Решение № 21175 от 20.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21175 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. А. при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. А. Гражданско дело №

20251110138626 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

20.11.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на шести ноември през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ А. при секретаря Тихомира Ценова, като разгледа докладваното от съдия Васил А. гр. дело № 38626/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от Д. В. В. срещу „Ю.Б.“ АД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение възникнало по силата на Трудов договор от 20.02.2016 г., като ищцата заемала длъжността „Управител на клон“ в управление „Клонова мрежа“ при ответника. Поддържа, че на 09.05.2025 г. й била връчена Заповед № ., с което трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 12.05.2025 г., като била и връчена Заповед № . г. за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Навежда доводи, че правото й на защита в рамките на дисциплинарното производство е нарушено, като сочи, че в писмените си обяснения изрично е изискала информация предвид това дали се касаело за случай на пране на пари или се касаело за друг проблем. Излага съображения, че за да е налице пране на пари, следвало преди това да има предикатно престъпление, като банката на различни места сочела, че била претерпяла вреди 1 под формата на измама. Твърди, че дадените обяснения не били взети предвид от работодателя, нито е направен опит за проверка на изложените от ищцата твърдения. Излага пространни съображения от фактическа страна във връзка с процесния случай в хронологичен ред, като сочи, че е изпълнила надлежно служебните си задължения.

Поддържа, че други служители на банката отговаряли във връзка с извършването на големи преводи на парични суми, както и проверката на съмнителни преводи, като в случая тяхното становище било поискано от ищцата. Инвокира доводи, че обстоятелствата отразени в процесните заповеди не отговаряли на обективната действителност, което обосновава подробно. Излага съображения от правна страна за спазване на правилата на ЗМИП, както и приетите във връзка с това вътрешни правила на ответника. Аргументира, че в приетите вътрешни правила на ответника имало дефиниции, които не почивали на обективни критерии, а практически водели до субективни преценки, като различни понятия се дефинирали чрез самите тях. Твърди, че самия ответник не бил спазил ЗМИП, като не бил дал ясни и точни критерии във вътрешните си правила, което водело и до невъзможност работниците и служителите стриктно да изпълняват трудовите си задължения. В случая следвало да се вземе и предвид факта, че клонът където полагала труд обслужвал множество клиенти, като ежедневно се извършвали над 100 транзакции, вкл. често със суми над 100000,00 лева. Твърди, че ответника не бил спазил правилото на чл. 193 КТ, тъй като изначално бил направил изводите си, преди да изслуша служителя, респ. да вземе предвид неговите обяснения. Поддържа, че брутното й трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец е в размер на 6048 лева, поради което в случая с оглед незаконното уволнение ответника дължал и сумата от 36288,00 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от 12.05.2025 г. до 12.11.2025 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, както и ответника да бъде осъден да заплати претендираното обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че процесната уволнитела заповед е законосъобразна, като е издадена и връчена на ищцата в срока по чл.

194 КТ, както и била спазена процедурата по установяването и налагането на дисциплинарно наказание. Поддържа, че от ищцата са изискани обяснения по реда на чл.

193 КТ, като установеното неизпълнение на служебните задължения е съобразено с тежестта на нарушението по смисъла на чл. 195 КТ и е наложено предвидено в чл. 189 КТ дисциплинарно наказание, което е наложено със заповед издадена от лице, което упражнява надлежно дисциплинарна власт по смисъла на чл. 192 КТ. Навежда доводи, че между страните нямало спор, че са се намирали в трудово правоотношение за твърдяната длъжност, като от момента на възникването на трудовото правоотношение последното е било изменяно, за което ищцата била подписвала допълнителни споразумения и била предоставила и необходими декларации. Развива подробни доводи за това какви са били трудовите задължения на ищцата във връзка със заеманата от нея длъжност към момента на процесното уволнение, с които ищцата била запозната, като й била връчена длъжностна характеристика. Твърди, че противно на твърденията на ищцата, последната не била уволнена поради инцидент със сметките на клиент, а на основание чл. 187, ал, т. 3 и т. 10 КТ, поради неспазване на изисквания на длъжностната характеристика, както и неспазване на процедурите на банката, които били общовалидни за всички служителия. Поддържа, че е изключително важно да се спазват установените правила за работа, чрез което се спазвали, съответно можело да се нарушат задълженията по ЗМИП по който закон ответника бил задължено лице. Инвокира доводи, че най-тежкото дисциплинарно наказание в случая не било наложено само за едно единствено нарушение, като в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание подробно били описани установените нарушения, които ищцата била извършила, като освен това с оглед периода ищцата не била предприела никакви 2 действия за да преустанови нарушенията си, съответно да поправи или неутрализира последиците от тях. Излага в хронологичен ред подробни доводи срещу фактическите твърдения на ищеца, като прави изводи, че ищцата не била спазила трудовите си задължения, което обосновава подробно. Твърди, че освен това не били спазени изисквания на кодекса за етично поведение и политиката за прилагане на мерките срещу изпиране на пари, които били задължителни за всички служители в банката. Поддържа, че с оглед поведението на клиент на банката, за които ищцата не била извършила съответни проверки и не се била усъмнила в поведението му касаело класическа хипотеза на пране на пари, като ищцата не била спазила необходимите процедури на банката, което аргументира. Навежда доводи, че вътрешните правила на банката били ясни и конкретни, като същите били съобразени със ЗМИП и европейското законодателство, освен това самата банка била осигурила примери, като регулярно провеждала и обучения. Развива съображения, че в случая ищцата не познавала клиента, който принципно не бил нов за банката, но индиция, че има проблем бил дори оборота по сметката му за предходната година, съответно в процесния случай, когато с множество преводи през изключително кратък период от време била получена голяма парична сума, с която след това лицето се разпоредило към трети лица. Сочи, че самата ищца била опитен служител, поради което имало всички индикации за съмнение както в поведението на клиента, така и в извършените от него транзакции. Твърди, че доводите на ищцата, че били взети становища на други служители, за което била предоставена имейл кореспонденция били неоснователни, тъй като същата била от дата след извършването на преводите по и от сметката на клиента. Поддържа, че с оглед спазването на разпоредбата на чл. 193 КТ на ищцата е предоставена необходимата информация, за да се запознае със случая, като обясненията й били взети предвид от работодателя. Инвокира изводи, че в случая дали поведението на клиента касаело изпиране на пари било ирелевантно, тъй като в случая не била спазена трудовата дисциплина, което обосновава.

