Определение № 1779 от 13.07.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1828/2023
- Вид
- Определение № 1779
- Подписан
- 13.07.2023
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3, изр. 1, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1779 гр. София, 11.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501828 по описа за 2023 година и като взе предвид следното:
Производството е по чл. 129, ал. 3 вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Подадена е частна жалба на И. А. К. лично и чрез процесуалния представител А. Н.
Ж. срещу определение № 260838 от 13.02.2023 г. на СГС, ГО, І – 12 състав по гр. д. № 3906/2021 г. за връщане на искова молба на И. А. К. и прекратяване на производството по делото.
Частната жалба е подадена и срещу дългогодишен системен отказ от правосъдие – злоупотреба със съдебна власт и магистратски функции, като се иска отмяна или обезсилване на последния. Поради липсата на конкретен акт, който се обжалва, тази част на жалбата ще бъде разглеждана като доводи срещу незаконосъобразността на обжалваното определение за връщане на исковата молба.
Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред съда е образувано през 2015 г. по искова молба, подадена от И.
А. К. лично и чрез процесуалния представител А. Н. Ж., като е използван терминът „заявление“ за заглавие на документа, подадена до СГС чрез публичен изпълнител при НАП. Преписката е препратена на СРС, където е образувано гр.д. 20740/2015 г. В сезиращата съда молба ищецът е твърдял, че срещу него е упражнено незаконно, широкомащабно, систематично и институционално преследване, малтретиране, тормоз, отказ от правосъдие, съдебен произвол, заплахи с физическо ликвидиране, кражби, грабежи, лишаване от законни права, гарантирани му от закона, от което са му причинени и продължават да му се причиняват значителни материални, морални и здравословни вреди.
Като ответници е посочил РС – Мездра, РС – Радомир и НАП– ТД на НАП София - град. На ищеца неколкократно са давани указания да уточни обстоятелствата, на които основава исковете си, както и в какво се изразяват претендираните причинени му неимуществени и имуществени вреди и неколкократно исковата молба е връщана поради прието неизпълнение на указанията на съда. В първата си уточнителна молба от 04.05.2015 г. ищецът е посочил, че предявява установително-осъдителен квазиделиктен иск срещу съда за извършено от съдията от РС Мездра, разгледал спора му, който „направил процеса свой“ квазиделиктно увреждане и за установяване на незаконни действия и бездействия на съдията и административното ръководство за възпрепятстване на разрешаването на 1 предявените искове и частните жалби в процеса. От този ответник ищецът е искал заплащане на 10 000 лева морални вреди със законната лихва от датата на увреждането и материални вреди в размер на надвзетите и надвнесени такси по неразгледаните жалби без посочен размер. Срещу РС Радомир ищецът е твърдял, че предявява установителноосъдителен квазиделиктен иск срещу съда за извършено от съдията квазиделиктно увреждане, препятствал разрешаването на предявените искове и частни жалби, който с притворство и шиканиране се опитал да прекрати противозаконно преюдициалните искове по делто, без да разреши спора по същество. От този ответник ищецът е искал заплащане на 10 000 лева морални вреди със законната лихва от датата на увреждането. По отношение на третия ответник ищецът претендира морални вреди в размер на 2000 лева От със законната лихва от датата на увреждането и материални вреди в размер на неначислената пълна лихва върху главница за обезщетение в резултат на тенденциозни действия и бездействия за извършен административен произвол.
С определение 22370 от 30.09.2019 г. по ч.гр.д. 12228/2019 г. СГС е обезсилил разпореждане от з.з. на 08.12.2017 г. по гр.д. 20740/2015 г. на СРС поради произнасяне на СРС относно допустимост на искове, с които не е бил сезиран. Още с това определение е констатирано, че независимо от дадените указания ищецът не е посочил какви действия или бездействия в нарушение националното, европейското или международното право са извършили ответниците, за да може искът да бъде квалифициран и съответно разгледан, а по отношение на НАП – преценена подведомствеността на спора на гражданския съд.
С определение по ч. гр. д. № 2257/2021 г. САС е приел, че компетентен да се произнесе по подадената искова молба от И. К. срещу посочените трима ответници е СГС, който, след като делото му е било изпратено по подсъдност, е постановил разделяне на производството по делото, а СРС е повдигнал спор за подсъдност, разрешен с цитираното определение на САС. След определянето на СГС за компетентен съд да разгледа всички искове на основание чл. 104, т. 6 ГПК, разглеждането на исковете е продължило по гр. д. № 3906/2021г., към което е присъединено гр. д. № 10169/2021 г. по описа на СГС, по което е постановено и обжалваното определение.
С определение № 3189 по ч.гр.д. 3416/2021 г. САС е отменил определение № 274159/17.09.2021 г. на Софийски градски съд, 12 с-в по гр.д. 3906/2021 г., с което е прекратено производството по делото.
С определение № 258 от 02.02.2022 г. по ч.гр.д. 3903/2021 г. САС е отменил определение № 272382/02.08.2021 г. на Софийски градски съд, 12 с-в по гр.д. 3906/2021, с което се прекратява производството по делото поради неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности в исковата молба, като е прието, че макар и първоинстанционният съд правилно да е констатирал нередовност на исковата молба, дадените от него указания не са достатъчно ясни, точни и изчерпателни, за да може тяхното неизпълнение да обоснове прекратяване на производството по делото.
