Решение № 863 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Л. Вл. Д. като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20241100605282 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. И. С. В. от САК – упълномощен защитник на обвиняемата М. В. Н., ЕГН: ********** срещу Протоколно определение от 29.07.2024 г. по н.о.х.д. № 8924/2024 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, с което на основание чл. 343б, ал.5 вр. ал.1 НК е отнето в полза на държавата моторно превозно средство лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Колт“, с рег. № СВ **** ХТ, собственост на обвиняемата М. В. Н., ЕГН: **********.

В частната жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, като същият е поставен в нарушение на основните конституционни права. В допълнение се излагат твърдения за несъразмерност на наложената мярка с оглед извършеното престъпление. Моли се за отмяна на Определението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание на въззивния съд обвиняемата М. В. Н., ЕГН: ********** се явява лично и се представлява от адв. Р.С., преупълномощена от адв. И. В. от САК.

Процесуалният представител поддържа жалбата и моли съда да отмени протоколното определение, тъй като мярката е крайно репресивна и не отговаря на интензитета на извършеното нарушение.

Представителят на държавното обвинение оспорва частната жалба, като се позовава 1 на това, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 НК към настоящия момент не е обявена за противоконституционна, поради което счита, че СРС правилно е приложил материалния закон и моли определението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В последната си дума обвиняемата М. В. И., ЕГН: ********** изказва съжаление и моли въззивният съд да й върне автомобила.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното протоколно определение с изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

В Софийски районен съд е бил внесен обвинителен акт срещу М. В. Н., ЕГН:

********** за това, че на 12.02.2024 г около 21,15 часа в гр. София, жк. „Младост-1“, срещу блок 11, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Александър Малинов“ е управлява моторно превозно средство лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Колт“, с рег. № СВ **** ХТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,75 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер модел 7510“ с № ARBA-0146, поредна проба № 01136 при условията на чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози: „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози , в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“, като в случая водачът е отказал да даде проби от кръв и урина за изследване – престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.

С Разпореждане № 8021 на съдията-докладчик на 104-ти състав на НО, СРС делото е насрочено за разпоредително заседание за 29.07.2024 г.

С Протоколно определение от 29.07.2024 г. първоинстанционният съд е одобрил постигнато споразумение между СРП и обвиняемата М. В. Н., ЕГН: **********, като последната е призната за ВИНОВНА за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за което й е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от „ЕДНА ГОДИНА“, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от „ТРИ ГОДИНИ“. В допълнение и е наложена и „ГЛОБА“ в размер на 200 лв/ ДВЕСТА ЛЕВА/, както и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО“ за срок от “ЕДНА ГОДИНА”.

С Протоколно определение от 29.07.2024 г. по н.о.х.д. № 8924/2024 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на основание чл.

343б,ал. 5 вр. ал.1 НПК, като е отнето в полза на държавата моторно превозно средство лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Колт“, с рег. № СВ **** ХТ, собственост на обвиняемата М. В. Н., ЕГН: **********. Именно този съдебен акт на районния съд е 2 предмет на ревизия в настоящото въззивно частно производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба, установи, че същата е депозирана в законоустановения срок от постановяване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка страна, поради което е и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно Протоколно определение – законосъобразно при следните съображения:

Престъплението по чл.3436, ал.1 от НК е регламентирано в глава XI, от НК, озаглавена „Общоопасни престъпления“, раздел II, озаглавен „Престъпления по транспорта и съобщенията“ и гласи: „Който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 3 години и с глоба от 200 до 1 000 лв.“. Престъплението има за непосредствен обект обществените отношения, свързани с безопасността при управление на МПС. Изпълнителното му деяние се осъществява чрез действие, изразяващо се в управление на МПС от водач с концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда. Престъплението е типично формално или безрезултатно. То е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, като не е необходимо настъпване на общественоопасни последици. Освен това законодателят в разпоредба на чл.343б, ал.5 НК е предвидил, че в случаите по ал. 1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му. В настоящия случай, няма спор и е установено по категоричен начин, че и двете условия са изпълнени, тъй като реално МПС е собственост на обвиняемата М. В.

Н., ЕГН: **********, както и че същото е послужило за извършване на умишлено престъпление, а именно по чл. 343б, ал.1 НК. Поради което напълно резонно е първоинстанционният съд да приложи разпоредбата на материална норма, определена в чл.

343б, ал.5 НК, с което е отнел в полза на държавата моторно превозно средство лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Колт“, с рег. № СВ **** ХТ, собственост на обвиняемата М. В. Н., ЕГН: **********. В допълнение към изложеното, материалната норма – чл.343б, ал.5 НК съгласно законодателство на Република България е действаща и към момента същата не е обявена за противоконституционна или отменена, поради което следва да бъде приложена. Този въззивен състав не намира за основателно изтъкнатите в частната жалба твърдения, че нормата е в противоречие със заложените норми във върховния закон на страната – Конституцията, отразени в чл.4, чл. 17, ал.1 и 3.

