Решение № 173 от 25.06.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. гр. Добрич, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Славка Щ. Атанасова като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20243200500174 по описа за 2024 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх. № 1342 от 11.08.2023г. по регистъра на Районен съд – Тервел, подадена от „Североизточно държавно предприятие“ ДП с ЕИК 201617412, град Ш., ул. „***, чрез адвокат Ц. Г., срещу решение № 82 от 24.07.2023г. по гр.д.№ 110/2022г. по описа на Районен съд – Тервел, с което са отхвърлени предявените от въззивника искове срещу "Агро-Екоимпулс" ООД с ЕИК 203628021, гр.Т., ул. "***, искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 228 и сл. и чл. 86 от ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че към 22.12.2021г. – дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. дело №2021325100422/2021г. по описа на Тервелски районен съд, в полза на ищцовото държавно предприятие съществуват парични вземания против ответното дружество, както следва – главница в размер на 14429,46 лева, представляваща незаплатена наемна цена за 2021 година (след допуснато от съда с определение № 65 от 28.03.2023г. уточняване на исковата претенция от ищеца) по Договор № 92 от 12.11.2015г. (вписан в АВ - гр. Т. с вх.рег. № 2774/13.11.2015г., акт № 243, том IV от 2015г., партидна книга: том 25516, стр. 25519) за отдаване под наем на поземлени имоти в горски територии, заети с орехови култури и за което задължение има издадена от Държавно ловно стопанство – Т., Териториално поделение на СИДП ДП гр. Ш. фактура № 2000004568/30.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.12.2021г. (дата на подаване на заявлението при съда) до окончателното 1 изплащане на задължението; обезщетение за забава в размер на 1134,25 лева, ведно със законната лихва върху сумата от дата на депозирането на заявлението при съда – 21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 311,27 лева - платената държавна такса за образуване на ч.гр.дело № 422/2021г. по описа на РС - Тервел и сумата от 420,00 (петдесет) лева - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Въззивникът намира решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необосновано от събраните доказателства. Излага подробно фактическите обстоятелства, наведени в исковата молба и поддържани в хода на производството, като счита, че същите са установени, но неправилно анализирани от районния съд, което е довело до незаконосъобразно отхвърляне на исковете. Според жалбоподателя, договорът е прекратен от 10.04.2021г. след изтичане на 1 месец от получаване на нотариалната покана от наемателя на 09.03.2021г., а не от приетата от съда дата – на 15.02.2021г. Правилно районният съд констатирал, че за наемодателя било налице основание да задържи внесения от наемателя депозит поради неплащане на наемите за 2020г. и 2021г., но неправилно едновременно с това приел, че след едностранното прекратяване на действието на договора от страна на наемодателя, същият се е удовлетворил за процесното главно вземане със задържания депозит. Съдът не отчел, че внесеният депозит от 11 663 лв. е задържан от наемодателя поради прекратяването на договора в резултат на неизпълнението на задължението на наемателя за плащане на годишната наемна цена за 2020г. и 2021г., на основание чл. 10, ал. 2 вр. чл.8, т.1, буква „а" във вр.с чл. чл.7, ал.2, т.1 и чл.4, ал.4 от договора. Изводите на съда за неоснователност на исковете, тъй като наемодателят на основание чл.13, ал.1 от договора се е удовлетворил за вземането си за 14 429,46 лева за наемната цена за 2021г., със задържането, но на основание чл.10, ал.2, във вр.с чл.8, т.1, буква „а" във вр.с чл. чл.7, ал.2, т.1 и чл.4, ал.4 от договора (поради виновно неизпълнение на договорни задължения за плащане на наем от наемателя) на внесения депозит от 11 663,00 лв., според жалбоподателя са противоречиви и неправилни. В тази връзка в жалбата се поддържа, че прилагането на чл.10, ал.2, във вр.с чл.8, т.1, буква „а" във вр.с чл. чл.7, ал.2, т.1 и чл.4, ал.4 от договора изключва прилагането на чл.13, ал.1 от същия, тъй като не е възможно една и съща сума (депозита по договора) да погаси две вземания на наемодателя - вземането за виновно неизпълнен договор и вземането за неплатена наемна цена; както и защото прилагането на чл.13, ал.1 от договора е възможно единствено при предсрочно прекратяване (преди започване на последната година от договора) по взаимно съгласие или поради обстоятелства, изключващи вина у страните, т.е когато не е налице основание за задържане на внесеният депозит), като в този случай страните следва да постигнат и съгласие относно погасяване (пълно или частично) на последната наемна вноска, с внесеният депозит.