Във всеки случай, в който му е бил предоставян срок за отстраняване на нередовности на исковата молба, ищецът е посочвал, като е добавял нови твърдения и нови искания, че са налице незаконни действия и бездействия на съдията по гр. д. № 28/2002г., извършил квазиделиктно увреждане, както и на ръководството и администрацията на РС– Мездра, възпрепятствали разрешаването на предявени от него искове и частни жалби, разгледан бил според него неподсъден на този съд спор, както и непредявени искове за издръжка на децата му, които е отглеждал, а майката ги е изоставила, без да са уведомени социалните служби, противозаконно бил осъден да заплати и държавна такса за издръжката, която не дължи, като бил лишен и от участие в процеса, а делото унищожено преди да изтече срокът за съхранението му, като по този начин се укривали противозаконните действия и бездействия по него; бил лишен от справедлив и безпристрастен процес, достъп до правосъдие и е пострадал от отказ от правосъдие. Добавил е, че е налице опит за незаконен трафик на децата му, както и за очерняне на доброто му име в незаконен и нищожен съдебен акт по делото. Увеличил е претенцията си за обезщетение на 300 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и за имуществени 2 вреди в размер на надвзети такси по неразгледани жалби до двете съдилища, както и такса за препис от делото в размер на 100 лв., както и неприсъдена му издръжка за това, че е гледал децата си за периода 2001 – 2008 г. За РС – Радомир ищецът е посочил, че съдията е извършил квазиделиктно увреждане, препятствал в нарушение на националното, международното и съответното европейско право разрешаването на преюдициални искове, възражения и жалби, преди да се произнесе по допускане на делбата; бил лишен от справедлив и безпристрастен процес, достъп до правосъдие и е пострадал от отказ от правосъдие. Претендира обезщетение за неимуществени вреди по гр. д. № 814/2008 г. на РС – Радомир в размер на 10 000 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Вследствие на лишаване от право на собственост върху 1/2 ид. ч. от недвижим имот в с. Калища, община Ковачевци, област Перник въз основа на незаконно увреждащо правосъдие, като е използвана съпругата му, за да му се открадне ½ идеална част от имота, е претърпял и материални вреди в размер на 30 000 лв., като върху тях претендира законна лихва от датата на подаване на исковата молба. Срещу НАП ищецът е посочил, че са му причинени по изп. дело № 1685/2010г. материални вреди – тази претенция е оттеглена, така и морални вреди – причинени болки и страдания от злоупотреба с власт и с властнически функции и правомощия, като последните е оценил на 2 000 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба; посочил е, че е налице злоупотреба и бездействие по произнасяне по възражение за погасителна давност и несъгласие за прихващане със сума, погасена по давност, и неподлежаща на прихващане без негово съгласие. Сочи, в хода на производството по уточняване на исковата молба, че като солидарен ответник конституира и държавата чрез министъра на правосъдието, който счита, че може да замени другите ответници. Като правни основания на претенциите си за овъзмездяване на нарушенията на основните му права и свободи чрез присъждане на посочените обезщетения е посочил „чл. 13 и сл. вр. чл. 6 и сл. КЗПЧОС по смисъла на чл. 4 § 3 от договора за ЕС вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и 3 сл. по см. на чл. 45 и сл. ЗЗД“. С разпореждане от 24.08.2022 г. СГС е предоставил едноседмичен срок на ищеца да посочи : цената на предявения иск; - ясно в какво се състои искането, с което сезира съда; - да изложи ясно обстоятелствата, на които основава искът; - име и адрес за призоваване на ответника; точно и конкретно как се формира размерът на сумите, които се претендират като обезщетения за имуществени вреди; - кое точно действие (бездействие) на ответниците е причинило тези вреди; - каква точно е причинно-следствената връзка между действията (бездействията) на ответниците и процесните имуществени вреди. Ищецът е посочил цена на исковете си за увреждащо правосъдие по „чл. 13 и сл. вр. чл. 6 и сл. КЗПЧОС по смисъла на чл. 4 § 3 от договора за ЕС вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и сл. по см. на чл. 45 и сл. ЗЗД“ - за имуществени вреди – 30 000 лв., - за неимуществени вреди – 340 000 лв.; имената и адресите на четиримата ответници. Добавил е, че е разведен противозаконно от РС – Мездра, въпреки че изрично е възразил, че делото, по което е лишен от участие, не му е подсъдно, както и, че съпругата му няма принос за придобиването на имота в с.Калища, нито има правно основание да й бъде присъдена ½ ид. част от къщата му преди произнасяне по искане за правна помощ и поради лишаване от разглеждане на преюдициални искове за изключителен принос поради непроизнасяне в първа фаза на делбата за предоставяне на правна помощ по гр. д. № 814/2008г. на РС – Радомир.
С определение № 3092 от 05.12.2022 г. по ч.гр.д. 3093/2022 г. на САС е отменено определение № 267220 от 07 октомври 2022 г. по гр. д. № 3906/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, 12 състав, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал.
3, изр. 1, пр. 1 ГПК. В мотивите си съставът на САС е посочил, че не е имало основание за връщане на исковата молба на посоченото от съда основание поради приетото за неизпълнено изискване към съдържанието й да се посочат, след предоставен срок, обстоятелствата, на които се основават предявените искове, и искането към съда. Посочил е, че при така заявените и допълвани обстоятелства, може да се извърши преценка допустими ли са исковете за заплащане на обезщетения за вреди по повод гр. д. № 28/2002 г. САС е продължил аргументацията си, че ако първоинстанционният съд приеме, че няма основание да приложи нормата на чл. 130 ГПК на настоящия етап, следва да даде срок на ищеца, но с 3 конкретни указания, изходящи от твърденията му, да уточни обстоятелствата на исковата си молба в посока еднозначно посочване на поведението – конкретни действия и/бездействия по конкретни процесуални действия от страна на съда, както и конкретни действия и/бездействия на администрацията, които ищецът счита за противоправни и вредоносни, - с указание, че с оценъчни твърдения и квалификации това поведение не се изяснява, като в този случай ищецът следва да посочи и размер на всички твърдени имуществени вреди.