Решение № 602 от 11.12.2020, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Велико Търново , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ в публично заседание на единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20204110201702 по описа за 2020 година Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. М. от гр. Велико Търново против Наказателно постановление № 2020-1739-25-044 от 09.07.2020 г. на Директора на ОДВМР гр.

Велико Търново, с което за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева. Претендира се негова отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.

Страните, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателят е депозирал писмено такова.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 2020-1739-25-044 от 09.07.2020 г. на Директора на ОДВМР гр. Велико Търново на жалбоподателя С. А. М. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 1

/триста/ лева, затова, че на 18.04.2020 г., около 17:20 часа, при извършена проверка от служители на Районно управление МВР – Велико Търново било установено, че същият се намирал на открито обществено място - разклон ВТР-1040 за "Петропаловски манастир" гр. Лясковец и с. Арбанаси, без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, в това число кърпа, шал и др., с което не изпълнил въведената с т. 9 от Заповед № РД-01124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка.

Наказателното постановление е издадено на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление на ВТРП от 27.05.2020 г., с което е отказано образуването на досъдебно производство и е прекратена преписка вх. № 1405/2020 г. на ВТРП, образувана за престъпление по чл. 355 от НК.

За да откаже образуването на наказателно производство наблюдаващият прокурор е приел, че деянието, макар и формално да съдържа признаците от обективната и субективната страна на престъплението по чл. 355 от НК, поради своята малозначителност разкрива явно незначителна обществена опасност, поради което съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото писмени доказателства.

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон.

При извършване на посочената проверка, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице и имащо за последица отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на посочената фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че е нарушен чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето и на основание същата разпоредба е наложил административно наказание "глоба" в размер 2 на 300 лева.

Посочената фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление не съответства на посочената норма, като правна квалификация на деянието. Вместо да посочи в пълнота и да прецизира материално-правните норми, които са нарушени от жалбоподателката, административно-наказващият орган е посочил частично правната квалификация на деянието – чл. 209а, ал. 1 ЗЗ - с което на практика не е посочил нарушените законови разпоредби с извършеното деяние.

Съставът на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези респективно препращания към различни норми – чл. 63, ал. 4 или 7, чл. 63а, ал. 1 или 2 от ЗЗ.

Следователно съставът на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ няма самостоятелно приложение, а следва да се привърже към някоя от посочените норми, което задължава административно-наказващият орган да прецизира правната квалификация на деянието и да посочи във връзка с коя друга норма квалифицира претендираното нарушение. В това не е сторено.

С тези пропуски и несъответствия не е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т.

6 ЗАНН за посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Посоченият порок следва да се окачестви като неотстранимо съществено процесуално нарушение, опорочаващо формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на защита, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, а наказателното постановление подлежи на отмяна.

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-1739-25-044 от 09.07.2020 г. на Директора на ОДВМР гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя С. А. М., с ЕГН **********, от гр. Велико Търново, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на 3 страните, пред Административен съд – гр. Вeлико Търново.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4