Решение № 3194 от 20.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3194 гр. София, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА АП. КАМЕНИК като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20261110205302 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Б. А., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 9863/16.03.2026 г., издадено от началника на отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева/1533,88 (хиляда петстотин тридесет и три евро и осемдесет и осем цента) за административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

С жалбата се иска НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи се, че неправилно жалбоподателят, в качеството му на водач на ППС, е бил санкциониран, тъй като той не е нито превозвач, нито собственик на ППС.

1

Изложени са доводи за това, че наложеното наказание е несъразмерно и непропорционално на извършеното нарушение.

В съдебното заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована за същото съдебно заседание, изпраща представител, в лицето на юрк. Н.. Представила е писмен отговор от 21.05.2025 г, с които се иска съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази насока. В съдебно заседание изложените в отговора доводи се потдържат. Претендира се юрисконсултко възнаграждение, в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 25.02.2026 г. в 14:45 часа на път II-18, км 31 на отбивна площадка в посока с. Лозен - с. Казичене, И. Б. А. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка ,,***'', модел ,,***'' с per. № ,,***'', като същият бил спрян за проверка от св. А. М. А. на длъжност главен инспектор в отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” и М. И. Н..

В хода на проверката било установено, че И. Б. А. извършва превоз на товар - земя. При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № ***** и ролетка № 1302/18/5 м/, било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.44 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 23.385 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването било с 4.385 т.

От измерените параметри на превозното средство се установило, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

2

Органите на АПИ приели, че с поведението си И. А. е извършил нарушение на 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Поради това на 25.02.2025 г. А. М. А. на длъжност главен инспектор в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, издал срещу него акт за установяване на административно нарушение № 11167 от 25.02.20256 г. Видно от приложена по делото разписка, И. А. получил препис от акта в деня на съставянето му.

В законоустановения срок срещу АУАН не са постъпили възражения от нарушителя.

Въз основа на гореописания АУАН, при сходни фактически и правни изводи, В.Б.А., началник на отдел „Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, издала наказателно постановление № 9863/16.03.2026 г. Препис от него бил връчен на И. А. на 23.06.2026 г. видно от обратната разписка приложена към преписката. На 31.03.2026 г. жалбоподателя е подал жалба срещу НП, т.е още преди да е получил НП съгласно отразеното от абратната разсписка.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на св. А. М. А. и М.

И. Н., както и от писмените доказателства: пощенски плик с пощенско клеймо, обратна разписка (известие за доставяне от „Български пощи” ЕАД) на жалбата, кантарна бележка и кантарен билет, известие за доставяне, разписка от 25.02.2026г. за това, че на жалбоподателя е връчен АУАН, малък талон на МПС, пътен лист, 2 бр. заповеди на председателя на УС на АПИ и др. документи удостоверияващи техническата годност на ел. везна.

Описаните доказателства и доказателствени средства са относими към предмета на доказване, събрани са по надлежен процесуален ред, като спомагат за установяването на 2 времето, мястото, начина на извършване на деянието, неговия автор, компетентността на органите, издали АУАН и НП, както и датата на връчване на НП и датата на подаване на жалбата. Тези доказателствени източници са непротиворечиви, еднопосочни, като съдът не намира, че са налице основания за съмнение в тяхната достоверност, поради 3 което ги кредитира изцяло.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Видно от представените по делото два броя заповеди, издадени от председателя на Управителния съвет на АПИ, АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в кръга на службата им. Същите са издадени в предвидената от закона писмена форма. Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, съответно датите на съставяне на АУАН и НП, и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН и НП съдържат реквизитите по чл. 42 респ. 57 от ЗАНН, като нарушението е описано достатъчно ясно както от фактическа страна, така и от правна страна. Ето защо съдът намира, че възраженията за допуснати процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, наведени в жалбата, са неоснователни.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

И. А. е санкциониран за административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т.

2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за 4 участниците в движението.

Съгласно с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е 3 за сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa, когато рaзС.ието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t).

В настоящия случай от материалите по делото се установи от обективна страна, че на 25.02.2026 г. в 14:45 часа на път II-18, км 31 на отбивна площадка в посока с. Лозен - с. Казичене, И. Б. А. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси марка ,,***'', модел ,,***'' с per. № ,,***'', като в процеса на извършената проверка било установено, че водачът извършва превоз на земя.

При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № ***** и ролетка № 1302/18/5 м/, било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.44 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 23.385 т, при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с 4.385 т.

Предвид изложеното, съдът намира, че И. Б. А. е осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т.

2, пр. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, доколкото съзнавал, че натоварването на ос е по-голямо от допустимото и въпреки това е извършил превоза.

За извършеното нарушение на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева. Съгласно актуалната редакция на тази разпоредба (в сила от 5

7.09.2025 г.), наказва се с глоба 3000 лева водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер, като нито административнонаказващият орган, нито съдът може да измени наказанието, като го намали или увеличи. Поради това съдът намира, че наложеното на И. Б. А. наказание е правилно определено.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че неправилно той като водач на процесното ППС е санкциониран, вместо собственика или превозвача на същото, доколкото разпоредбата на чл. 177 ЗДвП предвижда наказание именно за водача на ППС. Неоснователни са и възраженията за прекомерност и непропорционалност на наказанието, тъй като описаните в жалбата доводи не са относими към предмета на делото.

Не са налице условия за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид.

Въз основа на горното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че същото е се е развило в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размера - 130,00 лева/66,47 евро.