Решение № 6667 от 05.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6667 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело № 20241100513958 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 11350/18.11.2024 г., подадена от Гаранционен фонд, ЕИК *******, срещу разпореждане изх. № 10176/08.11.2024 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М.К., рег. № 788 на КЧСИ, постановено по изп.д. № 20247880400847, с което не е уважено възражението на жалбоподателя вх. № 10766/31.10.2024 г. за недължимост на присъединеното за събиране като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение от 600 лева, евентуално за намаляване поради прекомерност на размера на присъединеното за събиране като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнението до размера от 200 лева и за намаляване на размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/.

Жалбоподателят поддържа, че не дължи разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, тъй като оспорва същото да е било реално авансово и в брой платено, евентуално сочи, че хонорарът в размер на 600 лева е завишен и същият следва да бъде редуциран до 50 лева, дължим единствено за образуване на производството, тъй като след подаване на молбата за образуване не са били извършвани други действия от страна на процесуалния представител на взискателя, а плащането е извършено в срока за доброволно изпълнение. Навежда оплаквания, че при определяне на размера на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ не следва да се включват авансово заплатените разноски, в това число и адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на разноски.

1

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело М.А. Ц. е депозирал становище за неоснователност на жалбата.

По делото са изготвени мотиви от ЧСИ М.К., в които е застъпено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20247880400847 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, е образувано по молба вх. № 10617/28.10.2024 г. на М.А. Ц., депозирана чрез адв. Ж.Д.Д. от ХАК, въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу Гаранционен фонд на 15.05.2023 г. по гр.д. № 1437/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 18.11.2021 г. до окончателното плащане. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника и налагане на запор върху вземания на същия. Взискателят е поискал присъждане на сторените в изпълнителното производство разноски, включващи и адвокатско възнаграждение. Към молбата е представено пълномощно от взискателя в полза на адв. Димова, в което е вписано, че за осъществяване на процесуално представителство пред ЧСИ Колев във връзка с издадения на 15.05.2024 г. изпълнителен лист по гр.д. № 1437/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй е уговорена и заплатена в брой сумата от 600 лева.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 9790/29.10.2024г. на длъжника е предоставен двуседмичен срок от уведомяването за заплащане на задълженията по изпълнителното дело, възлизащи на 2 416,56 лева, от които 1 000 лева главница, законна лихва 358,54 лева за периода 18.11.2021 г. – 12.11.2024 г., 600 лева разноски по изпълнителното дело и 458,02 лева такси по ТТР към ЗЧСИ.

По изпълнителното делото е изготвено постановление за разноски изх. № 9788/29.10.2024г., с което са приети за събиране следните разноски по изпълнението: по т.1 ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело - 24 лева; по т.3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество – 6 лева; по т.5 ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал.2 и 3 ГПК – 120 лева; по т.11 ТТР към ЗЧСИ за присъединяване на взискател – 60 лева, по т.12 ТТР към ЗЧСИ за изготвяне на сметка за размера на дълга 36 лева; по т.26 ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане – 211,51 лева, всички суми с включен ДДС; 600 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.10.2024 г. чрез служител на съдебния изпълнител.

На 31.10.2024 г. длъжникът е депозирал възражение вх. № 10766, с което е поискал 2 намаляване на приетите за събиране разноски по изпълнението, поради недължимост на присъединеното за събиране адвокатско възнаграждение от 600 лева, намаляване поради прекомерност на размера на присъединеното за събиране като разноски на взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнението до размера от 200 лева, намаляване на размера на такса по раздел I, т.1 и т.5 ТТР към ЗЧСИ до сумата от 48 лева и намаляване на таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ.

Съобщение за постъпилото възражение е изпратено до взискателя чрез „Български пощи“ ЕАД. Същият е депозирал становище от 08.11.2024 г. за неоснователност на възражението.

С разпореждане изх. № 10176/08.11.2024 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника, а препис от постановлението е връчен на Гаранционен фонд на 11.11.2024 г.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно новелата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си (т.2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

Според нормата на чл.79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл.78, ал.1 ЗЧСИ).

