Решение № 157 от 28.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603725 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 12.05.2021 година по НОХД 5139/2019 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 23 състав е признал подсъдимия ИВ. М. П. за невиновен в това, че на 11.09.2017 година, около 18:30 часа, в гр. София, ж.к. "Младост-2" в градинка пред бл.

207, в билзост до магазин "Т-маркет" отнел чужди движими вещи-един брой черен кожен портфейл на стойност шест лева, съдържащ парична сума от двеста четиридесет и пет лева или всичко на стойност двеста петдесет и един лева от владението на Л.Д.С. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила-хванал ръцете на Л.Д.С. и ги извил зад гърба му, след което издърпал рязко портфейла от заден джоб на панталона на Л.Д.С., като на осн. чл. 304 НПК го оправдал по обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК, а на осн. чл. 190, ал. 1 НПК е постаовил разноските по делото да останат в тежест на държавата.

Срещу съдебния акт е подаден протест, с който се претендира отмяна на първоинстанционния акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението, за което е предаен на съд . Постъпило е и допълнение към протеста, в който се поддържа искането за отмяна на постановената присъда, постановявне на нова, приьнаване подсъдимия за виновен по обвинението съгласно обвинителния акт и да му бъде наложено справедливо наказание, като се отчетат смекчаващите и отвегчаващи отгвороността обстоятелства.

В допълнението към протеста прокурорът при СРП поддържа, че не били изложени конкретни съображения относно липсата на кредитация на показанията на свидетелите Б., О. и Ф.. Същите били обсъдени лаконично като не било отчетено, че се явявали пряк източник на доказателства, като не било посочено противоречия относно какви обстоятелста се констатирали при същите, какви са тъврденията им и защо не кореспондирали помежду си.

Ако в действителност имало противоречия в същите, то следвало да се използва способа на очна ставка по смисъла на чл. 143, ал. 4 НПК за отстраняването им, което не бил сторено.

Ето защо била налице непълнота на мотивите и допуснато съществено процесуално нарушение.

1

На следващо място се излагат доводи, че неправилно не били кредитирани показанията на пострадалия, който изяснявал изцяло механизма на деянието и автора на същото. Налице били противоречия в изводите на съда, като от една страна било прието, че свидетелят установявал липсата на парична сума, а от друга, че посочените обстоятелства не се установявали от показанията на свидетеля.

Безрезервно били кредитирани обянсненията на подсъдимия без да бъдат изложени какви други доказателства ги подкрепят и в този смисъл преодоляват изолирания им характер. Непрвилни били изводите на съда и по отношение на показанията на свидетелите Д. и А., които били производен източник на доказателства относно авторството и механизма на деянието, не била зачетена и доказателствената стойност на протоколите за разпознаване на лице.

В хода на въззивното съдебно производство е допуснато и проведено възивно съдебно следствие, като за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото е извършен допълнителен разпит на свидетелите Б.Б., Д.Ф. и А.О..

В хода по същество представителят на СГП поддържа протеста, намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин, като се претендира налагане на наказание на подсъдимия П. лишаване от свобода, а предвид липсата на предходна съдимост същото да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

В съдебно заседание защитата моли да се потвърди първоинстанционната присъда, като обвинението не било доказано по несъмнен начин. Липсвали достатъчно доказателства, които да преодолеят констатираните противоречия по отношение на размера на сумата, откъде е отнета същата, като се акцентира, че разпитът на пострадалия бил извършен без подсъдимият да знае и да има защитник. Моли алтернативно да бъде опредлено по-леко наказание като бъде отчетено, че подсъдимият има малко дете.

В хода по същество подсъдимият отрича да познава пострадалия, освен по физиономия, с оглед полгания от него труд получавал достаъчно доходи.

В последната си дума моли да бъде оправда. Заявява, че не извършва кражби и грабежи.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд при анализа на събраните в хода на първоинстанционното и въззивно съдебно следствие доказателствена маса, намери, че фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата не съответсва в цялост на действителното фактическо положение, предмет на разследване по делото, което е резултат на неправилна интерпретация на част от доказателствените средства от една страна, а от друга неправилно позоваване на доказателствени средства, които не могат да бъдат ползвани в съдебния процес, което налага да бъде внесена промяна в установите по делото фактически положения, като фактите са следните:

Подсъдимият ИВ. М. П. е роден на **** година в гр. София, българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран, с адрес гр. София, ж.к. "****.

На 11.09.2017 година, около 18:30 часа свидетелите Д.Ф., Б.Б. и А.О. се намирали в гр. София, ж.к. "Младост-2", в градинка пред бл. 207, в билзост до "Т-Маркет". На посочените място и часови диапазон, на пейка били седнали подсъдимият И.П. и св. Л.Д.С.

/починал в хода на съдебното производство на 21.11.2020 година/. Св. С. държал в преден ляв джоб на панталона си неустановена с точност по делото парична сума, което обстоятелство станало известно на подсъдимия. Последният решил да отнеме паричната сума от пострадалия като в изпълнение на решението си бръкнал с ръка в предния ляв джоб на св. С., извадил паричната сума, като извил ръцете на св. С., поставил парите в джоба си, 2 след което се отдалечил от пострадалия и избягал.

