Решение № 255 от 25.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Плевен, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Т. Гергичанова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно наказателно дело № 20234430200476 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-004266 от 09.12.2022г. на Началник сектор към ОД на МВР-Плевен, с-р „Пътна полиция“, с което на В. С. С. с ЕГН ********** от гр. Плевен на осн. чл. 183, ал.4, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50,00 лева за това, че на 16.11.2022г. около 10:40 часа в гр. Плевен, ул. „***“ до *** паркирал лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № *** на спирка на редовните линии за обществен превоз на пътници – нарушение по чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 220938-004266 от 09.12.2022г. на Началник сектор към ОД на МВР-Плевен, с-р „Пътна полиция“. В жалбата е реливирано оплакване, съгласно което В.С.. не е автор на вмененото му нарушение, тъй е управлявал автомобил със специален режим на движение при условията, визирани в разпоредбата на чл.

92, ал.1, т.4 от ЗДвП. В съдебно заседание жалбоподателят се явява и поддържа изложеното в жалбата възражение.

За ответната страна процесуален представител не се явява.

1

Съдът, след като се запозна с образуваната административнонаказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.

С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2022г. около 10:40 часа в гр. Плевен, ул. „***“ до ***, на спирка на редовните линии за обществен превоз на пътници, жалбоподателят В. С. С. паркирал предоставения му във връзка с изпълнение на служебните му задължения (служител на 1-во РУ при ОДМВР-Плевен) служебен автомобил със специален режим на движение - лек автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № *** на спирка на редовните линии за обществен превоз на пътници – нарушение по чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя К. К. А. и свидетеля Б. П. М., чиито показания съдът приема с доверие като логични, последователни и обективни. От същите се установява, че на посочените в АУАН и в НП дата и място жалбоподателят е управлявал служебен, лек автомобил със специален режим на движение, който паркирал на спирка на редовните линии за обществен превоз на пътници.

Същата не се опровергава от приобщените към доказателствената съмкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: Наказателно постановление № 22-0938-004266 от 09.12.2022г. на Началник сектор към ОД на МВР-Плевен, с-р „Пътна полиция“; АУАН, серия GA №730524 от 23.11.2022г.; копие на Фиш GTA***516848 от 16.11.2022г.м Справка за нарушител/водач; Заповед №8121з-1632 от 02.12.2022г. на Министъра на вътрешните работи.

При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят В.

С. С. не е автор на нарушението по чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Безспорно разпоредбата на чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП установява забрана за водачите на ППС да паркират на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Правната норма отразена в чл. 92, ал.1, т.4 от ЗДвП обаче, визира изключение, прие което водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение (какъвто именно е процесния лек автомобил) може да паркира или да престоява независимо от разпоредбите на този закон.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган са допуснати груби нарушения на 2 материалния и процесуалния закон, довели до издаване на незаконосъобразни акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление.

Фиш серия GT № 1516848 от 16.11.2022г. е издаден на В. С. С. (в негово присъствие) за нарушение на чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП и на основание чл.186 вр.чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева. В него е записано изрично, че нарушителят е получил екземпляр от него и не оспорва допуснатото нарушение, като собственоръчно е изписал датата - 16.11.2022г., мястото - гр.Плевен и се е подписал. Фишът е изготвен по образец и съдържа изрично пояснение, че глобата, наложена с фиш, не подлежи на обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.186 ал.2 от ЗДвП: "на лице, което оспорва извършеното от него нарушение или размера на наложената му глоба или откаже да подпише фиша, се съставя акт". Оспорването на тези обстоятелства следва да бъде направено на място чрез отказ да се подпише съставения фиш.