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Нормата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможността при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Доколкото цитираните две разпоредби се намират в Част I "Общи правила", Глава VIII на ГПК, то те намират приложение и в изпълнителното производство.

Неоснователно е възражението на длъжника за недължимост на приетото за събиране като разноски по изпълнението адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за неговото заплащане. По изпълнителното дело такива доказателства са своевременно ангажирани още с молбата за образуване на производството чрез представяне на пълномощно от 15.10.2024 г., в което е изрично вписано заплащане в брой на уговореното 3 между страните възнаграждение в размер на 600 лева. Представеното пълномощно служи като разписка за получаване на сумата по смисъла на чл.77 ЗЗД. Удостоверяване на плащането се извършва чрез изходящ от кредитора документ, поради което положеният от адвоката подпис надлежно удостоверява получаване на сумата. Съставеното пълномощно е съобразено с даденото в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС тълкуване.

Според т.3 от същото тълкувателно решение, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.

Не се установява фактическа или правна сложност на изпълнителното дело, тъй като предмет на принудително събиране е парично вземане по един изпълнителен титул срещу едно юридическо лице, събиране на суми срещу което не се констатира да представлява трудност.

В случаите на осъществена защита по изпълнителното производство минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл.10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В посочената разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лева /чл.10, т.1 от Наредбата/ и възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което с оглед размера на вземането на взискателя възлиза на 1/2 от възнаграждението, посочено в чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредбата / чл.10, т.2 от Наредбата/.

Спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лева, т.е. и за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в хода на изпълнителното дело на основание чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.

В конкретния случай дължимите по изпълнителното дело суми следва да се приеме, че са събрани в срока за доброволно изпълнение, предоставен с покана вх.№ 9790/29.10.2024 г. Последното е потвърдено от взискателя в становището по частната жалба. Посочване от взискателя в сезиралата съдебния изпълнител молба на изпълнителен способ е свързано с изискването за редовност по чл.426, ал.2 ГПК, поради което обосновава приемане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.10, т.2 от същата наредба. В случая липсват доказателства по изпълнителното дело събиране на сумата да е резултат от поискания от взискателя изпълнителен способ, липсват изпратени запорни съобщения или постановление за налагане на запор върху вземания на длъжника. Вън от изложеното, следва да се посочи, че принудителното 4 събиране на сумите още преди изтичане на посочения в поканата за доброволно изпълнение срок би лишило длъжника от възможност да изпълни в срока за доброволно изпълнение.

Действията на третото задължено лице по изпълнение на запора до изтичане на срока за доброволно изпълнение на длъжника не могат да обусловят възникване в полза на взискателя на вземане за разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, доколкото хипотезата се приравнява на доброволно изпълнение от длъжника в предоставения му за това срок от съдебния изпълнител.

Предприемане на изпълнителни действия за принудително събиране на вземането по искане на взискателя след изтичане на срока за доброволно изпълнение при липса на доброволно плащане би се явило необходимо и би породило вземане за разноски за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия. По конкретното изпълнително дело такива действия не се установява да са извършвани.

При преценка на действителния обем и сложност на оказаната по делото правна помощ се установява, че освен първоначалната молба по чл.426 ГПК, процесуалният представител на взискателя не е извършил други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, което да предполага присъждане на възнаграждението по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Изразяването на становище по възражение на длъжника от 31.10.2024 г. и депозиране на отговор на частната жалба не налага различен извод, доколкото не се касае за предприето действие от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство с цел удовлетворяване на паричното вземане. Поради това взискателят има право на адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер на 200 лева за образуване на изпълнителното дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.10, т.2 от същата наредба. Този извод съдът прави на база ограничения обем на извършените действия от процесуалния представител на взискателя и липсата на фактическа и правна сложност на делото, в хода на което е събрана сумата по изпълнителния лист преди изтичане на срока за доброволно изпълнение. Ирелевантно за дължимостта на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е отсъствието на плащане в периода след постановяване на съдебното решение до датата на образуване на изпълнителното производство. Нещо повече – по настоящото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на взискателя, че по исковото производство е била посочена на основание чл.127, ал.4 ГПК банкова сметка, по която присъдената сума да бъде платена.