Решение № 212 от 01.03.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1795/2023
- Вид
- Решение № 212
- Подписан
- 01.03.2024
- В сила
- 01.03.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 97, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 48, ал. 1, т. 6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 1, т. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 48, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- § 1, т. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 151, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 195, ал. 3 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 212 гр. Варна, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. И.
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100501795 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 40167/30.05.2023г., уточнена с молба вх. № 52149/11.07.2023г. и молба вх. № 55083/21.07.2023г. от Р. Е. Д. ЕГН ********** от гр. Варна ,***, ет. 2, ап. 4, чрез адв. А. А., против решение № 1255/13.04.2023г. по гр.д. № *****/2021г. на 9-ти състав на ВРС, с което е прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС, по отношение на К. В. Б., ЕГН **********, конституирана на мястото на първоначалния ищец Б. И. Б., ЕГН ********** по реда на чл. 227 от ГПК, от една страна, че й дължи сумата в общ размер на 823.40 лева, съставляваща 1/3 част от 2 470.20 лева, представляваща припадащата се на ответника част от стойността на извършените от първоначалния ищец Б. И. Б. разноски в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес: гр.Варна, ***, от която сумата в размер на 736.88 лева – 1/3 част от 2 210.65 лева за извършен ремонт на покрив на сградата през 2019 г., а сумата от 86.55 лева – 1/3 част от 259.52 лв. за дължим наем на скеле и плътна ограда при извършване на ремонта, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.10.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5895/22.10.2021 г. по ч. гр. д. № 15202 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав; е прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр.
1 чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, по отношение на И. Б. Б., ЕГН **********, конституиран на мястото на първоначалния ищец Б. И. Б., ЕГН ********** по реда на чл. 227 от ГПК, че му дължи сумата в общ размер на 823.40 лева, съставляваща 1/3 част от 2 470.20 лева, представляваща припадащата се на ответника част от стойността на извършените от първоначалния ищец Б. И. Б. разноски в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес: гр.Варна, ***, от която сумата в размер на 736.88 лева – 1/3 част от 2 210.65 лева за извършен ремонт на покрив на сградата през 2019 г., а сумата от 86.52 лева – 1/3 част от 259.55 лв. за дължим наем на скеле и плътна ограда при извършване на ремонта, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.10.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5895/22.10.2021 г. по ч. гр. д. № 15202 по описа за 2021 г. на РСВарна, ГО, 9-ти съдебен състав; е прието за установено, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК, по отношение на В. Б. Б., ЕГН **********, конституиран на мястото на първоначалния ищец Б. И. Б., ЕГН ********** по реда на чл. 227 от ГПК, че му дължи сумата в общ размер на 823.40 лева, съставляваща 1/3 част от 2 470.20 лева, представляваща припадащата се на ответника част от стойността на извършените от първоначалния ищец Б.
И. Б. разноски в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес: гр.Варна, ***, от която сумата в размер на 736.88 лева – 1/3 част от 2 210.65 лева за извършен ремонт на покрив на сградата през 2019 г., а сумата от 86.52 лева – 1/3 част от 259.55 лв. за дължим наем на скеле и плътна ограда при извършване на ремонта, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.10.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5895/22.10.2021 г. по ч. гр. д. № 15202 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав и е осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да заплати в полза на К. В. Б., ЕГН **********; И. Б. Б., ЕГН ********** и В. Б. Б., ЕГН ********** сумата в общ размер от 1300.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които: - 950.00 лева разноски сторени в хода на настоящото исково производство – 50.00 лева за държавна такса; 300.00 лева за депозит за вещо лице по СТЕ и 600.00 лева за адвокатско възнаграждение; - 350.00 лева разноски сторени в хода на ч. гр. д. № 15202 по описа за 2021 г. на РС-Варна – 50.00 лева за държавна такса и 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че постановеното от ВРС решение е незаконосъобразно и неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение биха били верни, ако при извършване на ремонта ищецът бе спазил първоначалния вид на сградата, а не си беше изградил още 30кв.м. Увеличението по фасада и обем е незаконно и при жалба до РДНСК, ще последва предписание за събаряне и сградата отново ще остане без покрив.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което исковите претенции срещу него да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените 2 по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор от К. В. Б. ЕГН ЕГН **********, И. Б. Б. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, жк „Вл.Варненчик“, № 224, вх. 3, ет. 2, ап. 67 и В. Б. Б.
ЕГН ********** от гр. Варна ,***, вх. 2, ет. 11, ап. 80, чрез адв. А. Г., в който изказват становище, че жалбата е недопустима, като не са били отстранени констатираните от съда нередовности в срок, евентуално е недопустима по отношение на И. Б. и В. Б..
Моли се за прекратяване на производството и присъдени в полза на въззиваемите разноски.
