Решение № 52 от 04.02.2020, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ град Добрич, 04.02.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 1258 по описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К.И.Д. с

ЕГН **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление № 28-0000202 от 09.07.2018 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Добрич, в частта, с която на жалбоподателя, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление в обжалваната му част, като незаконосъобразно. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в жалбата не се съдържат доводи по отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, т.е. за непредставяне на контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 10.00 /десет/ лева. Такива не са били изложени и в съдебно заседание, поради което следва да се приеме, че се обжалва наказателното постановление единствено в частта относно нарушението по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, за което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лв.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Относно допустимостта на жалбата:

Наказателно постановление /НП/ № 28-0000202 от 09.07.2018 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Добрич e било изпратено за връчване на К.И.Д. *** по пощата с известие за доставяне № ИД РS 8000 01ZDIA U. Пратката не е била потърсена от получателя, видно от образец 243 от Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, предоставяни от „Български пощи” ЕАД, като печатът с отбелязване, че пратката не е потърсена е с пощенско клеймо от 06.08.2018 г.

Въз основа на това, наказващият орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно – че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, поради което и наказателното постановление следва да се счита връчено от деня на отбелязването.

Видно от приложеното по делото наказателно постановление в оригинал, предоставено от въззиваемата страна, в същото е отбелязано, че е влязло в сила на 26.07.2018 г.

В същото време, в представеното от жалбоподателя копие на обжалваното НП, в същото е отразено, че е влязло в сила на 14.08.2018 г., на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Съдът категорично не споделя изводите на наказващия орган, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 58, ал.

2 от ЗАНН, тъй като нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес. Това е така по следните съображения:

Първо: Обстоятелството, че пратката не е потърсена от получателя не води до извода, че същият не е открит на адреса.

Второ:

Наказващият орган не е проявил процесуална активност при връчване на НП, като се е задоволил единствено с отразеното в Обр. 243, че пратката не е потърсена от получателя. При това положение е следвало да се положат и усилия за връчване на НП чрез общината или чрез службите на Министерство на вътрешните работи, съобразно разпоредбата на чл. 178, ал. 1 и ал. 2 от НПК, към която разпоредба препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН, относно връчването на призовки, съобщения и книжа и чак когато след обстойна проверка се установи, че нарушителят не е намерен на посочения адрес, да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

С други думи – липсват доказателства, удостоверяващи, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес.

В настоящия случай е следвало чак когато след обстойна проверка се установи, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, да се приложи разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

В случая, административнонаказващият орган, чиято тежест е да докаже редовността на връчването на наказателното постановление, не е установил надлежното му връчване на нарушителя. Поради това не е започнал да тече срок на обжалване на наказателното постановление, т.е. жалбата, подадена срещу него не е просрочена.

В тази насока е и константната съдебна практика.

Ето защо, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен интерес и в законоустановения седемдневен срок, в която насока се е произнесъл с протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 24.01.2020 г.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2017 № 247014 от 06.06.2018 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 91 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ и съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и е надлежно връчен на нарушителя. При съставяне на акта, нарушителят е изписал, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не се е възползвал от правото си на писмени възражения по акта. В акта изрично /чрез подчертаване е посочено/, че свидетелят П.М.П. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, наказателните постановление се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определените от него длъжностни лица. Със Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, същият, съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП е определил началниците на областните отдели „Автомобилна администрация” да издават наказателни постановление за установени нарушения на регламенти на Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Съгласно Заповед № 317/01.06.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, считано от 02.06.2015 г. *** изпълнява длъжността Началник отдел на ОО „Автомобилна администрация” – Добрич. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че НП е издадено от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП и Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и Заповед № 317/01.06.2015 г., удостоверяваща, че *** изпълнява съответната длъжност, като посочените заповеди са служебно известни на съда.

Както в АУАН, така и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г. /Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ/ е предвидено, че водачите на моторни превозни средства, за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории С1, С1+Е, С, С+Е, D1, D1+E, D или D+Е, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Т.е., нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ съдържа състав на нарушение.

Следва да се отбележи, че както в акта, така и в наказателното постановление нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г., като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че К.И.Д. извършва обществен превоз на товари с товарен автомобил марка „Волво” с рег. № ***, кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № ***, кат. О4, за чието управление се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ от кат. СЕ, без да притежава валидна карта за квалификация на водача, като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно която водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба 2000 лв. при първо нарушение. Т.е., пределно ясно е, че водачът е санкциониран за това, че извършва дейността, без да притежава валидна карта за квалификация на водача, а не за това, че не е представил същата в момента на проверката, което би било нарушение по чл. 89, т. 9 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, подлежащо на санкциониране на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП.

Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната разпоредба от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, за която се твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П.

Разпечатката съдържа 37 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/547c0f31-2cc3-4c6c-9db4-c9aad3567c10