Решение № 354 от 25.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Пловдив, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария П. Петрова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20235001000433 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №180 от 12.05.2023г., постановено по търг.дело №319/2022г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е отхвърлен предявения от Ч. В. К. с ЕГН:**********, от гр.А., ул. М., № .., действащ лично и в качеството му на законен представител на малолетния му син Н. Ч. К. с ЕГН:********** и В. Ч.

К. с ЕГН:*********, всички в качеството си на наследници на С. А. К.а с ЕГН:**********, починала на 27.07.2021г., против „Ф. Х. З.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., *******“, ул.“П. А. Ф. № *****, иск с правно основание чл.383,ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на „********“АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., р. И., бул. Д. Ц. № **, сумата от 34300лв., представляваща остатъка от задължението по Банков кредит №********* от 31.07.2019г., сключен между „********“АД и С. А. К.а, която сума на дълга е изчислена към датата на настъпване на застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя С. А.

К.а, ведно със законната лихва, начиная от 27.07.2021г., и направените разноски, като Ч. В. К. с ЕГН:**********, от гр.А., ул. М., № .., действащ 1 лично и в качеството му на законен представител на малолетния му син Н. Ч.

К. с ЕГН:********** и В. Ч. К. с ЕГН:*********, всички в качеството си на наследници на С. А. К.а с ЕГН:**********, починала на 27.07.2021г., е осъден да заплати на „Ф. Х. З.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., *******“, ул.“П. А. Ф. № *****, сумата от 1981,30лв. сторени деловодни разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите Ч. В. К., лично и в качеството му на законен представител на малолетните Н.

Ч. К. и В. Ч. К., които, чрез пълномощника адв.А. П., го обжалват изцяло с доводи за неправилност, според които не са изложени мотиви относно твърдението им, че се касае за злополука, която е застрахователно събитие, настъпващо непредвидимо, против волята на човека и застрашаващо физическото и психическото му здраве, и покрит риск, съгласно чл.3.1.1 на ОУ на сключената застраховка, е смърт на застрахования в резултат на злополука, каквато именно е и смъртта на наследодателя им. Изтъква се неправилно да е прието атакуваната като нищожна клауза на чл.3.2.21 от ОУ да е предмет на индивидуално договаряне без да е отчетено, че тя е част от Общите условия на застрахователя, както и, че в Блога на „********“ ясно и недвусмислено е записано, че застраховката „С. ФХ“ осигурява покриване на задълженията в случай на загуба на живот в резултат на злополука, което да е и мотивирало наследодателя да сключи застраховката, а също, че е налице противоречие между двете клаузи, водещо до неравноправност на тази по чл.3.2.21 и неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. По изложените съображения жалбоподателите претендират за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна „Ф. Х. З.“АД е депозирала чрез пълномощника адв.Е. М. писмен отговор на въззивната жалба с доводи за нейната неоснователност, според които безспорно въз основа на събраните доказателства е установено наследодателят на ищците С. К.а да е починала вследствие на катастрофа, предизвикана от нея с нарушаване на правилата по чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, поради което да е налице изключен риск, съгласно клаузата на чл.3.2.21 от ОУ на застраховката, атакувана като нищожна без да са посочени конкретни основания за нищожност, причина за каквато да не се 2 и установява. Претендира за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски. Заявява евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателите.

Въззиваемата страна „********“АД не е подала отговор на въззивната жалба и не е взела становище по нея.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявения от Ч. В. К. в лично качество и като законен представител на малолетните му деца Н. Ч. К. и В. Ч.

К., със съищец „********“АД, против „Ф. Х. З.“АД иск с правна квалификация чл.383,ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на „********“АД сумата от 34300лв., представляваща остатъка от задължението по Банков кредит №********* от 31.07.2019г., сключен между „********“АД и С. А. К.а, която сума на дълга е изчислена към датата на настъпване на застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя С. А. К.а, ведно със законната лихва, начиная от 27.07.2021г. Претенцията се основава на твърдения ищците да са наследници по закон на С. А. К.а, която на 10.07.2021г. при управление на МПС-мотоциклет „Х., с рег. № ******** нарушила правилата за движение по пътищата и технически неправилните й действия довели до загуба на устойчивост на превозното средство и последващ удар на същата в крайпътна скала, при което й били причинени травми, довели до усложнение – сепсис, вследствие който тя починала на 27.07.2021г., като образуваното досъдебно производство било прекратено, тъй като пътно-транспортното произшествие е настъпило поради непровокирано неправилно поведение на пътя от страна на починалата. На 31.07.2019г. С. К.а сключила договор за банков кредит №********* от 31.07.2019г. с „********“АД за сумата от 41000лв. със срок на издължаване от 120 месеца от датата на усвояване на кредита. На същата дата тя сключила и договор за застраховка „Спокойствие“ с ответника „Ф. Х. З.“АД, измежду покритите рискове по който бил и смърт в резултат на злополука, като застрахователната сума е равна на остатъка от задължението по кредита, изчислен към датата на настъпване на застрахователното събитие, възлизащ в случая на 34300лв. Със заявление от 2021г. ищците поискали от 3 застрахователя да заплати на банката посочената сума, но той отказал плащане, поради това, че изключен риск е смърт, настъпила при увреждания в резултат на виновно поведение на застрахования при управление на МПС, както и при липса на документи за правоспособност. Ищците считат, че, съгласно чл.3.1.1 от ОУ на застраховката, покрит риск е смъртта на застрахования в резултат на злополука, каквато е и смъртта на С. К.а, до която не е довело нейно виновно противоправно поведение, а причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка са технически неправилните й действия като водач при управлението на мотоциклета, довели до загуба на устойчивост на превозното средство и последващ удар в крайпътна скала.