При съобразяване на принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията и установените в чл. 57, ал. 2 от Основния закон параметри за упражняване на основните права правото на собственост може да бъде ограничавано, но само ако ограничението е въведено със закон, необходимо е за постигане на конституционно 3 легитимна цел и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности. Всяка намеса в мирното ползване на собствеността трябва да постига справедлив баланс между обществения интерес и защитата на правата на собственика.

В практиката на Конституционния съд е утвърден възгледът, че прогласеният в Конституцията принцип на неприкосновеност на частната собственост не изключва правната възможност за нейното ограничаване, при което абсолютна забрана за такива ограничения няма, като Основният закон допуска при определени условия принудително отчуждаване на собственост (Решение № 3 от 23 март 2021 г. по к. д. № 11/2020 г.). Най-силно е ограничението, което позволява принудително отчуждаване за държавни и общински нужди, т. е. трансформирането на собствеността от частна в публична, като тази възможност е закрепена в чл. 17, ал. 5 от Конституцията, но само при спазване на кумулативно дадени изисквания, и това съставлява изключение от принципа за неприкосновеност на частната собственост. Разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията е важен ограничител, защото съдържа критериите, при които е конституционно допустимо имуществените права, принадлежащи на частни субекти, да бъдат накърнявани до степен, включваща и отчуждаване от държавата.

Тези изброени по-горе принципни положения не са несъвместими помежду си.

Пресечната точка между тях е стремежът за постигане на справедлив баланс между правото на личността (на собственика) и интереса на обществото. Прогласеното в Конституцията задължение за защита на частната собственост предполага при нейното ограничаване със закон да се съблюдава спазването на принципа на пропорционалност (съразмерност), изведен като елемент на принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Съобразно този принцип ограничението на правото на собственост следва да е съразмерно на преследваната цел, но не и да надхвърля необходимото за нейното постигане (Решение № 14 от 15 октомври 2020 г. по к. д. № 2/2020 г.; Решение № 10 от 23 юли 2020 г. по к. д. № 7/2020 г.). От принципа на пропорционалност произтича изискване намесата в правата на частния собственик да постига справедлив баланс между нуждите на общия интерес и защитата на основните права на гражданите. Конституционният съд е последователен в своята позиция, че всяко ограничение на основно право трябва да е наложително за защита на определена категория обществени интереси, да бъде найподходящо и възможно най-меко средство за постигане на конституционно оправданата цел (Решение № 14 от 4 ноември 2014 г. по к. д. № 12/2014 г.). Съдът изтъква в Решение № 3 от 23 март 2021 г. по к. д. № 11/2020 г., че държавата трябва да се въздържа от действия, с които засяга правото на собственост по произволен начин.

Справедливият баланс между преследваната от закона легитимна цел - борба с определен вид престъпни посегателства и обхвата и интензитета на държавната намеса при ограничаване на правата на гражданите в обществен интерес, зависи от много фактори, включително и от поведението на собственика на вещта или най-малко от връзката между поведението му и престъплението.

Отчитайки визираните обстоятелства

4 настоящата инстанция намира, че ограничението на правото на собственост в конкретния случай е въведено със закон /чл.

343б, ал. 5 НК, вр. чл. 53 НК/, необходимо е за постигане на конституционно легитимна цел /отнемане възможността на лицето да извърши престъпление при управление на МПС/ и е пропорционално средство за защита на застрашени конституционни ценности /живота, здравето и имуществото на останалите правни субекти/. Пропорционалността и легитимността на принудителното засягане правната сфера на обвиняемата произтича от обстоятелството, че в конкретния случай количеството на алкохол надхвърля допустимата по закон величина от 1,2 на хиляда, а именно 1,75 на хиляда, което сериозно засяга възможността да управлява МПС, особено и в тъмната част на денонощието, при което здравето и имуществото на останалите участници в движението са поставени в реален риск от увреждане. Пропорционалността и легитимността на отнемането е съответна предвид данните за личността на водача и предходните му нарушения на ЗДвП. В тази насока следва да бъде отчетена справката-картон на водача- същият е санкциониран за нарушения на ЗДвП, включително спрямо лицето е налагано наказание ЛПУМПС, във връзка с деяние по чл. 343б, ал. 1 НК. При това положение с оглед констатациите, че конкретният случай на нарушение на правилата на ЗДвП не е изолиран в дейността на обвиняемата ограничението на основното право /право на собственост върху МПС, при управлението на което е извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК/ да е наложително за защита на обществения интерес от последващо такова деяние.