Решение № 279 от 13.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Таня Ст. Г. в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20211100604332 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С протоколно определение от 13.10.2021 г., постановено по НЧД № 9131/2020 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, първоинстанционният съд на основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК е определил на осъдения ИВ. Б. СТ. едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, измежду наказанията, наложени му по НОХД № 18757/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НОХД № 15643/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НОХД № 21587/2017 г. по описа на Софийски районен съд и НОХД № 12237/2019 г. по описа на Софийски районен съд; определил е на основание чл. 57, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б „в“ от ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното едно общо най-тежко наказание; зачел е на основание чл. 59 от НК времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, фактическо задържане по чл. 64, ал. 2 НПК и това по чл. 72, ал.1 от ЗМВР по делата, включени в съвкупността. Със същото протоколно определение съдът е привел в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца, наложено на осъденото лице по НОХД № 8839/2008 г. по описа на Софийски районен съд; определил е първоначален общ режим за изтърпяването му на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС и на основание чл. 59 от НК е зачел времето, през което осъденият е бил е мярка за неотклонение „задържане под стража“, фактическо задържане по чл. 64, ал. 2 НПК и по чл. 72, ал.1 от ЗМВР по НОХД № 8839/2008 г. по описа 1 на Софийски районен съд.

Срещу така постановеното определение, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на осъденото лице ИВ. Б. СТ., в която се твърди, че определението на съда е неправилно. Изтъква се, че с постановеното определение съдът е коригирал влезли в сила съдебни актове, които не са били възобновени по реда на чл. 420 НПК. Сочи се, че разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК в конкретния случай е неприложима. Предлага се въззивният съд да отмени атакуваното определение като кумулира наказанията, наложени на С., определи едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на основание чл.

66, ал. 1 НК отложи за срок от три години.

В разпоредително заседание на 08.11.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.

327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, както и ангажиране на нови гласни и писмени доказателства.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения С. - адв.

П., поддържа жалбата. Предлага въззивната инстанция изцяло да отмени атакуваното определение или алтернативно – да върнете делото на първоинстанционния съд, на друг състав, за ново разглеждане.

Защитникът на осъдения С. - адв. С. поддържа частната жалба, както и допълнителното писмено изложение. Предлага отмяна на първоинстанционното определение на Софийски районен съд, което определя като неправилно. Сочи, че с атакуваното определение е приведено в изпълнение наказанието, наложено на осъденото лице с присъда, влязла в законна сила на 30.12.2008 г., за което приема, че е изтекъл давностния срок за изпълнение, както и е настъпила реабилитация на основание чл. 88а, ал.

1 НК. Критикува се подходът на първия съд, с който е приел, че деянията, предмет на НОХД № 21587/2018 г. на СРС, НО, 23 състав и НОХД № 12237/2019 г. на СРС, НО, 114 състав, са извършени в изпитателния срок на отложеното наказание лишаване от свобода, определено по НОХД № 8839/2008 г. на СРС, НО, 13 състав, като не е било отчетено, че към датата на постановяване на тези актове, по отношение на осъждането на С. от 2008 г. е настъпила реабилитация. Ето защо и определението на районния съд, с което е приведено в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“, а също така е било постановено да изтърпи общото наказание ефективно, се приема за незаконосъобразно, т.к. противоречи на материалния закон. С тези аргументи се иска отмяна на определението на районния съд постановяване на ново такова, с което да бъде определено едно общо най-тежко наказание по отношение на С. и да бъде определен изпитателен срок по отношение на същото.

Излагат се допълнителни съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон, аргументирано с това, че в производството по групиране на наказанията е недопустимо да се ревизира правилността на влязъл в сила съдебен акт, като в случай, че прокуратурата е считала, че са налице основания за това, е имала възможност да поиска възобновяване на наказателното производство. Като последен аргумент за отмяна на обжалваното определение се сочи, че същото е постановено от състав, който не е бил 2 компетентен да се произнесе по този процесуален ред съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК, доколкото съдът постановил последната влязла в сила присъда, е не 23-ти състав на СРС, НО, а 114 състав на същия съд. Ето защо и при условията на алтернативност се предлага отмяна на определението на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Представителят на Софийската градска прокуратура намира депозираната жалба срещу първоинстанционното определение за неоснователна и като такава моли съда да я остави без уважение и да потвърди определението на СРС, като правилно и законосъобразно.

Осъденото лице в лична защита и в предоставената му последна дума моли за отмяна на атакуваното определение на СРС и за условно осъждане.

