Определение № 2600 от 09.10.2023, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2600 гр. С., 09.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадеС. и трета година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530103393 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на -, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК за признаване по същество за установено по отношение на ответника -, че ищецът не му дължи сумата от 584 лeва за главница от доставена му ел. енергия по договора им за комбинирани услуги от 19.05.2016 г. и фактури №№ 0415442451/11.03.2020 г., № 04155461035/10.04.2020 г. и № ЛТ**********/09.03.2020 г., за изпълнението на което вземане ищецът твърди, а и съдът установи след служебна проверка в САС „Съдебно деловодство“, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 260352/16.10.2020 г. по ч.гр.д. № 4076 по описа за 2020 г. С. районен съд, която е влязла в сила на 27.07.2021 г., на която дата е влязло в сила и решението по гр.д. № 5111 по описа за 2020 г. на С. районен съд, с което, по иск на ответника против ищеца по чл. 422 ГПК, със сила на пресъдено нещо е признато за установено между страните по делото съществуването на същото вземане за 584 лeва главница, от които 255.77 лева по фактура № 0415442451/11.03.2020 г. за доставена му ел. енергия за периода от 23.01.2020 г. до 22.02.2020 г., 327.54 лева по фактура № 04155461035/10.04.2020 г. за доставена му ел. енергия за периода от 23.02.2020 г. до 31.03.2020 г. и 0.69 лева по документ № ЛТ**********/09.03.2020 г. за лихва за забава за задължението по фактура № 0415429650/11.02.2020 г. за доставена му ел. енергия за периода от 04.06.2019 г. до 03.07.2019 г., за изпълнението на което вземане е издадена в полза на ответника против ищеца заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 260352/16.10.2020 г. по ч.гр.д. № 4076 по описа за 2020 г. С. районен съд (л. 2-14).

След като се запозна с исковата молба, съдът намери, че е налице абсолютната процесуална пречка по чл. 299 ГПК за допустимост на предявения по делото иск по чл. 424 ГПК, поради което настоящото дело следва да бъде служебно прекратено от съда на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, а мотивите за този правен извод са следните:

С.. 16 на ТР № 4-2014-ОС.К на ВКС са дадени задължителни разяснения, че преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства или 1 нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на въпроса за дължимоС.а на вземането, е от обуславящо значение за допустимоС.а на иска, а не за неговата основателност. В мотивите на същата точка е посочено още, че допустимоС.а на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането. Преценката дали по естеството си твърдените от ищеца факти са "от съществено значение", обуславя допустимоС.а на иска, докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти. Аналогично трябва да се твърдят факти, при чието установяване документът да се смята за новооткрит по смисъла на закона. В противен случай би се образувало исково производство по чл. 424 ГПК, в което процесуалните действия по установяване на твърдените факти да е лишено от смисъл, тъй като същите не са относими към преценката за дължимост на вземането, респективно не са основание за преодоляване на преклудиращия ефект на влязлата в сила заповед за изпълнение, тъй като са били известни на длъжника преди изтичане на срока за отговор, и следователно, дори и да бъдат установени, искът не би могъл да бъде уважен. По същество преценката дали твърдените от ищеца факти са от съществено значение за делото и дали са новооткрити, е съобразяване на тяхната относимост към материалния спор. Аналогично на съобразяването дали поисканото доказателство в хода на процеса е относимо към релевантните за спора факти, тази преценка е начална и обуславя допустимоС.а на производството, а не е въпрос по същество (т. 16 ТР 4-2014-ОС.К).

В случая ищецът обуславя допустимоС.а на предявения против ответника иск по чл.

424 ГПК за несъществуване на процесното вземане С.върдението в исковата си молба, че били налице следните новооткрити от него обстоятелства, изразяващи се в извършено плащане на сумата от 1148.70 лева, която била удостоверена от издадени от ответното дружество две фактури по горния им договор, и представена с исковата молба разписка за това плащане, в която се съдържали изплатени на ответника суми по две фактури за един месец (л. 2). От представената обаче с исковата молба разписка от 09.12.2016 г. е видно, че със същата ищецът е платил на ответника на 09.12.2016 г. съвсем други вземания по съвсем други издадени по договора им преди повече от три години фактури с №№ 0220079468/10.11.2016 г. за доставена му ел. енергия на стойност 366.38 лева и № 0220086119/16.11.2016 г. за доставена му ел. енергия на стойност 782.32 лева (л. 8), който са напълно различни от тези, издадени за плащане на процесно вземане от 584 лeва, от което 255.77 лева по фактура № 0415442451/11.03.2020 г. за доставена ел. енергия за периода от 23.01.2020 г. до 22.02.2020 г., 327.54 лева по фактура № 04155461035/10.04.2020 г. за доставена ел. енергия за периода от 23.02.2020 г. до 31.03.2020 г. и 0.69 лева по документ № ЛТ**********/09.03.2020 г. за лихва за забава за задължението по фактура № 0415429650/11.02.2020 г. за доставена електрическа енергия за периода от 04.06.2019 г. до 03.07.2019 г., за изпълнение на което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4076 по описа за 2020 г. С. районен съд, чието съществуване е признато след това 2 за установено със сила на пресъдено нещо между страните с влязлото в сила на 27.07.2021 г. решение по гр.д. № 5111 по описа за 2020 г. на С. районен съд (л. 13).

А след като е така е очевидно, че ищецът в случая не е основал исковата си молба по делото по чл. 424 ГПК нито на новооткрити обстоятелства, каквото не би могло да бъде това твърдяно от него плащане на 09.12.2016 г. на съвсем други вземания на ответника за ел.енергия по договора им по съвсем други горепосочени фактури, които са напълно различни от процесните, нито на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, каквото очевидно не представлява представената от ищеца с исковата му молба за същото плащане горепосочена разписка от 09.12.2016 г., което да не е могло да му стане известно до изтичането на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК в заповедното ч.гр.д. № 4076 по описа за 2020 г. С. районен съд, или с което да не е могъл да се снабди в същия срок по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК. Поради това искът му по делото по чл. 424 ГПК за несъществуване на процесно вземане е недопустим (чл. 424, ал. 2 ГПК и т. 16 ТР 42014-ОС.К на ВКС). Спорът между страните по делото за неговото съществуване е вече разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила на 27.07.2021 г. решение по гр.д. № 5111 по описа за 2020 г. на С. районен съд, и не може да бъде пререшаван по настоящото дело, защото законът не предвижда такава възможност, защото в случая не са налице специалните предпоставки за това нито на чл. 424 ГПК, нито на чл. 439 ГПК (чл. 299, ал. 1 ГПК). Поради това силата на пресъдено нещо на горепосоченото решение и преклудиращият ефект на влязлата в сила заедно с него заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с което този спор между страните по делото за съществуване на същото вземане, е вече разрешен, се явява отрицателна процесуална предпоставка/пречка за допустимост на предявения по делото от ищеца иск по чл. 424 ГПК за пререшаването му, за липС.а на която съдът следи служебно, и след като е констатирал наличието й, следва да прекрати служебно настоящото дело (чл. 299, ал. 2 ГПК).

Воден от горните мотиви, С. районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА служебно производството по настоящото гражданско дело номер 3393 по описа за 2023 г. на С. районен съд, поради недопустимост на предявения по същото иск по чл. 424 ГПК за пререшаване на разрешеният между същите страни по гражданско дело номер 5111 по описа за 2020 г. на С. районен съд правен спор, за съществуването на същото вземане по влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4076 по описа за 2020 г. С. районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

3