Решение № 504 от 30.09.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Велико Търново, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20244100100524 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ , вр. с чл.6, параграф 1 от КЗПЧОС.

Д. Х. Г. от гр.Елена чрез пълномощника си и неин син- адвокат К. Т. от ВТАК твърди / вж. уточняваща молба с вх.№ 20683/02.11.2023 г. по гр.д. № 3201/2023 г. на ВТРС/ , че е предявила срещу „Енерго Про- Продажби“ АД – гр.Варна иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди/ неустойка/, произлезли от факта на неправомерно прекъсване на електрозахранването на неин имот , по която искова молба е образувано на 18.07.2022 г. гр.д. № 209/2022 г. по описа на Районен съд- Елена.

Делото е изпратено на по- горния съд за произнасяне по реда на чл.23 от ГПК и в резултат на това е образувано под № 465/2022 г. по описа на Районен съдСвищов, разгледано и решено.

Поради подадена срещу решението въззивна жалба, делото е образувано и разгледано като в.гр.д. № 126/2023 г. по описа на ВТОС, а впоследствие е изпратено на ВКС по касационна жалба.

Всичко това е довело до забава на производството извън разумния срок за приключването му- с продължителност от 15 месеца и 15 дни, която би съществувала поне до 15.04.2024 г. , за когато е насрочено закрито съдебно заседание за произнасяне по допускане на касационното му разглеждане.

Тази забава й е причинила неблагоприятни душевни преживяваниябезпокойство , несигурност , разочарование и загуба на доверие в правосъдната институция.

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да осъди Районен съд гр.Елена да му заплати сумата от 33 000 лева, представляваща обезщетение за 1 неимуществени вреди като последица от нарушеното му право по чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, заедно със законната лихва върху тази сума , считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане .

В с.з. чрез пълномощника си и в писмен вид поддържа предявения иск.

Ответникът оспорва по основание иска и моли да бъде отхвърлен , с възражения за липса на каквото и да било относими към поведението му обстоятелства, явяващи се показател за нарушение на процесуални правила, осигуряващи разглеждане в разумен срок на делото, т.е няма никакво забавяне на производството по гр.д. № 209/2022 г. , тъй-като още на другия ден след образуването му- на 19.07.2022 г. е изпратено на ВТОС за произнасяне по реда на чл. 23 от ГПК поради направен отвод на съдията – докладчик .

Съдът като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Процесуалните факти – предмет на изложените в исковата молба и отговора й твърдения са безспорни и установени с извлечените данни на представените на хартиен носител разпечатки от ЕПЕП и ЕИСС.

Всяко лице , което е страна по гражданско дело /потърсило е съдебна защита на или срещу някакво негово или чуждо претендирано субективно материално право/ е носител на правото делото му да бъде разгледано в разумен срок - чл. 6, пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, стига то да не е заведено злоупотребително под маската на привидната законност / аргумент от чл.17 на Конвенцията / За да е допустимо да се признае право на обезщетение по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ следва най напред да се установи факт или поредица от факти на нарушение чрез действия или бездействия, допуснато от компетентните длъжностни лица от името на конкретния правосъден орган/ съд/, привлечен като ответник по делото/ чл.7, ал.1 от ЗОДОВ/, на някакво процесуално правило или правила/ чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ/ , в чиято основа, освен другите им цели е заложена идеята да осигурят с точното им и своевременно прилагане и удовлетворяване на правото по чл.6, пар.1 от Конвенцията, т.е. да не бъде нарушено.

Освен това допълнително изискване за признаване на правото на обезщетение е нарушението да е достигнало някакво ниво на значимост, което противоречи на утвърден от цивилизованото общество и правовата държава стандарт и според конкретните обстоятелства на случая, засяга или няма как да не засегне субективната гледна точка на страната/ в този смисъл е практиката на ЕСПЧ/ , свързана с правомерните й очаквания от делото и има или няма как да няма вредоносно върху психическото й състояние влияние / неблагоприятни изживявания от емоционално, морално и нервно-соматично естество – израз на загубено душевно спокойствие/.

Искът е предявен само срещу Районен съд Елена , а не солидарно срещу всички съдилищата, при които е постъпвало делото.

Следователно преценката за наличие на нарушение в обяснения по-горе смисъл, макар и отговорността по закон да е казано, че се носи от самата държава , е ограничена само до действия или бездействия на длъжностни лица в отрязъка от време, включен в рамките на образуваното пред този съд производство, тъй-като той като посочен от ищеца ответник е неин субституент - чл.7, ал.1 от ЗОДОВ.

Умозрително ясно е, че в случая няма никакво нарушение на процесуално правило или правила , в чиято основа, освен другите им цели, е заложена идеята да осигурят с точното им и своевременно прилагане и удовлетворяване на правото по чл.6, пар.1 от Конвенцията.

Липсва каквато и да било забава по движението , тъй-като единственият към момента на образуване на делото работещ съдия / другият по щат съдия се е намирал в продължителен отпуск по болест / е преценил , че е налице основание за отвод по смисъла 2 на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, упражнил е още на следващия ден това неподлежащо на контрол субективно право / дали в действителност са съществували обстоятелства, оправдаващи такава преценка е извън основанието на предявения иск, тъй-като ищецът не излага твърдения в несъгласие със съществуването им и съдът нито има право , нито не е длъжен да обсъжда този въпрос- чл. 6, ал.2, вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/ и веднага е изпратил делото на ВТОС за определяне на друг равен по степен съд който да го разгледа .

Затова решаващият правен извод е , че предявеният иск търпи санкция на отхвърляне като неоснователен.

Извън тези факти , относими към поведението на първоначално натоварения да разгледа исковата молба, съд- ответник , все пак по повод на твърдението в нея, че производството, щом като цяло е продължило „15 месеца и 15 дни“, то значи е имало движение извън разумния срок, следва да се отговори с категорично отрицание на внушението , че въпросната продължителност разкрива някакво отклонение от съвместимостта с това сложно понятие , защото делото е разгледано и приключено с решение, както от първоинстанционния/ постановено на 22.11.2022 г./, така и от въззивния съд/ постановено на 13.07.2023 г./ при спазване на всички процесуални правила, осигуряващи удовлетворяване на правото на страните по чл.6, параграф 1 от Конвенцията.

А такъв извод е лесно възможен и оправдан, щом нито се сочат, нито от „общ поглед“ се виждат някакви смущаващи обстоятелства, чието влияние върху това им право няма как да не е отрицателно .

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Х. Г. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Елена, ул.“Костовска“ № 9А против РАЙОНЕН СЪД- ЕЛЕНА , с адрес: гр.Елена , ул.“Йосиф Брадати“ № 2, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33 000 лева- претендирано да е дължимо поради твърдението да е било нарушено правото й да бъде разгледано в разумен срок гр. дело № 209/2022 г. като неоснователен.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3