР) по един потребителски кредит не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва в Република България, тоест 50% годишна лихва. В настоящия случай ищецът твърди, че е заплатил лихва и други разходи в размер на около 71 %.

Ищецът твърди, че при максимално допустим от закона ГПР в размер на 50%, ,,НЕТКРЕДИТ“ ООД е имало право да получи по закон най-много 450 лв. (400 лв. главница плюс 44 лв. лихви и разноски, при ГПР от 50% за година), а не платеното от ищеца в размер на от 684.07 лв.

Твърди се, че всички плащания по Договора за потребителски кредит и по Договора за предоставяне на гаранция са извършвани от ищеца само по сметка на „НЕТКРЕДИТ“; ООД и именно последното дружество е получило цялата облага от завишаването на ГПР в противоречие със закона.

Сочи се, че „НЕТКРЕДИТ“ ООД и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД са свързани лица по смисъла на§ 1 от ДР на от Търговския закон, тъй като имат едни и същи собственици.

Ищецът твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция има за цел само и единствено да обслужва Договора за потребителски кредит, като чрез него се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се цели неоснователно обогатяване за „НЕТКРЕДИТ“ ООД, за сметка на кредитополучателя - ищеца.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ** (*) ***, „да плати на ищеца М.

Д. С. сумата от 284.07 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №*** от 28.06.2018 г. и/ или Договор за предоставяне на гаранция № 1449253123 от 28.06.2018 г., ведно с лихви за забава, считано от датата на подаване на исковата молба.

При условията на евентуалност се иска от съда да осъди НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ** (*) **, да плати на ищеца М. Д. С. сумата от 284.07 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит №*** от 28.06.2018 г. и/ или Договор за предоставяне на гаранция № 1449253123 от 28.06.2018 г., ведно с лихви за забава, считано от датата на подаване на исковата молба.

Претендират се всички извършени от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД оспорва предявените от ищеца искове като неоснователни.

Ответникът сочи, че исковата молба е нередовна и тъй като от същата не става ясно срещу кого е насочена, както и че не става ясно какво се иска, както и кое е правоотношението във връзка с което се иска присъждане на сумата в размер на 284.07лева Във връзка със сключените признавам следните факти: договор за кредит, договор за гаранция или и двете.

2 делото; сключването на 28.06.2018 г. на договор за кредит № *** между страните по възнаграждение за гарант не е включено в размера на ГПР по договора за кредит, като се иска посочените факти които не са спорни между страните, да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада на съда по делото.

Оспорва следните твърдения на ищеца-- получаване на посочените в исковата молба плащания от 20.08.2018 г., 11.09.2018 г., 27.09.2018 г. и 25.10.2018 г. от кредитополучателя по договор за кредит № *** от 28.06.2018 г.по отношение основателност на ИМ се твърди , че ответникът не е включил разход за възнаграждение за гарант при изчисляването на ГПР по договора, тъй като процесният кредит не е обезпечаван посредством дружество гарант, с оглед на което изложените твърдения в исковата молба са неоснователни.Неткредит“ ООД претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360лева. В случай че „Неткредит“ ООД не осигури процесуален представител, който да вземе участие в първото открито заседание по делото, дружеството прави искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника, като заявява, че поддържа отговора на исковата молба.

Ответникът „Кредит Гарант БГ ООД“ депозира отговор на исковата молба, като излага становище , че предявеният иск е допустим, но разгледан по същество същият се явява неоснователен, тъй като между „Кредит Гарант БГ“ ООД и М. Д. С. не е сключван договор за гаранция, гаранция не е издавана, респективно е не заплащано възнаграждение за издаване на гаранция. Не е налице облигационно отношение между ищцата и дружеството, поради което и предявеният иск е неоснователен. Представеният договор за гаранция не е подписан от страните и не е сключен от разстояние, ответникът оспорва същия по реда на чл. 193 ГПК.„Кредит Гарант БГ“ ООД моли в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените от ответника разноски, включително юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100.00 лева.сходни аргументи.

2.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящото производство е заявен осъдителен иск по смисъла на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите във връзка чл. 26 и чл. 34 от ЗЗД и във връзка с чл. 19, ал. 5 и чл.

23 от Закона за потребителския кредит.

1. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

2. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

3. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

Ищецът следва да докаже наличието на валидно сключен договор /за кредит и за гаранция, с включено възнаграждение //и точно изпълнение, както и всички факти, от които черпи права във връзка с настоящото производство. Ответникът следва да докаже точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е представил доказателства с исковата молба, които са относими към предмета на спора и следва да бъдат допуснати.

3

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените писмени доказателства към исковата молба.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда - по аргумент от чл.159, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 146 ал. 3 и ал.4 от ГПК отделя, като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти между страните : сключването на 28.06.2018 г. на договор за кредит № *** между страните по делото и - възнаграждение за гарант не е включено в размера на ГПР по договора за кредит.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС - 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес: [email protected], след като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба, подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес: [email protected], а в случай че не е подписана с квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.