Заявяват възражение за нищожност на клаузата по чл.3.2.21 от ОУ на застраховката поради неравноправност, тъй като в Блога на „П.“АД ясно и недвусмислено било записано, че застраховката „С. с Ф. Х.“ осигурява покриване на задълженията на клиента към банката в случай на загуба на живот в резултат на злополука, , което е мотивирало К.а да я сключи.

С отговора на исковата молба ответникът „Ф. Х. З.“АД е заявил, че между него и „П.“АД е сключен Договор за корпоративна застраховка „С. с Ф. Х. на получателите на кредити“ от 30.09.2013г., във връзка с който признава да е сключена и застраховката между него и наследодателката на ищците, след смъртта на която в дружеството да е получено заявление за застрахователно събитие вх.№14090/02.12.2021г. и образувана застрахователна претенция №88533. Поддържа катастрофата, вследствие уврежданията при която и получените от тях усложнения е настъпила смъртта на К.а, да е резултат единствено на непровокирано неправилно поведение на пътя от страна на самата нея, предприето в нарушение на правилата на чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, поради което и на основание чл.3.2.21 от ОУ към застраховката дружеството да е отказало изплащане на застрахователно обезщетение.

Ищците не са депозирали допълнителна искова молба.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел сключената между наследодателя на ищците и ответника застраховка „Спокойствие“ да има за пряк предмет неимуществени блага, свързани с живота, здравето и телесната цялост и работоспособност на застрахованото лице, което като вторична последица ще доведе до невъзможност за заплащане по сключения 4 между нея и „П.“АД договор за кредит, при което приложение следва да намерят правилата по глава 42 от КЗ. Това е от съществено значение, тъй като при имущественото застраховане се прилага императивната разпоредба на чл.408 от КЗ, която не дава възможност в рамките на застрахователното правоотношение да се въвеждат и други изключения за отказ от заплащане на обезщетение извън законовоопределените.

При застраховка на неимуществени блага, както в случая, приложение намират общите спрямо тези по глава 37 разпоредби, касаещи застраховка „Живот“, „Злополука“ и други, като нормата на чл.456 от КЗ касае сключване на договор по отношение на всякакви задължения, а тези на чл.382 и чл.383 от КЗ са приложими за тесен кръг правоотношения, свързани със заем или банков кредит, както и договори за лизинг. Приета е за безспорно установена посредством събраните доказателства твърдяната в исковата молба фактическа обстановка, включително смъртта на наследодателя С. К.а да е в причинно следствена връзка с процесното ПТП, изключителна вина за което да има именно тя, доколкото и самите ищци сочат от техническа гледна точка причина за катастрофата да са неправилните действия на К.а при управление на мотоциклета, довели до излизане от пътя и настъпилия удар, с което да са нарушени чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП, независимо, че по делото не е установена точната скорост на мотоциклета, третирана единствено в показанията на св.Д.

Ч. като такава от 45км/ч, доколкото и при съобразена и при несъобразена скорост вина за настъпилото ПТП носи починалата, тъй като в единия случай поради несъобразена скорост К.а не е могла да вземе завоя, а при другия поради неизвършени адекватни действия по контрол на превозното средство е напуснала очертанията на пътя и е предизвикана катастрофата. С оглед на това и съгласно чл.449,ал.2 от КЗ, която разпоредба дава възможност страните да предвидят в договора за застраховка и други изключени рискове за разлика от имущественото застраховане, в чл.3.2.21 от Общите условия е прието, че отговорност на застрахователя не може да бъде ангажирана и същият не носи риска от настъпване на застрахователно събитие в случай на увреждания в резултат на виновно поведение на застрахования при управление на МПС, без значение каква е формата на вината, при което да е налице изключен риск. Прието е, с оглед и на изричното възражение на ищците, тази клауза да не е нищожна като неравноправна, тъй като не е налице никоя от предпоставките на чл.143 и чл.144 от ЗЗП, като не се 5 установява да се касае за договорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката, позволяваща на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, и не се доказва по делото, че клаузата не е индивидуално уговорена, конкретни твърдения в каквато насока от ищците да не са изложени, което да породи задължение за застрахователя за доказване на индивидуална уговорка, както и не се установява наличие на някое от изключенията по чл.144 от ЗЗП.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Ищците като наследници /съпруг и деца/ на С. К.а, починала на 27.07.2021г., са процесуално легитимирани да предявят иска по чл.383,ал.1 от КЗ. При настъпване на застрахователно събитие, каквото в случая се твърди да е настъпилата в резултат на злополука смърт на К.а, и съгласно условията на сключения между нея като длъжник и „********“АД като кредитор договор за банков кредит №********* от 31.07.2019г. и условията на застрахователния договор, сключен със застрахователна полица за застраховка С. с Ф. Х. *********-3110 между К.а като застрахован и „Ф. Х.