Поддържа, че тъй като уволнението било законосъобразно претенцията следвало да се отхвърли, както и иска за възстановяване на работа и иска за заплащане на обезщетение, които били обусловени. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С протоколно определение от 06.11.2025 г., съдът на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал обективно изменение на предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чрез неговото намаляване, като същият се счита предявен за сумата от 27636,61 лева, като до пълният предявен размер от 36288,00 лева, производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК. Определението не е било обжалвано, поради което е влязло в сила.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

I. От фактическа страна.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) страните са се намирали в трудово правоотношение възникнало по силата на Трудов договор от 20.02.2016 г., като ищцата заемала длъжността „Управител на клон“ в управление „Клонова мрежа“ при ответника; 2) трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 12.05.2025 г., като на ищцата била връчена Заповед № . г. за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ и Заповед № .

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящата съдебна инстанция кредитира.

От Заповед № . и Заповед № . г. се изяснява, че е прекратено трудовото правоотношение на Д. В. В., считано от 12.05.2025 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, пр.

1 и т. 10 КТ, поради това, че при изпълнение на задълженията й като управител на Финансов 3 център „София-В.Л. – ФЦ 561“ е допуснала пропуски и нарушения на установените правила за работа в Банката, които представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина. В уволнителната заповед е изложена подробна фактическа обстановка за периода от 13.03.2025 г. до 14.03.2025 г. при обслужване не клиент – Д.А.Д. била нарушила вътрешните правила за контрол и предотвратява на изпирането на пари и финансирането на тероризъм – т. 1.2., както и примерен списък – приложение № 8 за индикации на операции с висок риск.

В заповедта посочените вътрешни правила са подробно мотивирани. Също така е посочено, че на 13.03.2025 г. ищцата била потвърдила платежни операции на клиента, като не била отчела, че същият имал рисков профил, тъй като не била отчела получените и разходвани от него суми, вкл. от хазартни залагания за предходен период, а към 13.03.2025 г. клиентът бил получил необичайно високи суми, за които следвало да се извърши проверка, вкл. с оглед вътрешните правила на работодателя и политиката му служителите да познават клиентите си, поради което служителят не бил извършил адекватна подготовка за работа с клиента. В заповедта е посочени, че на 13.03.2025 г., служителят била допуснала потвърждава на осем превода, като не била проверила и установила, че подписаната от клиента декларация по ЗМИП е с непълно съдържание, както и произход на средствата, които били получени чрез „Револют“, което нарушавало трудовите задължения по проверка на паричните потоци, документацията и мерките за изпиране на пари. Също така служителят не бил приложен примерния списък към Приложение № 8 за индикации за операции с висок риск към вътрешните правила за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм, тъй като не била назначена веднага комплексна разширена проверка, което е подробно обосновано, вкл. с оглед липса на подписани документи от клиента. В заповедта е посочено, че служителят е бил наясно с получените преводи, поради което следвало да се направи проверка, тъй като именно самият служител бил извършвал проверка за движенията и салдото по сметката на клиента Д.. Било допуснато и дисциплинарно нарушение на 14.03.2025 г., като бил извършен паричен банков превод към дружество, като отново при потвърждаването на банковия превод не било установено, че е представен документ с непълно съдържание, също така и произход на средствата, като същите били получени по „Револют“. В заповедта са изложени мотиви от работодателя, като последният е приел, че се касае за извършени дисциплинарни нарушения, вкл. при вземане предвид обясненията на служителя, като е направил извод за предпоставките да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – „дисциплинарно уволнение“.