Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 137 от 18.06.2026, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Частно наказателно дело 422/2026
Вид
Решение № 137
Подписан
18.06.2026
В сила
03.07.2026
Състав
ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Плевен, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. СТ. БАНКОВ при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА в присъствието на прокурора С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. СТ. БАНКОВ Частно наказателно дело № 20264400200422 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Образувано е по повод постъпило искане пред Окръжен съд-Плевен от Наказателен съд – Бордо, Република Франция, и удостоверение по чл.3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/ , с превод на български език, относно постановено съдебно решение № 22262000250 /Протокол № 4602/2024/ от 27.11.2024 г. на Наказателен съд – Бордо /1-ви състав – JIRS/, влязло в сила на 17.12.2024 г. Съдебното решение е постановено спрямо българския гражданин Е. В. А., роден на 05.08.1975 г., с постоянен и настоящ адрес: гр.

*************, с ЕГН **********, който е осъден за деяния, извършени на територията на молещата държава, на 2 190 дни лишаване от свобода.

В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен предлага да се признае и приеме за изпълнение в България съдебният акт, постановен във Франция спрямо българския гражданин, т.к. извършените престъпни деяния имат аналог и според българския НК, а именно чл.159б от НК и чл.321 от НК.

Предлага също да се определи СТРОГ РЕЖИМ на изтърпяване на наказанието.

Защитникът на осъдения заявява, че не се противопоставя да се приеме и изпълни решението на издаващата държава, като се признае времето, през което осъденият е изтърпявал наказанието си във Франция.

Осъденият е призован на посочения адрес в РБългария, но не присъства в съдебното заседание, тъй като същият, видно от изпратения от френските власти документ, се намира в издаващата държава и изтърпява наказание 1 лишаване от свобода.

Съдът, след като се запозна с Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на СЪВЕТА от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целта на тяхното изпълнение в Европейския съюз и другите приложени доказателства по делото, констатира следното:

Съдебните актове, постановени в друга държава-членка на ЕС, се признават и изпълняват на територията на Република България, когато се отнасят за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство, когато, независимо от разликите между съставите им, техните основни признаци съвпадат. Представеното удостоверение е съставено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл.З от ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма, придружено от превод на български език, издадено от компетентен орган в издаващата държава Франция и отговаря на изискванията в разпоредбите на закона. Представен е съдебния акт, отразен в Удостоверението, в превод на български език. С решение № 22262000250 /Протокол № 4602/2024/ от 27.11.2024 г. на Наказателен съд – Бордо /1-ви състав – JIRS/, Франция, влязло в сила на 17.12.2024 г., българският гражданин Е. В. А. е признат за виновен в извършването на четири престъпления. Те са извършени между 01.01.22 г. и 05.12.2022 г. в Тулуза, в рамките на юрисдикцията на Специализирания междурегионален съд Бордо (JIRS), и във всички случаи на френска територия, както и в България. Деянията са квалифицирани като : Участие в престъпно сдружение с цел подготовка на престъпление, наказуемо с ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода - деяния, предвидени в членове 450-1 ал.1, ал.2 от Наказателния кодекс и наказуеми по членове 450-1 ал.2, 450-3 и 450-5 от Наказателния кодекс; Пране на пари : предвидено в чл.324-1, ал.2, 225-7 и 225-5 от НК и наказуеми по чл.324-1, ал.3, 324-3, 324-4, 324-7, 225-7, ал.1, 131-30, ал.1 от същия нормативен акт; Утежнено сводничество; използване на принуда, насилие или измамни маневри - деяния, предвидени в членове 225-7 ал.1 8° и 225-5 от Наказателния кодекс и наказуеми по членове 225-7 ал.1; 225-20, 22524, 225-25, 131-30 ал.1 от Наказателния кодекс; Утежнено сводничество; многократни извършители или съучастници деяния, предвидени в членове 225-7 ал.1 9° и 225-5 от Наказателния кодекс и наказуеми по членове 225-7 ал.1, 225-20, 225-24, 225-25 и 131-30 от Наказателния кодекс. Определеното наказание е 2 190 дни лишаване от свобода.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС , компетентен да разгледа делото е Плевенски окръжен съд, предвид обстоятелството, че това е окръжният съд по местоживеене на осъденото лице, съгласно приложената справка НБД за постоянен и настоящ адрес на лицето. Осъденото лице към настоящия момент се намира в издаващата държава Франция.

Следва да се отбележи, че съгласието му по чл.22, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не се изисква в конкретният случай, тъй като, по чл.22, ал.2, т.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС , съдебният акт се изпраща на държава 2 членка /в случая България/, чийто гражданин е лицето по принудителното действие и в която държава същият има местоживеене.

В изпратеното удостоверение е отбелязано, че осъденият се е явил лично на съдебното заседание, което е довело до постановяване на решението, като в този смисъл правото му на защита е било гарантирано в пълна степен.

Общата продължителност на наказанието е 2 190 дни лишаване от свобода, като към 31.03.2026 г. осъденият е изтърпял общо 965 дни, от които– периода на изпълнение на присъдата от 27.11.2024 г. е 489 дни, а периода на предварителното задържане на лицето от 11.08.2023 г. до 27.11.2024 г. е 476 дни.

Лицето е задържано към настоящия момент, като наказанието, наложено съгласно правото на издаващата държава, ще бъде изтърпяно изцяло към 11.01.2029 г.

