Решение № 1426 от 18.12.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2113/2023
- Вид
- Решение № 1426
- Подписан
- 18.12.2024
- Състав
- Геновева Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1426 гр. Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100102113 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
С определение № 512/20.08.2024г., постановено от Апелативен съд - Варна по в.ч.гр.д. № 362/2024г. по описа на същия съд, е отменено определение, постановено по гр.д.
№ 2113/2023г. на ВОС, с което е оставена без разглеждане молбата на Р. Д. за допълване на постановено първоинстанционно решение по чл. 250 ГПК и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне със сила на пресъдено нещо по евентуално предявения иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД.
Претенцията по чл. 59 ЗЗД, съединена в условие на евентуалност, е заявена от Р. Д. срещу К. К. за заплащане на сумата от 37 650 евро, претендирана като сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, предоставяйки му следните парични средства, както следва: за 2018г. сумата от 11 950 евро, преведени 1./ на 02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на 20.11.2018г. сумата от 6 500 евро; 3./ на 20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./ на 27.11.2018г. сумата от 300 евро; 5./ на 06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на 17.12.2018г. сумата от 200 евро; за 2019 г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./ на 02.02.2019г. сумата от 725 евро; 2./ на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на 02.03.2019г. сумата от 925 евро; 4./ на 06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на 02.04.2019г. сумата от 925 евро; 6./ на 03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на 02.06.2019г. сумата от 925 евро; 8./ на 06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на 11.06.2019г. сумата от 920 евро; 10./ на 02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./ на 05.07.2019г. сумата от 75 евро; 12./ на 1 03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./ на 07.09.2019г. сумата от 900 евро; 14./ на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро;
15./ на 06.11.2019г. сумата от 900 евро; 16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро; за 2020г. сумата от 12 880 евро, преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750 евро; 2./ на 03.03.2020г.
1 сумата от 750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550 евро; 4./ на 05.05.2020г. сумата от 670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100 евро; 6./ на 05.06.2020г. сумата от 550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550 евро; 8./ на 20.08.2020г. сумата от 6 990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570 евро; 10./ на 19.10.2020г. сумата от 300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550 евро; 12./ на 03.11.2020г. сумата от 550 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Евентуално съединеният иск е основан на твърдения, че с получената сума от 37 650 евро, К. К. е погасила чрез плащане свои задължения за времето от 02.11.2018г. до 03.11.2020г., представляващи дължими анюитетни вноски по договор за банков кредит от 13.07.2016г., всяка в размер на 250 евро, средствата от който са послужили за закупуване на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в гр. Варна, ул.”Младежка” № 35Б, ет. 4, неговото обзавеждане, както и задължения към “ВСК” в училището, в което същата е полага труд. Сумата по първите три броя преводи в общ размер на 11 150 евро, ответникът е разходвал за заплащане продажната цена на придобит лек автомобил марка “Мини Купър”, рег. № В 6622 СА, а със сумата от 5 000 лв. е заплатил продажната цена на паркомясто.
Поддържа се, че с настъпилата окончателна раздяла К. К. се е обогатила, а Р. Д. е обеднял, тъй като с негови средства, тя е заплатила свои задължения, спестявайки си извършването на разходи, поради което дължи връщане на процесната сума на ответника.
В срока за отговор, ответникът оспорва предявения евентуален иск с правно осн. чл. 59 ЗЗД и настоява за неговото отхвърляне. Твърди се, че Р. Д. сам е приел да подпомага майката и детето в заплащането на увеличените разходи във връзка с обслужването на договора за кредит, обзавеждането на жилището, закупуването на автомобил на стойност 15 000 лв., неговата поддръжка, за ремонт и обзавеждане, заплащането на всички месечни разходи на семейството, вкл. уроци на дъщеря им, дрехи, учебни помагала и др., както и в храната на четирите домашни любимци, в които е участвала и майката. Признава се, че със средства на ищеца са закупени гардероби за новото жилище. До фактическата им раздяла, настъпила през 2021г., ответникът е предостави на ищеца суми, в по-голям размер, за да я подпомогне в обзавеждането на жилището и закупуването на по-голям и по-сигурен автомобил.
