Решение № 4591 от 10.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 22131/2024
- Вид
- Решение № 4591
- Подписан
- 10.03.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 113 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 125 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 125, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 23 и сл. · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 263л, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4591 гр. София, 10.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110122131 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С, срещу А, и А, , с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 23 000,70 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 05.03.2023г., от които: 6 404,98 лв. – актуализирана наемна цена за периода от 06.03.2014г. до 31.12.2022г., 4 148,93 лв.
– наемна цена за периода от 01.04.2023г. до 30.06.2023г., 4 148,93 лв. – наемна цена за периода от 01.07.2023г. до 30.09.2023г., 4 148,93 лв. – наемна цена за периода от 01.10.2023г. до 31.12.2023г., 4 148,93 лв. – наемна цена за периода от 01.01.2024г. до 31.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.01.2024г. до окончателното плащане; осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 5 719,74 лв., представляваща разходи за употребена електрическа енергия, от които: 1 705,27 лв. за периода от 01.04.2023г. до 30.06.2023г., 1 353,71 лв. за периода от 01.07.2023г. до 30.09.2023г., 1 231,92 лв. за периода от 01.10.2023г. до 31.12.2023г. и 1 428,84 лв. за периода от 01.01.2024г. до 31.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.01.2024г. до окончателното плащане; осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 1 828,91 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение, от които: 669,42 лв. неустойка за актуализирана наемна цена за периода от 23.03.2023г. до 15.01.2024г., 408,63 лв. неустойка за актуализирана наемна цена за периода от 11.04.2023г. до 15.01.2024г., 286,91 лв. неустойка за актуализирана наемна цена за периода от 11.07.2023г. до 15.01.2024г., 147,82 лв. неустойка за актуализирана наемна цена за периода от 11.10.2023г. до 15.01.2024г., 7,95 лв. неустойка за актуализирана наемна цена за периода от 11.01.2024г. до 15.01.2024г., 167,95 лв. неустойка за неплатената електрическа енергия за периода от 11.04.2023г. до 15.01.2024г., 93,61 лв. неустойка за 1 неплатената електрическа енергия за периода от 11.07.2023г. до 15.01.2024г., 43,89 лв. неустойка за неплатената електрическа енергия за периода от 11.10.2023г. до 15.01.2024г., 2,74 лв. неустойка за неплатената електрическа енергия за периода от 11.01.2024г. до 15.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.01.2024г. до окончателното плащане.
Ищецът извежда предявените субективни права с твърдения, че на 05.03.2003г. е сключил договор за наем с А, по силата на който предоставил на ответника ползването на терен с площ от 16.00 кв. м. и 12.42 кв. м. покрита площ от стопанска постройка, находящи се в поземлен имот № 000087 в гр. Сливница, срещу възнаграждение в размер на левовата равностойност на 100 щатски долара без ДДС по курса на БНБ в деня на плащането. Съгласно чл. 6 от процесния договор наемната цена следвало да се плаща авансово, на тримесечие, в срок до 10-то число на първия месец от календарното тримесечие по банков път. Сочи, че на 02.05.2003г. с анекс страните договорили да се увеличи размерът на предоставената наемна площ на 51.04 кв. м., а на 29.03.2013г. изменили наемната цена на 900 лв., считано от 06.03.2013г., като включили и уговорка, че от 06.03.2014г. наемната цена се актуализира ежегодно съобразно обявения от НСИ за предходната година индекс на инфлация. Поддържа, че с уведомление с изх. № 524/02.02.2021г. му било съобщено за вътрешногрупово структуриране на ответника чрез отделяне, като дружеството А било посочено за универсален правоприемник на А в правата и задълженията по договора за наем.
