Решение № 469 от 02.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Варна, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20253100900320 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от А. А. А. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 80000.00 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматични увреждания – счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, претърпени негативни психични изживявания и състояние на емоционален стрес, всичките вреди настъпили вследствие на виновно причинено от К.С.П. ПТП на 13.05.2024 г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № ******, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.06.2024 г. датата на подаване на застрахователната претенция до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 13.05.2024 г., на автомагистрала „Хемус“, обл. Варна, километър 418+ в посока гр. Варна от гр. София е настъпило ПТП, при което водачът К.С.П., при управление на лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ***** поради нарушаване на правилата за движение /чл.

20, ал. 2 и чл. 58, т. 3 от Закона движение по пътищата/ блъска паркирал в аварийната лента автомобил, в който се намирал ищеца. В резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил средна телесна повреда – счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, обусловило трайно затруднение на движението снагата за период от 4-6 месеца.

С влязло в сила споразумение по АНД № ****** по описа на Районен съд – Варна водачът К.П. се е признал за виновен за причиняването на средна телесна повреда на ищеца, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00лв.

1

След инцидента ищецът бил приет в болнично заведение, където му била извършена оперативна интервенция на 17.05.2024г. с поставяне на костен цимент. След изписване от болничното заведение ищецът продължил лечението си в домашни условия през 6 месечен период, през който период не можел да ходи на работа. С решение на ТЕЛК му била определена 52% трайна неработоспособност. През целия оздравителен период изпитвал болки и страдания.

След ПТП ищецът претърпял и негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън /кошмари/, страх от пътуване в лек автомобил, лесно се разстройвал при новини за катастрофи. Лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** е бил застрахован при ответника по застрахователна полица застраховка № ******. За настъпилото застрахователно събитие ищецът предявил писмена претенция № 94-213/26.06.2024 г., по която не е извършено плащане. Поради наличието на причинна връзка между поведението на застрахования водач и претърпените неимуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП, е формулиран петитум да бъде постановено решение за осъждане на ответника за репариране на същите в претендираните размери.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован , чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.

В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба , ответникът счита предявения иск за недопустим, поради липсата на правен интерес, тъй като е било определено обезщетение от страна на застрахователя в размер на 30000.00 лв., но поради непредставяне на банкова сметка същото не е могло бъде изплатено. В тази връзка акцесорната претенция за законна лихва е неоснователна, тъй като ответникът не е изпадал в забава. Счита се, че исковата молба не е редовна, тъй като ищецът не е посочил банкова сметка.

По същество се оспорва размерът на предявения иск. Признава се съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** по застрахователна полица № ******. Не се оспорва настъпилото застрахователно събитие – ПТП /механизъм и участници/, в резултат на което ищецът е претърпял болки и страдания. Доколкото е налице влязло в сила споразумение, то, на основание чл. 300 от ГПК, същото има обвързваща сила за съда досежно дееца, деянието и настъпилите последици.

Оспорват се настъпилите увреждания и негативните последици по отношение на физическото и психическото здраве на ищеца. Отделно от горното, процесното събитие е квалифицирано като трудова злополука с разпореждане № 5104-03-100/29.05.2024 г. на ТД на НОИ – Варна. В тази връзка се твърди, че ищецът е получил обезщетение от работодателя си, което следва да бъде приспаднато при определяне на застрахователното такова.

По изложените съображения, се моли съдът да прекрати производството по делото, в условие на евентуалност да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа подадения отговор.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

2

За безспорно установени по делото са отделените следните факти и обстоятелства както следва: 1/ че на 13.05.2024 г., на автомагистрала „Хемус“, обл. Варна, километър 418+ в посока гр. Варна от гр. София е настъпило ПТП, при което водачът К.С.П., при управление на лек автомобил „Пежо 406“, с рег.

№ ****** блъска паркирал в аварийната лента автомобил, в който се намирал ищеца; 2/ че в резултат на настъпилото ПТП, ищецът получил средна телесна повреда – счупване на тялото на първи поясен прешлен на гръбначен стълб, обусловило трайно затруднение на движението снагата за период от 4-6 месеца; 3/ че с влязло в сила споразумение по АНД № ****** по описа на Районен съд – Варна К.С.П. е признат за виновен за това, че на 13.05.2024 г. нарушил правилата за движение по ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. А., изразяваща се в счупване на тялото на първи поясен прешлен, обусловило трайно затруднение на движението на снагата, за период от около 4 – 6 месеца, с което осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал.

1 от НК, и приел да бъде освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.; 4/ че лек автомобил „Пежо 406“, с рег. № ****** е бил застрахован при ответника по застрахователна полица застраховка № ******; 5/ че за настъпилото застрахователно събитие ищецът предявил писмена претенция № 94213/26.06.2024 г., образувана е застрахователна преписка № 43072952400174 и застрахователят е определил обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо в размер на 30000.00 лева

Всички тези факти и обстоятелства се подкрепят от представените и приети по делото писмени доказателства: протоколно определение с рег. № 382/13.05.2025 г. по АНД № 1797/2025 г. по описа на ВРС (л. 7 - 9), епикриза (на л. 11 – 12 от делото), уведомление за изпълнение на задълженията по договора му за застраховка и КЗ от 26.06.2024 г. (л. 10), уведомление, изходящо от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД (л. 10).