Действията на подсъдимия бил възприети от свидетелите О., Б. и Ф., като бил подаден сигнал до органите на МВР, а на място бил изпратен екип на 07 РУ-СДВР в съставсв. Е. Д. и св. Р. А., които установили самоличността на присъстващите свидетели и обстоятелствата около случая.

Изложената фактическа обстановка въззивният съд възприе за установена въз основа на следните доказателствени източници, а именно: показанията на свидетелите Б.Б., Д.Ф., А.О., Б.С., Е. Д., Б. А., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като по отношение на св. Б., Ф. и О. и тези дадени в хода на въззивното съдебно следствие, както и приобщените на основание чл.281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК, дадени в хода на досъдебното производство, способи за събиране и проверка на доказателствазаключения на два броя комплексни съдебнопсихиатрична и психологични експертизи, заклчение на съдебно-оценителна експертиза, писмени доказателства и доказателствени средства-протокол за разпознаване на лице-л.83-87 от ДП; протокол за разпонзаване на лице-л. 89-94 от ДП; протокол за разпознаване на лице-л.95-99 от ДП; справка от Районен център 112-София при Дирекция "Национална система-112", МВР; справка за съдимост на подсъдимия.

При обсъждане на събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства на първо място следва да бъде отбелязано, че неправилно първоинстанционният съд е приобщил в хода на съдебното следствие показанията на пострадалия С. по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4, пр. 3 НПК и е ползвал същите при постановяване на присъдата и доказателствения анализ. Св. С. е починал в хода на съдебното следствие преди да бъде разпитан непосредствено пред съда. Процеусалният закон дава възможност за прочитане показанията на починал свидетел в съдебното следствие когато показанията по същото дело са дадени пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, на осн. чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 3 НПК, което в случая не е налице. Съдът може да приобщи показанията на такъв свидетел по реда на чл.

281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 5 НПК, дадени в ДП, ако при разпита е участвал обвиняемият и негов защитник, каквото участие в предсъдебна фаза също липсва. Извън визираните две разпоредби единствената възможност за приобщаване показанията на починал свидетел от досъдебното производство е по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 НПК, ако за това е дадено съгласие от подсъдимия и защитника, а такова съгласие не е дадено, видно от изявленията им, обективирани в съдебния протокол. Самата приложена от районен съд разпоредба-чл.

281, ал. 4 НПК според съдържанието /при липса на съгласие от подсъдимия и защитника/ е приложима само в хипотезите на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, но не и по т. 4 НПК. Ето защо посочените показания не могат да бъдат ползвани от съда и не следва да бъдат поставяни в основата на фактическата обстановка.

При обсъждане на гласните доказателствени средства първоинстанционният съд е констатирал противоречия в гласните доказателствени средства-показанията на свидетелитеочевидци Ф., Б. и О., като отчитайки тези противоречия в насока лицата присъствали на мястото, разстоянието, от което са наблюдавали събитията дали са пиели бира от една бутилка или две кенчета, разположението на подсъдимия спрямо пострадалия, от кой джоб са взети парите и тяхното количество, отнемане на портмоне и извиване на ръце от страна на подсъдимия, воден ли е разговор с подсъдимия преди да се оттегли, подгонил ли е пострадалият подсъдимия или е паднал на място, е счел, че не може да се подходи с доверие към последните, приел, че показанията на полицейските служители, посетили местопроизшествието са производни и не могли да допринесат за изясняване на фактическата обстановка, а обясненията на подсъдимото лице се явявли последователни и се подкрепяли от други източници, макар и косвени и следвало да бъдат ценени като доказателствено средство.

3

Тези съображения на първата инстанция не могат да бъдат споделени в цялост като са резултат от неправилна интерпретация на действителното им съдържание и съответствие, а от там и неправилно формиране на изводи за недостоверност.

Настоящият съдебен състав преценявайки показанията на свидетелите Ф., Б., О.преки доказателствени източници и съпоставяйки същите с производните доказателствени източници-показанията на свидетелите полицейски служители Е. Д., Б. А. като процесуален способ за проверка на първични такива констатира, че показанията на визираните свидетели са еднопосочни, съответни и непроменени по отношение на един от съставните елементи на главния факт в процеса-отнемане на парична сума от страна на подсъдимия П. от държането на пострадалия С.. Тези показания са непроменени в показанията на визираните свидетели от разпита им в хода на досъдебното производство до разпита им в хода на съдебното следствие. Освен че са последователнив тази насока, показанията на визираните свидетели по отношение на това обстоятелство се подкрепят и от производните доказателствени средства-показанията на полицейските служители, изпратени на местопроизшествието след подаден сигнал до органите на МВР. При това положение цялата налична доказателствена съвкупност е еднопосочна по отношение на този факт, като единствено обясненията на подсъдимото лице са в противоположна насока и които, противно на становището на първата инстанция са изолирани и не намират подкрепа в каквито и да е доказателствени средства нито преки, нито косвени, което установява, че се яват защитно средство.

Няма протиовречие в обсъжданите гласни доказателствени средства и по отношение на лицата, присъствали при процесния инцидент-свидетелите сочат съответно, че по време на инцидента на местопроизшествието са присъствали подсъдимия, св. С., св. Ф., св. О., св.