Твърди, че е издал Фактура № 0000000237 от 22.03.2023г. на стойност 6 404,98 лв. за дължимата актуализирана наемна цена за периода от 06.03.2013г. до 31.12.2022г., която фактура не била заплатена от ответните дружества. Впоследствие, били издадени още четири фактури, които не също не били заплатени, както следва: Фактура № 0000000238 от 03.04.2023г., включваща 4 148,93 лв. с вкл. ДДС за дължимите наемни вноски и 1 705,27 лв. с ДДС за потребената електрическа енергия; Фактура № 0000000241 от 03.07.2023г., включваща 4 148,93 лв. с вкл. ДДС за дължимите наемни вноски и 1 353,71 лв. с ДДС за потребената електрическа енергия; Фактура № 0000000243 от 04.10.2023г., включваща 4 148,93 лв. с вкл. ДДС за дължимите наемни вноски и 1 231,92 лв. с ДДС за потребената електрическа енергия; Фактура № 0000000245 от 05.01.2024г., включваща 4 148,93 лв. с вкл. ДДС за дължимите наемни вноски и 1 428,84 лв. с ДДС за потребената електрическа енергия. Посочва, че в чл. 24, ал. 2 от Договора за наем била уговорена неустойка за забавено изпълнение на задълженията за плащане на наема и разходите за електрическа енергия в размер на законната лихва за забава. В тази връзка поддържа, че е дължима неустойка по Фактура № 0000000237 от 22.03.2023г. за периода от 23.03.2023г. до 15.01.2024г. в размер на 669,42 лв. По Фактура № 0000000238 от 03.04.2023г. се дължи неустойка за периода от 11.04.2023г. до 15.01.2024г. на стойност 576,58 лв., по Фактура № 0000000241 от 03.07.2023г. – 380,52 лв. и обхваща периода от 11.07.2023г. до 15.01.2024г., по Фактура № 0000000243 от 04.10.2023г. му се следва неустойка от 191,71 лв. за периода от 11.10.2023г. и 15.01.2024г., а по Фактура № 0000000245 от 05.01.2024г. – 10,68 лв. за времето от 11.01.2024г. до 15.01.2024г. Счита, че в негова полза са възникнали посочените парични притезания, и моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А, с който излага становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции.
Възразява, че в резултат на преобразуване чрез отделяне титуляр на всички права и задължения по договора за наем е А, за което обстоятелство ищецът бил уведомен.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, представляващи 2 наемни вноски за периода преди 15.01.2021г. Оспорва дължимостта на наемните вноски и разходите за електрическа енергия за второто тримесечие на 2023г. до края на първото тримесечие на 2024г., тъй като дължимите суми били платени. Възразява срещу дължимостта на претендираните суми за наем и разходи през и след 2023г., тъй като дружеството не било страна по договора и не е ползвало недвижимия имот.
Оспорва наличието на солидарна отговорност. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника А, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на сключен договор за наем от 2003г., както и неговите изменения от 05.03.2003г. и 29.03.2013г. Възразява срещу дължимостта на вземането, представляващо актуализация на наемните вноски в размер на 6 404,98 лв., тъй като дължимата сума била заплатена по банков път на 07.06.2024г. Оспорва дължимостта на наемните вноски за периода от 01.04.2023г. до 31.03.2024г. с аргументи, че същите са погасени на 07.06.2024г. Релевира възражение, че сумите, представляващи разходи за потребена електрическа енергия за периода от 01.04.2023г. до 31.03.2024г. също били заплатени на 07.06.2024г. Поддържа, че поради липсата на неизпълнение от негова страна не се дължат претендираните неустойки и лихви за забава, като допълва, че процесните фактури не били получавани по уговорения ред и срок. В условията на евентуалност оспорва размера на претендираните неустойки, тъй като не били правилно изчислени. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство е представен Договор за наем от 05.03.2003г. /л. 10 по гр. д. № 87/2024г. на СГС/, по силата на който С се е задължил да предостави на М за временно и възмездно ползване терен с площ от 16 кв.м., разположен в северозападната част на поземлен имот № 000087, находящ се в землището на гр.
