Определение № 151 от 05.03.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Ловеч, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500114 по описа за 2024 година година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, чрез юрисконсулт Н. А. срещу разпореждане № 401/13.02.2024 год. по ч.гр.д. № 170/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. С. В., с ЕГН *********** за следните вземания по Договор за потребителски кредит № PLUS-1837****/27.01.2021 г., а именно: 9 719.98 лв. – главница за периода от 15. 07.2021 г. до 15.02.2028 г., ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. до изплащането й, 10 768.52 лв.

– договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 19.03.2023 г., 2 385.76 лв. – обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда /26.01.2024 г./ и сторените по делото разноски.

Счита, че обжалваното разпореждане на ЛРС е неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че заповедното производство е едностранно и неговата цел не е да се провери съществуването на вземането, а само дали същото е спорно, като се опишат обстоятелствата, от които произтича. Посочва, че в случая в първоначалното заявление и подадената молба-уточнение са посочени индивидуализиращите белези на претендираните вземания. Счита, че неправилно районният съд е дал указания относно начина на тяхното формиране. Изтъква, че плащанията по процесния договор са от категорията на правопогасяващите факти, които са в тежест на доказване от длъжника в състезателното исково производство.

Цитира практика на окръжни съдилища, в която е прието, че е достатъчно в заявлението да са посочени съществените юридически факти, от които 1 произтича претендираното вземане и които позволяват индивидуализацията му.

Моли въззивната инстанция да отмените разпореждане № 401/13.02.2024 г. по ч.гр.д. № 170/2024 г. по описа на РС – Ловеч като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

От приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч.гр.д. № 170/2024 год. по описа на РС Ловеч е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. С. В. за парично вземане в размер на сумата 9 719.98 лв. – главница за периода от 15.07.2021 г. до 15.02.2028 г. по Договор за потребителски кредит № PLUS1837****/27.01.2021 г., ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. до изплащането й, 10 768.52 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 19.03.2023 г., 2 385.76 лв. – обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда /26.01.2024 г./ и сторените по делото разноски.

С разпореждане № 260 от 30.01.2024 г. районният съд е оставил без движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от получаване на съобщението с молба да отстрани констатираните нередовности на заявлението и предупредил, че при неизпълнение, заявлението ще бъде отхвърлено. В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че заявителят следва да наведе твърдения как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран същия, дължи ли се застрахователна премия и включена ли е в ГПР, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност по кредита или и върху това за застрахователна премия/, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и на кои вноски, кога е уведомен длъжникът за прехвърляне на вземанията и кой е новият му кредитор.

С молба вх. № 1232/31.01.2024 г. жалбоподателят е посочил, че направената индивидуализация на вземанията в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и цитирал съдебна практика на окръжни съдилища в тази насока. По въпроса за извършените плащания по процесния договор са изложени твърдения, че същите са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване на длъжника в исковото състезателно производство. Посочено е, че уточненията относно постъпилите плащания излизат от рамките на служебното начало.

2

Конкретизирано е, че уведомителното писмо за цесията е получено лично от длъжника на 19.03.2023 г.

С обжалваното разпореждане Ловешкият районен съд е отхвърлил изцяло подаденото заявление. В мотивите на същото е прието, че заявителят не е изпълнил дадените указания за индивидуализация на претендираните вземания и отстраняване на нередовностите.

Настоящата инстанция споделя изцяло направения от районния съд извод и намира частната жалба за неоснователна. Следва да се отбележи, че по отношение критериите за редовност на заявлението, разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК изрично препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК. В тази връзка и с оглед характера на заповедното производство - едностранното и формално, редовното заявление следва да съдържа конкретна информация за индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му, като съгласно чл.411, ал.2 , т.2 от ГПК, заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Предварителното информиране на потребителя за посочените обстоятелства, създава яснота за длъжника в какво се изразява претендираното вземане, а оттам и преценката налице ли е спор по отношение на същото. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при подадено възражение от страна на длъжника.

Въззивният състав счита, че с така подаденото заявление и уточнителната молба след констатиране на неговите нередовности, не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите. Въпреки дадените конкретни и ясни указания от районния съд, заявителят е посочил, че в тежест на длъжника е в исковото производство да докаже извършените плащания, като е посочил само датата, на която длъжникът е бил уведомен за прехвърляне на вземането..

Настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя доводи, че целта на производството по чл. 410 и сл. от ГПК е само да провери от външна страна подаденото заявление и документите, въз основа на които произтича вземането, като се ръководи от заявеното твърдение за съществуване на същото, без да държи сметка за основанието, от което произтича и индивидуализиращите го белези. Облекчената процедура по чл.

410 от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника.

Това е условие за редовност на заявлението съгласно чл. 410, ал.2, във връзка с чл. 127 и чл.128 от ГПК и изпълнението му гарантира законосъобразното развитие на производството в предвидените кратки срокове и бърз отговор спорно ли е или не вземането.

3

Неоснователни са и наведените в частната жалба доводи, че неправилно районният съд е дал указания на заявителя да посочи има ли постъпили плащания от длъжника, за каква сума и кои от претендираните вземания са погасени. В решение от 30.06.2022 г. по дело C‑170/21, СЕС приема, че националният съд, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да остави без приложение неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, вкл. служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

Поради изложените съображения настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното разпореждане на ЛРС следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 401/13.02.2024 год. по ч.гр.д. № 170/2024 г. по описа на Районен съд - Ловеч, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. С.

В., с ЕГН *********** за следните вземания по Договор за потребителски кредит № PLUS 1837**** от 27.01.2021 г., а именно: 9 719.98 лв. – главница за периода от 15.07.2021 г. до 15.02.2028 г., ведно със законната лихва от 26.01.2024 г. до изплащането й, 10 768.52 лв. – договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 19.03.2023 г., 2 385.76 лв. – обезщетение за забава за периода 16.07.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда /26.01.2024 г./ и сторените по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4