Определение № 99 от 10.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело № 20245001000450 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на адв. П. К. като пълномощник на М. К. К. и в лично качество за изменение на постановеното по делото Решение № 470/ 31.12.2024 г. в частта на разноските чрез отхвърляне претенцията за разноски на „ЗАД Д.:Ж.З.“ АД по частната жалба в размер на 300 лв., както и за присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 5987. 74 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „ЗАД Д.:Ж.З.“ АД, който чрез пълномощника си оспорва същата с доводи за неоснователност.

Съдът, като прецени материалите по делото, намира следното:

Производството по в. т. д. № 450/ 2024 г. на АС – Пловдив е образувано по въззивна жалба на „ЗАД Д.:Ж.З.“ АД против Решение № 171/ 10.04.2024 г. по т. д. № 168/ 2023 г. на ОС – Пловдив в частта, в която предявените от М. К.

К. искове по чл. 432, ал. 1 ЗК са уважени над сумата от 20 000 лв. за неимуществени вреди от претърпяно травматично увреждане и над сумата от 60 000 лв. – неимуществени вреди от смъртта на А.Ш.П..

„ЗАД Д.:Ж.З.“ АД е подал и частна жалба срещу Определение № 825/ 26.06.2024 г. по т. д. № 168/ 2023 г. на ОС – Пловдив, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение претенцията на застрахователя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на предявените искове.

С постановеното по настоящето дело Решение № 470/ 3012.2024 г. апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните части и е отменил постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение, като с оглед изхода на делото е присъдил на застрахователното дружество разноски 1 за адвокат в размер на 300 лв. за уважената частна жалба, а на адв. П. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 3 732. 26 лв. за потвърдената част на обжалваното решение.

При тези данни по делото настоящата инстанция намира подадената по чл. 248ГПК молба за частично основателна по отношение на присъдените разноски на застрахователя в размер на 300 лв. за уважената частна жалба. В тази част решението противоречи на утвърдената съдебна практика (Определение № 407/ 30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 5049/ 2023 г. на ВКС), според която в производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат, тъй като целта на същото е да се реши процесуалноправният спор по отговорността за разноските и техния размер, а не да се генерират нови разноски. Изложеното налага решението да се измени в тази част, като претенцията на застрахователя за направените по частната жалба разноски за адвокат в размер на 300 лв. се отхвърли.

По отношение размера на присъденото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение на адв. П. К. молбата е неоснователна.

Позоваването на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение (в редакцията й към датата приключване на съдебното дирене - 15.11.2024 г.) като приложимо право за размера на адвокатските възнаграждения е неоснователно, доколкото с постановеното по дело решение по дело С - 438/ 22 на Съда на ЕС е прието, че посочената наредба като акт на съсловната организация на адвокатите в България нарушава правото на ЕС в областта на конкуренцията, поради което не е задължителна за националния съд. При това положение определянето на справедливия размер на адвокатското възнаграждение е предоставено на дискрецията на съда, който за тази цел следва да се ръководи от материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, изводима от доказателствената съвкупност, характера на спорните въпроси, предмет на обсъждане, както и от процесуалната ангажираност на адвоката.

Изхождайки от тази принципна постановка при определяне справедливия размер на дължимото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да се отчете, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, на което не са събирани нови доказателства, като процесуалната ангажираност на адв.

П. К. се изразява единствено в подаване на отговор на въззивната жалба и депозиране на становище преди съдебното заседание без същата да се е явила по делото. Следва да се отчете още, че предпоставките за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя са установени със сила на пресъдено нещо с оглед обстоятелството, че решението е влязло в сила в частта, в която претенциите за неимуществени вреди от процесното транспортно произшествие са уважени съответно за сумата от 20 000 лв. и 60 000 лв., като предмет на обсъждане във въззивното производство е единствено размерът на обезщетението, който въпрос не се отличава с особена правна и фактическа сложност предвид богатата съдебна практика в тази насока. Предвид изложеното определеното на адв. П. К. адвокатско възнаграждение от 3732. 26 лв. представлява справедлив паричен еквивалент за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца, поради което следва да се остави без уважение претенцията за допълнително 2 присъждане на адвокатско възнаграждение от 5987. 74 лв. до общия претендиран размер от 9 720 лв.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 470/ 31.12.2024 г. по в. т. д. № 45/ 2024 г. на АС – Пловдив в частта на разноските, като:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ЗАД Д.:Ж.З.“ АД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за уважаване на Частна жалба вх. № 25394/ 25.07.2024 г. срещу Определение № 825/ 26.06.2024 г. по т. д. № 168/ 2023 г. на ОС – Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 1366/ 13.02.2025 г. на адв. П.

К. за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 5987. 74 лв. за осъщественото безплатно процесуално представителство на М. К. К. във въззивното производство.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3