Сливница, както и 12,42 кв.м., покрита площ от стопанска постройка, разположена в същия поземлен имот, за монтиране на телекомуникационни съоръжения, описани в чл. 17, ал. 1 от договора, за срок от 10 години. В чл. 5, ал. 1 съдоговарящите са постигнали съгласие за наемна цена в размер на левовата равностойност на 100 щатски долара без вкл. ДДС, изчислена по курса на БНБ в деня на плащането, дължима авансово, на тримесечие, в срок до 10-то число на първия месец от календарното тримесечие по банков път. С чл. 9 е предвидено задължение в тежест на наемодателя в срок до 10-то число от първия месец на календарния тримесечен период да предостави на наемателя фактура за дължимата наемна цена. С чл. 21 е уговорено и задължение за наемателя да заплаща разходите за консумираната от него електроенергия. Съобразно чл. 24, ал. 2 при несвоевременно изпълнение в темпорално отношение на задължението за заплащане на наемната цена наемателят дължи за срока на забавата неустойка в размер на законната лихва върху дължимата сума.
Установява се, че с Анекс от 02.05.2003г. страните са внесли изменение в договора за наем в частта, касаеща наемната вещ, като са постигнали съгласие на наемателя да бъде предоставено правото да ползва 51.04 кв. м. от терена /л. 19 по гр. д.
№ 87/2024г. на СГС/. В т. 3 изрично е отбелязано, че всички останали клаузи остават непроменени.
С Анекс № 1 от 29.03.2013г. С и М са се споразумели за промяна на наемната цена в размер на 900 лв. без вкл. ДДС /л. 23 по гр. д. № 87/2024г. на СГС/, както и считано от 06.03.2014г. наемната вноска да се актуализира ежегодно съобразно обявения от НСИ за предходната година индекс на инфлация. С чл. 2 действието на 3 договора е продължено със срок от 10 години, като съобразно чл. 3 всички останали клаузи по сделката остават непроменени.
По делото е прието Уведомление с изх. № 524/02.02.2021г., изходящо от А и адресат „партньорите на А за извършено вътрешногрупово реструктуриране чрез отделяне на активи и създаване на ново дружество А /л. 24 от по гр. д. № 87/2024г. на СГС/. В съдържанието на уведомителното писмо е изрично отбелязано, че правата и задълженията по договора се прехвърлят към новообразуваното юридическо лице, считано от 02.02.2021г., поради което фактурите за дължими плащания следвало да бъдат издавани на неговото наименование.
Установява се, че в изпълнение на въпросния договор за наем С е издало фактури на А, които са, както следва: /л. 25-29 по гр. д. № 87/2024г. на СГС/: Фактура № 00000000237 от 22.03.2023г. на стойност от 6 404,98 лв. с основание актуализиране на наемната цена по Анекс №1 за периода от 06.03.2014г. до 31.12.2022г., Фактура № 0000000238 от 03.04.2023г. в размер на 5 854,20 лв., от които 3 457,44 лв. – наемна цена за второто тримесечие и 1 421,06 лв. – за потребена електрическа енергия; Фактура № 0000000241 от 03.07.20234г. на стойност от 5 502,64 лв., от които: 3 457,44 лв. – наемни вноски за третото тримесечие и 1 128,09 лв. – потребена електрическа енергия;
Фактура № 0000000243 от 04.10.2023г. в размер на 5 380,85 лв., от които: 3 457,44 лв. – наемна цена за четвъртото тримесечие и 1 026,60 лв. – за потребена електрическа енергия; Фактура № 0000000245 от 05.01.2024г. на стойност от 5 577,77 лв., от които:
3 457,44 лв. – наемни вноски за първото тримесечие и 1 190,70 лв. – за ползвана електрическа енергия.
Като писмено доказателство е представено преводно нареждане № ** от 07.06.2024г. с наредител А и получател С на стойност от 34 774,58 лв. с посочено основание “see payment advice note 5400009011 from 07.06.2024” /л. 47/.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпечатката съдържа 26 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/547faad5-f2dc-460f-bb49-59dc0feb9439