Решение № 100 от 10.06.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Кюстендил, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500235 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивната жалба на адв.К.Д., в качеството й на пълномощник на М. ЕВТ. К., с ЕГН **********, Л. Т. М., с ЕГН ********** и К. ЕВТ. К., с ЕГН **********, срещу решение с №260147 от 26.03.2021г. на Районен съд-Дупница, постановено по гр.д.№2737/2019г. по описа на съда, в частта, в която е допуснато извършването на съдебна делба между ИР. ВЛ. ГР., с ЕГН **********, М. СТ. МЛ., с ЕГН **********, СВ. В. МЛ., с ЕГН **********, Л. Т. М., с ЕГН **********, К. ЕВТ. К., с ЕГН ********** и М. ЕВТ. К., с ЕГН **********, по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Сапарева баня, одобрена със заповед №РД-18-15/19.02.2008г. на изп.д. на АГКК, който имот по предишен план за улична и дворищна регулация, одобрен със заповед №1031/16.07.1982г., представлява парцел V, УПИ 714 в кв.52 по плана на гр.Сапарева баня, с площ от 558 кв.м., с административен адрес: гр.Сапарева баня, ул.„***“ №13, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на два етажа с идентификатор *** със застроена площ от 63 кв.м., селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор *** със застроена площ от 41 кв.м. и селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор *** със застроена площ от 50 кв.м., при права: за ИР. ВЛ. ГР. – 6/18 ид.ч.; за М. СТ. МЛ. – 3/18 ид.ч.; за СВ. В. МЛ. – 3/18 ид.ч.; за Л. Т. М. – 2/18 ид.ч.; за К. ЕВТ. К. – 2/18 ид.ч. и за М. ЕВТ. К. – 2/18 ид.ч.

Във въззивната жалба се прави оплакване, че в обжалваната му част решението е неправилно, доколкото е немотивирано и е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че първоинстанционният съд не е изготвил доклад по делото, не е определил правна квалификация на иска и на възраженията на ответника, не е разпределил доказателствена тежест. Също така се поддържа, че в обжалваното решение 1 липсват мотиви защо съдът приема, че процесният имот следва да се допусне до делба между всички страни. Поддържа се, че въпросният имот не е съсобствен между всички страни по делото за делба, а само между тримата жалбоподатели на основание наследство и изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърди се, че още приживе *** и *** са се разбрали с децата си този имот да остане за сина им ***, който поел изцяло грижата за имота. През 1988г. *** оградил имота. До смъртта си през 1992г. *** М. живяла в имота, като след смъртта й за имота продължил да се грижи и да го стапанисва синът й ***, починал на 13.06.2017г., но приживе – през 2005г., отношенията между него и сестра му *** се обтегнали и той взел от сестра си ключовете от къщата и имота и й забранил достъпа до тях. Твърди се, че от 2005г. до момента имотът и къщата се владеят, ползват и за съхранението им пологат грижи само и единствено *** и семейство му – съпруга и деца, които са жалбоподателите по делото, като същият е отблъсквал владението на другите наследници и най-вече на сестра си *** и съпруга й ***. През 2011г. в имота се преместила да живее постоянно М.К. със семейството си. Сочи се, че тези факти са били установени по делото и същите доказвали, че имотът е придобит по давност и не следва да бъде допускан до делба, поради което се иска отмяна на решението в тази му част.

Във въззивната жалба се прави доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели за доказване на обстоятелствата, изложени във въззивната жалба. относно владението на имота.

В срока по чл.263 от ГПК отговор е подаден само от ответницата по жалбата ИР.

ВЛ. ГР., с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв.М.О. от АК-Кюстендил. Изразява се становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и изложените в нея оплаквания. Счита се, че сочените в жалбата процесуални нарушения не са се отразили на провилността на изводите на съда, като се счита, че по отношение на този имот в решението са изложени митиви и са обсъдени свидетелските показания. Твърди се, че поддържаното възражение за изтекла придобивна давност не е доказано, като се обръща внимание върху факта, че през 2004г. *** е декларирал имота в Общинската администрация като наследствен. Поддържа се, че не е установен начален момент на владение, нито демонстриране спрямо останалите наследници намерение за своене, като се счита, че не е било ясно кой всъщност е владял имота с подобно намерение – *** К., неговите наследници след смъртта му или само дъщеря му М.К., която от един момент насетне само осъществявала държане. Анализират се доказателствата по делото и на база на тях се изтъква, че давностно владение не е доказано – нито упражняване на фактическа власт, нито явно демонстриране на намерение за своене, което не може да бъде скрито. Също така се сочи, че имотът е бил поддържан до от *** до смъртта му през 2017г., докато *** и семейството му са живели в София, а ако някой наследник е упражнявал фактическа власт, то това е било върху собствените му идеални части. Моли се потвърждаване на обжалваното решение. възразява се срещу уважаване на направеното във въззивната жалба доказателствено искане, а в случай, че бъде уважено се прави искане свидетели да бъдат допуснати и на въззиваемата.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, включително и тези, допуснати във въззивното производство, намира следното:

Въззивната жа л б а е подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лица, имащи право и интерес от обжалване, поради което същата като допустима бе приета за разглеждане.

