Решение № 691 от 28.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20251100900855 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в кумулативно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД твърди, че между ответника Национална агенция по приходите, като възложител, и трето за спора лице „СТАР ПОСТ“ ЕООД, като изпълнител, бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка № 25/26.02.2021 г. с предмет „Предоставяне на пощенски услуги за нуждите на НАП“ и с прогнозна стойност 2 980 000 лева без ДДС. Във връзка с този договор между него, като застраховател, „СТАР ПОСТ“ ЕООД, като застраховащ, и НАП – застрахован/бенефициент, бил сключен договор за имуществена застраховка, обективиран в полица № 15002110001141/21119300 - „Гаранции по договор“, клауза 2.1.2 „Гаранция за добро изпълнение”, със срок на покритие 17.02.2021 г. – 16.03.2023 г.. Договорът за застраховка бил сключен като гаранция по чл. 111, ал. 5 т. 3 ЗОП. С него ищецът поел задължение да обезщети вредите, претърпени от ответника, вследствие неизпълнението на договора за обществена поръчка от изпълнителя. С уведомление от 03.07.2021 г., допълнено с такова от 21.11.2021 г., ищецът бил уведомен от ответника за настъпило застрахователно събитие - за неизпълнение на задължения на „СТАР ПОСТ“ ЕООД, както и че в полза на НАП възникнало вземане за неустойка по чл. 26, ал. 1 и 2 от договора. Поради това на 17.02.2022 г. ищецът заплатил на НАП обезщетение в размер на застрахователната сума – 149 000 лева. След извършеното плащане ищецът предявил срещу „СТАР ПОСТ“ ЕООД иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата 149 000 лева, представляваща регресно вземане. С влязло в сила решение № 1333/06.11.2023 г. по търговско дело № 2074/2022 г. на СГС, ТО, 18 състав, постановено при участието на ответника НАП като трето лице 1 помагач на страната на ищеца, искът бил отхвърлен. За да отхвърли иска, съдът приел, че не било доказано по делото настъпване на застрахователно събитие - възникването на договорната отговорност на застрахования изпълнител поради виновно неизпълнение на задължения, в частност лошо и забавено изпълнение на договорни задължения по договор за обществена поръчка. Мотивите на съда обвързвали страните по настоящия спор, вкл. в частта, че вземане за неустойка не е било възникнало. При това положение счита, че платил сумата 149 000 лева при начална липса на основание. С писмо от 25.01.2024 г. поканил ответника да му я върне, но последният не сторил това. Ответникът следвало да му за плати и обезщетение за вреди в размер на разноските за държавна такса за завеждане на регресния иск. Ето защо претендира следните суми: 149 000 лева /76 182,49 евро/, представляваща подлежащата на връщане сума, дадена при начална липса на основание, заедно със законната лихва от 28.04.2025 г. до погасяване;

23 543,59 лева /12 037,65 евро/ - мораторна лихва върху горната сума за периода 12.02.2024 г. - 25.04.2025 г.; 6 316 лева /3 229,32 евро/, представляваща обезщетение за вреди в размер на платените разноски за държавна такса за предявяване на регресния иск. Претендира разноски.

Ответникът НАП оспорва исковете при твърдения, че сумата представлявала обезщетение за вредите, настъпили от описаното застрахователно събитие - виновно неизпълнение на задълженията по договора за обществена поръчка. Това вземане било признато от ищеца, предвид извършеното плащане. В периода 01.04.2021 г. – 30.04.2021 г. застрахованият „СТАР ПОСТ“ ЕООД не изпълнил точно задълженията си по договора за обществена поръчка, поради което за възложителя възникнало вземане за неустойка за обезщетяване на вредите от лошото изпълнение по чл.

26, ал. 1 от договора. Решението по търговско дело № 2074/2022 г. на СГС нямало сила на пресъдено нещо между страните. В производството по това дело „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД не ангажирал достатъчно доказателства за установяване наличието на неустоечното задължение. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Видно от законовия текст в него са уредени три различни специални фактически състава на неоснователно обогатяване, което е един от източниците на облигационни отношения по българската гражданскоправна система. При първия фактически състав се касае за получаване на имуществена облага при начална липса на правно основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият фактически състав визира получаване на престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено, а третият се отнася до отпаднало с обратна сила основание - в този смисъл и ППВС № 1/1979 г. На връщане в хипотезите на чл. 55, ал. 1 ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката стойност между обогатяването и обедняването, което важи само при общия фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Процесната искова претенция се основава на първия фактически състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

2

В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържането й.