Престъпленията, за което е осъден Е. В. А. във Франция, намират своя аналог и в българския наказателен закон – чл.159, ал.2 във вр. чл.159а, ал.2, т.2 от НК; чл. 253, ал.1 и чл.321, ал.6 от НК. Те съдържат характеристики на тежки умишлени престъпления и по българското законодателство, за които се предвижда наказание съответно - от ПЕТ до ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА от 20 000 до 50 000 лева; лишаване от свобода до ШЕСТ ГОДИНИ. За две от деянията-пране на пари и участие в престъпна организация не се изисква двойна наказуемост, защото попадат в хипотезата на чл.8, ал.2, т.1 и 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Срокът на наложеното от чуждия съд наказание в размер на 2 190 дни лишаване от свобода, е по-малък от най-високия предвиден размер на наказанието лишаване от свобода по българското законодателство, поради което не се налага да се редуцира, съобразно чл.13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС .

Настоящият съдебен състав констатира, че липсват доказателства, които да обосноват отказ да се признае и изпълни съдебния акт на издаващата държава, съгласно чл.15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС . Признаването на съдебното решение не е в противоречие с принципа "non bis in idem".

Съдебният акт е постановен във връзка с деяния, които са престъпления и по българското законодателство. Изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност, съгласно българското законодателство. Осъденият е български гражданин, наказателно отговорно лице и не се ползва с имунитет, към момента на получаване на съдебния акт от съда. За изтърпяване остават не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание лишаване от свобода и съдебният акт е постановен в съдебен процес, на който осъденият е присъствал. Липсва основание за частично признаване и изпълнение на съдебния акт на издаващата държава, съгласно чл.16 от ЗПИИСАННЛСМВЛС .

Изложените фактически и правни изводи сочат, че са налице основания за признаване и изпълнение на постановеният в издаващата държава съдебен акт.

С оглед изложеното, съдът счита, че са налице условията за признаване 3 изпълнението на представеното решение № 22262000250 /Протокол № 4602/2024/ от 27.11.2024 г. на Наказателен съд – Бордо /1-ви състав – JIRS/, Франция, влязло в сила на 17.12.2024 г., съобразно чл.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС , ЗПИИСАННЛСМВЛС поради което и на основание чл.12 от следва да се признае и изпълни наказанието от 2 190 дни във вида, в който е наложено от съда във Франция, без да се налага приспособяване, на основание чл.13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС .

Остатъкът от наложеното от френския съд наказание лишаване от свобода, следва да се изтърпи от Е. А. при СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС .

На основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС , при изпълнението на това наказание, следва да се приспадне срока на изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода във Франция, наложено на осъдения-общо 965 дни, от които– периода на изпълнение на присъдата от 27.11.2024 г. е 489 дни, а периода на предварителното задържане на лицето от 11.08.2023 г. до 27.11.2024 г. е 476 дни, както и времето от 31.03.2026 г. до фактическото предаване на осъдения на компетентните български власти за привеждането му в българско пенитенциарно заведение /затвор/, след влизане на настоящото решение в сила.

С оглед гореизложеното и на основание чл.12, ал.8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС , Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за ИЗПЪЛНЕНИЕ в Република България решение № 22262000250 /Протокол № 4602/2024/, постановено на 27.11.2024 г. от Наказателен съд – Бордо /1-ви състав – JIRS/, Франция, влязло в сила на 17.12.2024 г., по отношение на българския гражданин Е. В. А., роден на 05.08.1975 г., с постоянен и настоящ адрес: гр. *************, с ЕГН **********, с което решение е признат за виновен и осъден за престъпления по членове 450-1 ал.1, ал.2; 450-3 и 450-5; 225-7 ал.1 8° и 225-5; 225-7 ал.1;

225-20, 225-24, 225-25, 131-30 ал.1; 225-7 ал.1 9° и 225-5; 225-7 ал.1, 225-20, 225-24, 225-25 и 131-30 чл.324-1, ал.2, 225-7 и 225-5 от НК и наказуеми по чл.324-1, ал.3, 324-3, 324-4, 324-7, 225-7, ал.1, 131-30, ал.1 от Наказателния кодекс на Франция, съответстващи на престъплението по чл.159, ал.2 във вр. чл.159а, ал.2, т.2 от НК; чл. 253, ал.1 и престъпление чл.321, ал.6 от НК чл.150 от НК на Република България, на 2 190 дни лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода".

ПРИСПАДА на основание чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС при изпълнението на наказанието, наложено на Е. В. А., срока на изтърпяната част от наказанието "Лишаване от свобода" в затвор в Република Франция-общо 965 дни, от които– периода на изпълнение на присъдата от 27.11.2024 г. е 489 дни, а периода на предварителното задържане на лицето от 11.08.2023 г. до 4

27.11.2024 г. е 476 дни, както и времето от 31.03.2026 г. до фактическото предаване на осъдения на компетентните български власти за привеждането му в българско пенитенциарно заведение /затвор/, след влизане на настоящото решение в сила.

Решението подлежи на жалба и протест в 14-дневен срок пред Апелативен съд – Велико Търново.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на компетентния орган на издаващата държава.

Препис от решението да се изпрати на ОП-Плевен.

Препис от решението, след влизане в сила, да се изпрати на Върховна касационна прокуратура и на Министерство на правосъдието.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 5