Ответникът е разполагал с парични средства за обслужване на задълженията си, тъй като е полагал труд на две - три места с цел да обезпечи изпълнението на поетите с договора задължения.
Молбата по чл. 250 ГПК е подадена от легитимирана страна в срока за обжалване на постановеното първоинстанционно решение. С оглед дадените задължителни указания се явява и основателна, поради което съдът следва да разгледа по същество претенцията по чл.
59 ЗЗД.
С решението, чието допълване се иска, съдът е отхвърлил предявения от Р. Д. срещу К. К., иск с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 37 650 евро, предадена при начална липса на основание, чрез заверяване банковата сметка на ответника.
2
В мотивите съдът е приел, че съзнателното изпълнение на нравствен дълг представлява основанието за получаване на процесната сума, в който случай даденото не подлежи на връщане, съгласно чл. 55, ал. 2 ЗЗД.
Изпълнението на нравствен дълг от страна на ищеца изключва неоснователно преминаване на блага от имуществото на Р. Д. в патримониума К. К., поради което претенцията по чл. 59 ЗЗД, е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Отделно от изложеното, не е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или обща група факти, поради което неоснователно разместване на блага не е налице. Освен това, искът по чл.59 ЗЗД може да бъде уважен само, ако обеднелият няма друг иск за защита /а в случая е налице иск по чл. 55, ал.1, предл..1 ЗЗД/.
Разноски в полза на ответната страна не се присъждат, поради липса на доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 450/25.04.2024г., постановено по гр.д. № 2113/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна, на осн. чл. 250 ГПК, КАТО:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. Д., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” 403, вх. 4, ет. 3, ап. 8 срещу К. О. К., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к.”Трошево” 55, вх. Д, ет. 5, ап. 17, иск за заплащане на сумата от 37 650 евро /тридесет и седем хиляди шестстотин и петдесет евро/, представляваща сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, предоставяйки му следните парични средства, както следва: за 2018г. сумата от 11 950 евро, преведени 1./ на 02.11.2018г. сумата от 950 евро; 2./ на 20.11.2018г. сумата от 6 500 евро; 3./ на 20.11.2018г. сумата от 3 700 евро; 4./ на 27.11.2018г. сумата от 300 евро; 5./ на 06.12.2018г. сумата от 300 евро; 6./ на 17.12.2018г. сумата от 200 евро; за 2019 г. сумата от 12 820 евро, преведени 1./ на 02.02.2019г. сумата от 725 евро; 2./ на 10.02.2019г. сумата от 200 евро; 3./ на 02.03.2019г. сумата от 925 евро; 4./ на 06.03.2019г. сумата от 350 евро; 5./ на 02.04.2019г. сумата от 925 евро; 6./ на 03.05.2019г. сумата от 925 евро; 7./ на 02.06.2019г. сумата от 925 евро; 8./ на 06.06.2019г. сумата от 150 евро; 9./ на 11.06.2019г. сумата от 920 евро; 10./ на 02.07.2019г. сумата от 1 000 евро; 11./ на 05.07.2019г. сумата от 75 евро; 12./ на 03.08.2019г. сумата от 1 110 евро; 13./ на 07.09.2019г. сумата от 900 евро; 14./ на 04.10.2019г. сумата от 1 000 евро; 15./ на 06.11.2019г. сумата от 900 евро; 16./ на 05.12.2019г. сумата от 900 евро; за 2020г. сумата от 12 880 евро, преведени 1./ на 04.02.2020г. сумата от 750 евро; 2./ на 03.03.2020г. сумата от 750 евро; 3./ на 04.04.2020г. сумата от 550 евро; 4./ на 05.05.2020г. сумата от 670 евро; 5./ на 07.05.2020г. сумата от 100 евро; 6./ на 05.06.2020г. сумата от 550 евро; 7./ на 02.07.2020г. сумата от 550 евро; 8./ на 20.08.2020г. сумата от 6 990 евро; 9./ на 02.09.2020г. сумата от 570 евро; 10./ на 19.10.2020г. сумата от 300 евро; 11./ на 02.10.2020г. сумата от 550 евро; 12./ на 03.11.2020г.
3 сумата от 550 евро, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4