Тогава контролните органи следва да пристъпят към съставяне на АУАН, въз основа на който да бъде образувано административно-наказателно производство по установяване на нарушението и налагане на съответна санкция. В случая не е налице такава хипотеза. С подписването на съставения фиш, нарушителят афишира своето съгласие с констатираното нарушение и размера на глобата и законът не му позволява впоследствие да оспори тези обстоятелства. С това производството по налагане на административното наказание приключва и същото подлежи на изпълнение - доброволно или принудително, в зависимост от поведението на нарушителя. Разпоредбата на чл.186 от ЗДвП предвижда облекчен ред за санкциониране, който се прилага в случаите, при които не се оспорва извършеното нарушение или размера на наложената глоба. При несъгласие, което се материализира с отказ от нарушителя да подпише фиша, се съставя АУАН (по аргумент на чл.186 ал.2 от ЗДвП).

Според разпоредбата на чл.39 ал.2 от ЗАНН фишовете не подлежат на обжалване.

Съгласно възприетото в съдебната практика на административните съдилища в страната разбиране, фишът по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН за разлика от електронния фиш, за да породи целените със съставянето му правни последици, трябва да съдържа две волеизявления. Първото представлява писмено обективирано изявление на овластения контролен орган, удостоверено със саморъчният му подпис, относно неговите констатациите за самоличността на нарушителя, мястото и времето на нарушението, извода му за нарушените материални правила за поведение и разпореждането му за налагане на административно наказание глоба (като този ред е допустим само за този вид наказание) в размер от 10 до 50 лева.

Второто, също писмено обективирано и удостоверено със саморъчен подпис волеизявление, е това на нарушителя, с което той акцептира фактическите констатации на контролния орган относно извършеното административно нарушение, приема правната квалификация на деянието и безусловно се съгласява да заплати размера на наложената глоба. Именно това, второ 3 волеизявление, съдържащо се във фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, придава статуса на "необжалваемост" на наложеното с него наказание. Казано с други думи, съгласявайки се да заплати наложената му глоба, нарушителят извършва отказ от обжалване на административното наказание, като този доброволно извършен акт, има за последица незабавно влизане в сила на фиша по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН и превръщането му в годно изпълнително основание, поради което в текста на закона е указано, че той се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. В този смисъл са Решение №697/13.04.2023г. по А.Н.Д. №284/2023г. на Административен съд – Пловдив; Решение №865/12.05.2023.2023г. по А.Н.Д.

№609/2023г. на Административен съд – Пловдив; Решение ***35/13.07.2022г. по А.Н.Д. ***10/2022г. на Административен съд – Шумен и други.

Предвид изложеното и с оглед подписването на фиша към момента на издаването му в писъствие на нарушителя, според настоящия състав на съда се преклудира възможността жалбоподателят В. С. С. да оспорва нарушението и поради това административно-наказващият орган в нарушение на закона е приел възражението на С. срещу издадения Фиш серия GT № 1516848 от 16.11.2022г., тъй като нарушителят е присъствал при съставянето на фиша, не е оспорил нарушението и размера на наложената глоба, подписал е фиша и последвалото възражение от негова страна срещу фиша е процесуално недопустимо.

Вместо това административно-наказващият орган е започнал ново административно-наказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление. Същевременно фишът не е отменен и действа като влязло в сила наказателно постановление. По този начин административно-наказващия орган е нарушил принципа non bis in idem, който препятства повторението на наказателно производство, приключило с окончателно решение. Този принцип е заложен в чл.17 от ЗАНН, според който никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Правилото въвежда изискване, постановеният първи по време акт да има окончателен характер. Производство се счита за приключило, когато с влязъл в законна сила окончателен акт е разрешен правен спор относно конкретно деяние административно нарушение. За този извод са без значение видът и характера на акта.

Като е допуснал издаването на наказателно постановление при наличието на фиш със сила на влязло в сила наказателно постановление, административно-наказващият орган е допуснал издаването на един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от горното и на осн.чл. 63, ал. 2, т.3 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

КАТО

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

Наказателно постановление № 22-0938-004266 от 09.12.2022г. на Началник сектор към ОД на МВР-Плевен, с-р „Пътна полиция“, с което на В. С. С. с ЕГН ********** от гр. Плевен на осн. чл. 183, ал.4, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 50,00 лева за извършено на 16.11.2022г. в гр.

Плевен, ул. „***“ до *** нарушение по чл. 98, ал.2, т.3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5