Софийският градски съд, след като обсъди доказателствата по делото, доводите, изложени в жалбата и при цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт съгласно чл. 314 от НПК намира за установено следното:

ИВ. Б. СТ. е роден на 14.10.1972 г. в гр. София, българин, български гражданин, ЕГН **********. С. е осъждан, както следва:

1. С присъда по НОХД № 8839/2008 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13 състав, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години. Деянието е извършено в периода от 03.05.2006 г. до 16.06.2006 г., а съдебният акт е влязъл в сила на 30.12.2018 г.;

2. С присъда по НОХД № 18757/2018 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 4 м., изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Деянието е извършено за периода от 29.08.2012 г. до 26.02.2013 г., а съдебният акт е влязъл в сила на 15.03.2019 г.;

3. С присъда по НОХД № 15643/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 116 състав, влязла в сила 28.12.2019 г., с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6 м., което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години за извършено на 27.05.2012 г. деяние;

4. С присъда, постановена по НОХД № 21587/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 23 състав, влязла в сила на 02.01.2020 г., с която на С. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 г., за извършено престъпление в периода от 18.11.2010 г. до 02.06.2013 г. и

5. С присъда по НОХД № 12237/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 114 състав, влязла в сила на 21.02.2020 г., с която за извършено престъпление в периода от м. март 2011 г. до 07.05.2013 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено 3 с изпитателен срок от 3 години.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр.чл. 23 от НК съдът налага най-тежкото от определените за отделните престъпления наказания по отношение влезлите в сила присъди, ако осъденото лице е извършило отделните престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

Първостепенният съд правилно е преценил наличието на предпоставките по чл. 25, вр.чл. 23 от НК, като ръководейки се от правилото за най-благоприятното за осъдения групиране на наказанията, законосъобразно и правилно е определил едно общо наказание на осъдения С. измежду тези, наложени му по НОХД № 18757/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НОХД № 15643/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НОХД № 21587/2017 г. по описа на Софийски районен съд и НОХД № 12237/2019 г. по описа на Софийски районен съд, а именно най-тежкото от тях „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. Този въпрос, а именно дали деянията, за които С. е осъден по така цитираните осъждания са извършени в условията на реална съвкупност е безспорен и за страните. Престъпленията, за които С. е осъден, са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, наложените наказания са от един и същи вид, поради което между тези четири осъждания са налице условия за определяне на общо наказание.

Именно така е сторено от първоинстанционния съд, с което са съобразени материално правните предпоставки по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК.

Спорни са въпросите, свързани с това дали по отношение за осъждането по НОХД № 8839/2008г. по описа на СРС е настъпила реабилитация по право, респ. дали наложеното с него наказание подлежи на изпълнение, както и произтичащото от това дали определеното едно общо най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода измежду, наложените на осъдения наказания по НОХД № 18757/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НОХД № 15643/2019 г. по описа на Софийски районен съд, НОХД № 21587/2017 г. по описа на Софийски районен съд и НОХД № 12237/2019 г. по описа на Софийски районен съд следва да бъде изтърпяно ефективно.

Във връзка с тези възражения на защитата настоящият състав на СГС отбелязва, че по отношение на осъждането предмет на НОХД № 8839/2008 г. по описа на СРС не е настъпила реабилитация по право нито по реда на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК нито по този на чл. 88а НК. За да настъпи претендираната от защитата реабилитация, е нужно лицето, което е осъдено условно в изпитателния срок да не е извършило друго престъпление, поради което да следва да изтърпи отложеното наказание, респ. когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 НК (в случая 5 г.), в рамките на който осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. В конкретния случай С. е бил осъден с присъда по НОХД № 8839/2008 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13 състав, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, за деяние е извършено в периода от 03.05.2006 г. до 16.06.2006 г., който съдебен акт е влязъл в сила на 4

30.12.2018 г. Именно в рамките на този изпитателен срок и до изтичане на пет години от изтърпяване на наказанието, наложено с този съдебен акт, С. е бил осъден на наказание лишаване от свобода по НОХД № 21587/2018 г. по описа на СРС за продължавана престъпна дейност, първото деяние от която е било осъществено на 18.11.2010 г. Или, в рамките на тригодишния изпитателен срок на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 8839/2008 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 13 състав, изтекъл на 30.12.2011 г. осъд. С. е извършил маст от деянието от продължаваното престъпление, за което е осъден с присъдата, предмет на НОХД № 21587/2018 г. по описа на СРС. Същевременно и по двете наказателни производства съдът е наложил на осъдения наказание „лишаване от свобода”.

Ето защо съдът прецени, че са налице всички визирани в разпоредбата на чл.68, ал.1 от НK предпоставки за привеждане в изпълнение на наказанието, наложено на С. по хронологически първото му осъждане. По идентичен начин стои въпросът за ефективното изтърпяване на общото наказание по формираната кумулативна група. Това е така, защото недопустимо е отлагане на изпълнението на наложената при условията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК санкция лишаване от свобода, ако част от престъпната дейност е била извършена в изпитателния срок на предходно осъждане за престъпно деяние, поради което осъденото лице следва да изтърпи условното наказание. Институтът на условното осъждане /чл. 66 от НК/ губи своето самостоятелно юридическо значение, ако наказателната санкция лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено бъде погълната от ново общо наказание, определено по правилата на съвкупността, при констатации за предходно осъждание, в изпитателния срок на което са реализирани всички или част от инкриминираните деяния в рамките на съвкупността.