С определението от 06.11.2025 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: 1/ наличие на договор № 25/26.02.2021 г. с предмет „Предоставяне на пощенски услуги за нуждите на НАП“ с прогнозна стойност 2 980 000 лева без ДДС, сключен между ответника НАП, като възложител, и трето за спора лице „СТАР ПОСТ“ ЕООД, като изпълнител, със съдържанието на представения към отговора документ; 2/ съгласно чл. 8 от договора изпълнителят се задължава да предостави на възложителя гаранция за изпълнение в размер на 5% от прогнозната стойност на договора - 149 000 лева, предназначена да обезпечи изпълнението на задълженията на изпълнителя, под формата на застраховка; 3/ в чл. 26, ал. 1 от договора е предвидено, че при просрочване на изпълнението на задълженията изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,3% от стойността на договора за всеки започнат ден забава, но не повече от 5% от стойността на договора; 4/ в изпълнение на чл. 8 от договора за възлагане на обществена поръчка между „СТАР ПОСТ“ ЕООД и ищеца „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД е сключен договор за застраховка „Гаранции по договор“, клауза 2.1.2. „Гаранция за добро изпълнение“, обективиран в полица № 15002110001141/21119300 и представените ОУ, с период на покритие 17.02.2021 г. - 16.03.2023 г., по силата на който застрахователят се задължава в случай на неизпълнение или неточно изпълнение на задължения на застрахования спрямо ползващото се от застраховката лице да плати на последното обезщетение за вреди до размера на застрахователната сума /149 000 лева/; 5/ дължимите по договора за застраховка премии са били платени; 6/ с уведомление от 03.07.2021 г., допълнено с такова от 21.11.2021 г., ищецът е уведомен от ответника за настъпило застрахователно събитие - неизпълнение на задължения на „СТАР ПОСТ“ ЕООД, както и че в полза на НАП е възникнало вземане за неустойка по чл. 26, ал. 1 и 2 от договора; 7/ на 17.02.2022 г. ищецът е заплатил на ответника сумата 149 000 лева – застрахователно обезщетение за вредите от неизпълнение на договора за обществена поръчка. Ето защо на основание чл.

153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

Служебно известно на съда е, че с влязло в сила решение № 1333/06.11.2023 г. по търговско дело № 2074/2022 г. на СГС, ТО, 18 състав, постановено при участието на ответника НАП като трето лице помагач на страната на ищеца, е отхвърлен предявеният от „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД срещу „СТАР ПОСТ“ ООД иск по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата от 149 000,00 лева, представляваща регресно вземане за заплатеното застрахователно обезщетение по процесния договор за имуществена застраховка. В мотивите съдът е приел за недоказано вземането на НАП за неустойка по чл. 26, ал. 1 от договора за обществена поръчка, като е намерил за установено точното изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя. Поради това приема за недоказано и осъществяването на твърдяното застрахователно събитие, обезщетение за вредите от което е изплатил застрахователят.

Съгласно чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. Задължителната сила има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението - фактическите констатации, правните изводи, становището му 3 относно преюдициалните въпроси, доколкото те обуславят изводите относно спорното право. Именно фактическите и правни изводи на СГС за липса на неустоечен дълг, респ. на застрахователно събитие, са обусловили този за неоснователност на регресния иск. Доколкото не се твърдят, а и установяват обстоятелства, които да изключват приложението на посочения текст /по чл.

223, ал. 2, изр. 2 ГПК - че застрахователят умишлено или поради груба небрежност е пропуснал да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства/, то мотивите на решението имат задължителна сила във вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна /„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД и НАП/. Дори и застрахователят /ищец по търговско дело № 2074/2022 г. на СГС / да не е представил достатъчно доказателства, от които да се установи възникването на вземането за неустойка, то НАП – възложител по договора за обществена поръчка, участвал като помагач по това дело, е разполагал с всички доказателства, които сам е могъл да ангажира в производството. При бездействие на застрахователя, е имал възможност да докаже възникване на вземането си за неустойка. След като не е сторил това, не може да оспорва приетото в мотивите на решението под предлог, че ищецът зле е водил делото срещу изпълнителя. Ето защо, макар да е налице доброволно плащане на застрахователно обезщетение, съдът не може да приеме само на това основание за доказано съществуване на вземането за застрахователно обезщетение. Съдът е длъжен да зачете задължителната сила на мотивите на постановеното по регресния иск съдебно решение и приема за установено в отношенията между ищеца и ответника, че в полза на НАП не е възникнало вземане за неустойка по чл. 26, ал. 1 от договора за обществена поръчка, респ. не е настъпило предвиденото в т. 10.1 от ОУ застрахователно събитие. Поради това и в полза на НАП не съществува вземане срещу застрахователя за заплащане на обезщетение.

Доколкото ответникът, носещ тежестта, да доказа основанието за получаване/ задържане на сумата, искът за връщането й е изцяло основателен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период. Съдът формира извод за наличие на главен дълг от 149 000 лева.

Задължението за връщане на дадено без основание сума е без срок за изпълнение, поради което за поставяне на длъжника в забава е необходима покана /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. Такава е отправена и получена от ответника на 29.01.2024 г., като даденият от ищеца двуседмичен срок за изпълнение е изтекъл на 12.02.2024 г. От 13.02.2024 г. ответникът е изпаднал в забава.

За периода 13.02.2024 г. – 25.04.2025 г. размерът на мораторната лихва върху тази сума, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 24 477.30 лева. Ето защо искът следва да бъде уважен за посочения период и за пълния предявен размер /евровата равностойност на 23 543,59 лева/, а за 12.02.2024 г. – отхвърлен.

По иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД: