Решение № 510 от 09.12.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Кърджали, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140100076 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД на Д. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Кърджали, ***, чрез адв. Б., против М. Ф. Х., ЕГН **********, адрес: с.

М., общ.Кирково, ***, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 871 ( деветнадесет хиляди осемстотин седемдесет и един ) лева, представляваща регресно вземане на ищцата против ответника, в качеството й на солидарен длъжник по договор за жилищен кредит № 1428/R/2008 г., сключен 19.05.2008 г. между М. Ф. Х. и „Б. П. Б.“ АД, ведно със законната лихва считано от 18.01.2024 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното й погасяване.

Ищцата твърди, че е солидарен длъжник по сключения между ответника и „Б. П. Б.“ АД договор за жилищен кредит, отпуснат за придобиване на недвижим имот, собственост на ответника. Твърди, че кредиторът е предприел принудително изпълнение, като ищцата е заплатила сумата, предмет на предявения иск, с което е придобила право на регрес срещу ответника.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, като възразява, че регресното вземане между солидарните длъжници възниква, ако единият от тях е престирал над припадащата му се част, какъвто не е случаят, тъй като платената от ищцата част е в размер по-малък от половината от отпусната в заем/кредит сума.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема, че предявеният иск е допустим и основателен в цялост, 1 като съображенията за това са следните:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства (л.4) , че между ответника М. Ф. Х. и „Б. П. Б.“ АД, на 19.05.2008г., е сключен договор за жилищен кредит № 1428/R/2008 г. за сумата от 79 000 лева, с цел покупка на жилищен имот. Като условие за усвояване на кредита страните са договори учредяване на ипотека в полза на банката. Освен това обезпечение е поето и лично обезпечение от страна ищцата Д. М. П., която се е задължила като солидарен длъжник. Установява се, че кредитът изцяло е използван от ответника М. Ф. Х., като с него е закупен жилищният имот и е учредена ипотека в полза на кредитора (л. 8). Поради неизпълнение на задълженията за погасяване на кредита, банката е насочила принудително изпълнение срещу ищцата, в качеството й на солидарен длъжник, като видно от представеното по делото удостоверение от ЧСИ – Х.П., ищцата е погасила част от вземането в размер на сумата от 19 871 лева, която е предмет на предявения иск.

Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД, при поемането на солидарно задължение, две или повече лица се задължават да изпълнят едно общо за тях задължение, като всеки от солидарните длъжници отговаря спрямо кредитора за пълния размер на дълга. Във вътрешните си отношения солидарните длъжници отговарят един спрямо друг за припадащата се част от дълга. Основен принцип в гражданското законодателство, който намира проявление в редица законови разпоредби, е забраната на неоснователно обогатяване. Законът презюмира, че припадащата се част от дълга е равна за всеки солидарен длъжник, тъй като изхожда от положението, че в общия случай солидарното задължение се поема, с оглед съвместно участие в ползите, които насрещната престация ще донесе на солидарните длъжници, напр. придобиване на имот в съсобственост, разходване на сумите за обща търговска дейност, общо домакинство и прочее. Възможно е обаче вътрешните отношения между солидарните длъжници да са различни. Ето защо с разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД е въведена оборима презумпция, според която това, което е платено на кредитора следва да се понесе поравно от солидарните длъжници, доколкото обаче не следва друго от техните вътрешни отношения.

Презумпцията по чл. 127, ал. 1 ЗЗД се явява оборена, тогава когато от вътрешните отношения между солидарните длъжници следва, че само единият от тях е придобил правата, срещу които другият солидарен длъжник е поел задължения. В хипотезата на банков кредит, обезпечен със солидарно задължение, за да се разкрият вътрешните отношения между съдлъжниците значение има кой от тях е получил кредита и за какво е разходван същият. ( в този см. решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 177/2011 г. на ВКС, IV г.о.) В случая категорично се установява, че сумите по кредита са усвоени само от ответника, като с тях последният е придобил свой собствен недвижим имот. Ищцата не придобила никакви права, не е съсобственик, а единствено е обезпечила задължението, поради което в нейна полза се поражда право на регрес в пълен обем за всички платени суми. Презумпцията по чл. 127, ал. 1 ЗЗД се явява оборена, тъй като ищцата не е придобила никакви права срещу поетото от нея солидарно задължение. В тази насока са и свидетелските показания по делото, които допълват писмените доказателства, в смисъл, че между страните липсва договореност за придобиване на имота, за който е отпуснат 2 ипотечния кредит, в съсобственост. Следва да се посочи, че правото на ищцата на регрес в пълен обем е съответно на отсъствието на каквито и да било регресни права у ответника.

Очевидно е, че когато едно лице е длъжник по банков кредит, с който е закупен собствен недвижим имот, това лице не придобива право на регрес за половината от платените вноски, срещу другия солидарен длъжник. Ето защо и предявения иск следва да се уважи изцяло.

При този изход на делото ищецът има право на разноски в общ размер на 3 344,65 лева, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, М. Ф. Х., ЕГН **********, адрес: с. М., общ. Кирково, *** да заплати на Д. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Кърджали, *** сумата от 19 871 ( деветнадесет хиляди осемстотин седемдесет и един ) лева, представляваща регресно вземане на ищцата против ответника, в качеството й на солидарен длъжник по договор за жилищен кредит № 1428/R/2008 г., сключен 19.05.2008 г. между М.

Ф. Х. и „Б. П. Б.“ АД, ведно със законната лихва считано от 18.01.2024 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Ф. Х., ЕГН **********, адрес: с. М., общ. Кирково, *** да заплати на Д. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Кърджали, *** сумата от 3 344,65 ( три хиляди триста четиридесет и четири лева и 65 ст. ) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

3