В случай, че съдът пристъпи към разглеждането й смятат, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваният съдебен акт-постановен в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. Моли се да бъде потвърден и присъдени разноските за въззивната инстанция. По отношение на И. Б. и В. Б. жалбата е бланкетна. Няма наведени оплаквания. Това е още едно основание за отхвърляне. Смята, че ако и да бяха построени 30кв.м. допълнителна площ, то те не са собствени на ответника, а на всички съсобственици на земята. Той не може да брани чужди права. Твърдението ,че е построен още един апартамент за сметка на другите собственици е невярно и недоказано. Доказано е, че е извършен ремонт на покрива. Въведеното твърдение за незаконно строителство е неотносимо по спора-дължимото за ремонта на покрива и наема на послужилото за целта скеле. Район „Приморски“ е надлежно уведомен за ремонта на покрива и за настъпилото аварийно положение. Извършена е и проверка. Няма констатации в смисъла на наведените от ответника твърдения. Ремонтът е бил от спешен порядък и необходим. Моли се отново за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 48, ал. 7 от ЗУЕС и е образувано по предявен от Б. И. Б. срещу Р. Е. Д. положителен установителен иск, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата в общ размер на 2470.20лв., представляваща припадащата се част от стойността на извършените от ищеца разноски в размер на 2210.65 лв. за извършен ремонт на покрив на сградата през 2019 г., а сумата от 259.55 лв. – за дължим наем на скеле и плътна ограда при извършване на ремонта, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 21.10.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5895/22.10.2021 г. по ч.гр.д. № 15202 на 9-ти състав на ВРС.
Б. И. Б. е навел твърдения в исковата си молба, че е собственик на апартамент № 12, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на ет. 8 в подпокривното пространство на кота +18.90м. , с площ от 111.05кв.м. в гр.
Варна, ***. Ответникът е собственик на апартамент № 3, с идентификатор ***, с площ от 102.55 кв. м. и на гараж с идентификатор ***************, с площ от 13,98 кв. м., находящи се в същата сграда.
На 10.12.2018 г. между част от собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда, като Р. Е. Д. не е бил сред тях и А.Н.А. е бил сключен договор за ремонт на покрива 3 на сградата, без да е взето решение на общото събрание на ЕС за това. Ремонтът бил извършен 2019г., като за него не е било взето решение на ОС на ЕС. Всички собственици на обекти заплатили дължимите суми за ремонт на покрива и наем на скеле и плътна ограда. Р.
Е. Д. платил частично задължението си. На 05.02.2019 г. ищецът Б. И. Б. заплатил на А.Н.А. за ремонт на покрива сумата от 3140,00 лв., от която–2210,65 лв. е припадащата се част на Р.
Е. Д.. На 26.03.2019 г. Б. И. Б. платил на „С.Д.“ ЕООД за наема на скеле и плътна ограда сумата от 3374,18 лв., от която 259,55 лв. е припадащата се част на ответника. Ответникът останал задължен за сумата в общ размер на 2470,20лв. Б. канил многократно Д. да му плати процесната сума, но той не платил и в допълнително дадения му срок, изтекъл на 13.10.2021г., а и до момента. Ремонтът е бил извършен със знанието и без противопоставянето на ответника, въпреки че не е страна по договора за изработка от 10.12.2018г. Не е взето и последващо решение на ОС на ЕС на 19.05.2020г. за възстановяване на сумите, дължими от Д.. Извършените строително-монтажни работи са свързани с ремонт, който е разрешен от общинската администрация, като необходим текущ ремонт по чл. 151, ал. 1 от ЗУТ по фасадата на съществуващата сграда и покривното покритие, съгласуван с гл.инженер на Район Одесос и одобрен от зам.кмета на Района на 13.11.2019г. В хода на ремонтните работи възникнала аварийна ситуация, по смисъла на чл. 195, ал. 3 от ЗУТ, за което администрацията е уведомена на 29.01.2018г. Не са били предприети действия по спиране на ремонта. Срутила се конструкцията на покрива и източната стена на сградата на последния етаж, наложило спешно, неотложно отстраняване на причинените увреждания. Отрича се, фирмата-изпълнител да е наета от Б. Б.. Площта на жилището му не се е увеличила. Без правно значение са направените от ответника оспорвания по провеждането на ОС на 19.05.2020г. За това, че ответникът твърди, че е изготвял документи-инвестиционни или за узаконяване на сградата, не следва да отговаря насрещната страна. По-важнота е, че Р. Д. признава неплащането на претендираната сума.
Ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и такава е била издадена по гр.д. № 15202/2021г. на 9-ти състав на ВРС. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражение, поради което на ищеца се е наложило да заведе настоящото исково производство, на осн. чл. 415 от ГПК.
Моли се за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Р. Е. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Х.С.С.“, № 6, ет. 2, ап. 4, чрез адв. А. А. е представил писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не спори, че Kei mf,rИзлага, че доколкото не е страна по подписания договор за ремонт на покрива на сградата и не се е задължавал за ремонта, то не дължи и заплащане на процесната сума. Той е архитектът, проектирал процесната сграда, поради което добре познава характеристиките й. През 1997 г., когато сградата е била е била завършена до степен „груб строеж“ със скатни покриви и покритие керемиди, строителят изоставил строежа в недовършен вид и с редица съществени отклонения от одобрените архитектурни проекти и от градоустройствения план 4 за имота. Бил изграден изцяло един допълнителен етаж, извън одобрените архитектурни проекти на сградата извън одобрените архитектурни проекти, като имало и други отклонения, касаещи собствеността на отделните обекти в нея, планировката и фасадите.
Разпечатката съдържа 30 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/547b3add-a35f-4177-98ef-5a91ee915d57