От представените по делото болнични листи, на л. 13 – 17 от делото се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 18.06.2024 г. – 08.11.2024 г.

Приобщено по делото е на л. 18 експертно решение на втори състав на ТЕЛК, от 07.02.2025 г., от което се установява, че на А. А. е определена 52 % трайно намалена работоспособност, при водеща диагноза

„неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения“.

Съгласно заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза (на л. 62 – 66 от делото), която настоящият състав кредитира също като пълна, ясна и обоснована се установява, че след пътнотранспортното произшествие А. е получил клиновидно счупване на първи поясен прешлен (L1), което представлява средно тежко скелетно увреждане и е причинило силни болки и сериозно ограничена подвижност. В началото той е имал нужда от чужда помощ за придвижване и самообслужване.

По данни на вещото лице, в болница „Св. Анна“ била проведена перкутанна вертебропластика с въвеждане на костен цимент — съвременен и ефективен метод, извършен съобразно медицинските стандарти. Операцията довела до бързо укрепване на прешлена, намаляване на болките и възстановяване на подвижността. Пациентът бил вертикализиран още на следващия ден. Въпреки това той не е бил работоспособен за около шест месеца.

3

Специалистът констатира липсата на настъпили усложнения или животозастрашаващи състояния. Заключава пълно зарастване на прешлена L1.

Сочи, че възстановяването по отношение на конкретното травматично увреждане е постигнато, но продължавали оплакванията, свързани с предходни дегенеративни изменения на гръбначния стълб — болки, ограничена подвижност, бърза умора при натоварване. Състоянието би могло да се подобри чрез ежегодна рехабилитация и поддържаща терапия.

Лечението продължило в домашно-амбулаторен порядък общо 6 месеца, като били приложени физикална и рехабилитационна терапия.

В проведното открито съдебно заседание по делото, експертът разяснява, че диагностицираната дискова херния била налична преди пътния инцидент и сега съществувала във вид преди инцидента. На въпроса на процесуалния представител на ответното дружество касателно степента на повлияване на дисковата херния от инцидента и доколко се е утежнило положението с нея в конкретната обстановка, вещото лице не може да даде отговор, доколкото самото счупване на прешлена маскирало оплакванията от дисковата херния, т.е. доколко се е влошило или не, било трудно установимо.

На следващо място, на зададен въпрос досежно значението на представеното по делото експертно решение към процесното ПТП, експертът е категоричен, че същото няма никакво отношение. Травмите от инцидента са излекувани и няма трайно намалена работоспособност вследствие на инцидента.

Изготвена е съдебно-психологическа експертиза (намираща се на л. 57 – 59 от делото), която съдът кредитира като пълна, ясна и обоснована, от заключението, на която се установява, че в резултат на процесното произшествие, ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в персистираща застойна „ангажираност” с ПТП-то и последвалите от него емоционални колебания и соматични неблагополучия.

Вещото лице сочи, че при А. А., разговор на тема за преживяното ПТП накъсва разказа му, който е емоционално натоварен; основния емоционален фон при него е депресивен, като се диагностицират и изблици на тревожност и емоционално напрежение, емоционални блокажи. Експертът намира, че емоционалните тревожни изживявания на ищеца са в пряка и непосредствена причина с преживяното ПТП, като е и причина за настъпилите промени в качеството му на живот. В този смисъл, вещото лице заключава, че към момента на експертизата при А. се диагностицират симптоми на тревожност и психосоматична симптоматика.

Вещото лице отбелязва, че непосредствено, след ПТП, при ищеца може да се обсъжда, че е бил в период на емоционални колебания, за които би могло да се приеме че са в регистъра на разстройство в адаптацията – остра стресова реакция, а след отзвучаване на острите емоционални разстройства, остават и персистират тревожните емоционални изживявания до настоящото изследване.

По констатации на специалиста, ищецът не е провеждал специфична медикаментозна терапия, която да омекоти клиничната му симптоматика /провел е лечение, свързано с оперативната интервенция и лечение на изострилите се соматични заболявания/. Тревожността му към настоящото освидетелстване все още е с променливо протичане. Към настоящото освидетелстване, вещото лице го намира за „зависим“ от близките си в дома и 4 от колегите си в професионален план, което води при А. до емоционално натоварване и чувство за вина и непълноценност.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице пояснява, че с оглед по-напредналата си възраст, А. изпитвал силен психически стрес предвид намалени физически и социални възможности. Той е бил свикнал да се грижи за семейството си и да помага на работното място, но сега се чувствал непълноценен, тъй като не можел да изпълнява обичайните си задължения. Тези чувства водели до емоционално напрежение, което в тази възраст, често се проявявало като психосоматични проблеми – например диабет, високо кръвно налягане или съдови заболявания.