Преценена по същество КнОС намира, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на ДнРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши 2 служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваните части, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от И.Г. против М.М., С.М., Л.М., К.К. и М.К. иск за извърпване на съдебна делба на множество имоти, 15 на брой от които – със земеделски характер и един поземлен имот в регулация, ведно с построените в него сгради, а именно - поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Сапарева баня, с площ от 558 кв.м., с административен адрес: гр.Сапарева баня, ул.„***“ №13, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на два етажа с идентификатор *** със застроена площ от 63 кв.м., селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор *** със застроена площ от 41 кв.м. и селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор *** със застроена площ от 50 кв.м.

Всички съделители в хода на процеса са се обединили около разбирането за наличие на предпоставки за допускане и извършване на поисканата съдебна делба на земеделските имоти, но по отношение на поземления имот с идентификатор *** и сградите в него, съделителите Л.М., К.К. и М.К. са възразили, че имотът не следва да се допуска до делба, а същият им принадлежи, тъй като по наследство от праводателя им *** и по силата на установена през 2005г. фактическа власт върху имота, продължаваща до днес, с отричане правата на останалите сънаследници, са станали собственици на имота на основание придобивна давност.

С обжалваното решение ДнРС е допуснал извършването на съдебна делба между всички страни и по отношение на всички посочени в исковата молба недвижими имоти, при съответните права по закон.

Предмет на въззивното обжалване е съдебното решение единствено в частта относно допускането до делба на поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Сапарева баня, с площ от 558 кв.м., с административен адрес: гр.Сапарева баня, ул.„***“ №13, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на два етажа с идентификатор *** със застроена площ от 63 кв.м., селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор *** със застроена площ от 41 кв.м. и селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор *** със застроена площ от 50 кв.м.

Въззивниците Л.М., К.К. и М.К. претендират отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на иска за делба, след като въззивният съд констатира, че същите се явяват единствени собственици на имота на основание продобивна давност.

Оплакванията на въззивниците за допуснати процесуални нарушения бяха преценени в контекста на исканията им за допускане на доказателства във въззивното производство, които искания беха уважени.

Давностното владение е способ за придобиване правото на собственост, регламентиран в разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС. Според тази норма, правото на собственост по давност върху недвижим имот, се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, която разпоредба е приложима, доколкото установеното владение във всички случаи, по аргумент от чл.70 от ЗС, в хипотеза като настоящата, би било недобросъвестно.

Давностното владение съдържа два елемента – обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта – лично или чрез другиго – за съответния период от време, и субективен – намерение да се свои вещта. Двата елемента следва да са изпълнени кумулативно.

Според чл.69 от ЗС, предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Посочената оборима законова презумпция не намира 3 приложение в разглеждания случай. В Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк. д. №1/2012г. на ОСГК, се приема, че: „Презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.”.

Придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот – както е в конкретния случай - може да стане само когато сънаследник промени държанието на съсобствения имот във владение за себе си, тъй като упражняващият фактическата власт сънаследник е владелец на своя дял и държател на частите на другите. Той може да измени основанието, на което държи във владение само за себе си, като отрече правото на останалите сънаследници, единствено ако манифестира своето намерение спрямо тях и волята му бъде възприета от останалите съсобственици.

В тежест на твърдящия наличие на придобивна давност е нейното доказване, което следва да бъде главно, пълно и пряко, осъществено, поради това, по начин, че у съда да се създаде абсолютна увереност, сигурно убеждение във верността на наведените фактически твърдения.

Установени са по несъмнен начин няколко обстоятелства, касаещи спорния имот:

Имотът е бил собственост на *** ***, бивш жител на гр.Сапарева баня, по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност с №56, том V, дело №1672/1974г. по описа на районен съдия при Станке Димитровския районен съд.

Същият имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Сапарева баня, одобрена със заповед №РД-1815/19.02.2008г. на изп.д. на АГКК, който имот по предишен план за улична и дворищна регулация, одобрен със заповед №1031/16.07.1982г., представлява парцел V, УПИ 714 в кв.52 по плана на гр.Сапарева баня, с площ от 558 кв.м., с административен адрес: гр.Сапарева баня, ул.„***“ №13, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на два етажа с идентификатор *** със застроена площ от 63 кв.м., селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор *** със застроена площ от 41 кв.м. и селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор *** със застроена площ от 50 кв.м.