Такова споразумение не е било постигнато, още повече, че депозитът от 2

11 663 лв. не може да покрие пълния размер на дължимата наемна годишна вноска за 2021г. от 14 429,46 лева. Настоява се за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло, евентуално до размера на наема за периода от 12.11.2020г. до 09.04.2021г. вкл. (последната дата сочена за прекратяване на договора) и за обезщетението за забава върху тази сума за периода от посочения падеж 13.01.2021г. до 21.12.2021г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК).

Отговор на въззивната жалба не е подаден от насрещната страна.

Постъпилият в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата на електронната поща на ТРС е бил неподписан с електронен подпис. Даденото указание за отстраняване на тази нередовност страната не е изпълнила, поради което процесуалното действие се счита за неизвършено.

Като постави на разглеждане въззивната жалба, Окръжен съд – Добрич установи следното:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от оспорване на неизгодното за нея решение. Подадена е в двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, с начало 28.07.2023г. – на 11.08.2023г. и е допустима.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо. Същото е недопустимо в частта, с която е отхвърлен иск за установяване вземания на ищеца „Североизточно държавно предприятие“ ДП от ответника "Агро-Екоимпулс" ООД в размер на сума от 311,27 лева - платената държавна такса за образуване на ч.гр.дело № 422/2021г. по описа на РС - Тервел и сума от 420,00 (петдесет) лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, както и в частта, с която е отхвърлено искане за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за забава в размер на 1 134,25 лева, считано от датата на депозиране на заявлението – 21.12.2021г., до окончателното изплащане, а в останалата част е допустимо като постановено по предявените допустими положителни установителни искове. По същество като краен резултат в допустимата му част същото е отчасти правилно и отчасти неправилно, макар и да се налага да бъде отменено изцяло. Горното е обосновано от следните фактически констатации и правни изводи:

В Районен съд – Тервел е било образувано ч.гр.д.№ 422/2021г. въз основа заявление с вх.№ 1599/21.12.2021г., подадено от „Североизточно държавно предприятие“ ДП с ЕИК 201617412, град Ш., ул. „***, чрез адвокат Ц. Г., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу "Агро-Екоимпулс" ООД с ЕИК 203628021, гр.Т., ул. "***.

Главното вземане в размер на 14 429,46 лева е индивидуализирано като произтичащо от сключен между страните Договор № 92 от 12.11.2015г.

(вписан в АВ-гр.Т. с вх.рег. № 2774/13.11.2015г., акт № 243, том IV от 2015г., партидна книга: том 25516, стр. 25519), съставляващо неплатена наемна цена 3 за отдаване под наем на поземлени имоти в горски територии, заети с орехови култури, за което е издадена фактура № 2000004568/30.12.2020г., а акцесорното в размер на 1 134,25 лева – като обезщетение за забава за периода от 13.01.2021г. до подаване на заявлението на 21.12.2021г., включващо суми, изчислени за два подпериода: 116,25 лв. от 13.01.2021г. (14 дни след издаване на фактура) до 10.02.2021г. (дата на изпращане на нотариална покана) и 1 018 лева от 10.02.2021г. до подаване на заявлението.

Претендирани са разноски – 420 лева платено адвокатско възнаграждение и 311,27 лева внесена държавна такса. Издадена е заповед № 162 за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 23.12.2021г., с която е разпоредено длъжникът да плати на кредитора сума по договор № 92 от 12.11.2015г. в общ размер от 15 563,71 лева, от които главница 14 429,46 лева – неплатена наемна цена по договора и обезщетение за забава 1 134,25 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски – 311,27 лева платена държавна такса и 420 лева адвокатско възнаграждение, в изпълнение на разпореждане № 446/23.12.2021г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 19.01.2022г. и на 14.02.2022г. (датата на предаване на куриер) той е подал възражение по чл. 414 от ГПК. С разпореждане № 77/16.02.2022г. на заявителя е дадено указание за предявяване на иск относно вземанията си.

Съобщение му е връчено на 09.03.2022г. и в едномесечния срок по чл. 415, ал.

4 от ГПК е подадена искова молба с вх. .№ 655/07.04.2022г. по описа на ТРС.

Производството по 110/2022г. по описа на Районен съд – Тервел е образувано по повод подадената от „Североизточно държавно предприятие“ ДП искова молба с вх.№ 655/07.04.2022г., уточнена по реда на чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК с молба вх.№ 2471/10.04.2024г. (на лист 63 от в.гр.д.№ 174/2024г. на ДОС), с която против "Агро-Екоимпулс" ООД с ЕИК 203628021, гр.Т., ул. "***, са предявени искове по чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК за установяване съществуване на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение № 162/23.12.2021г. по ч.гр.д. № 422/2021г. по описа на ТРС, както следва:

- 14 429,46 лева, представляваща главница за неплатена наемна цена за периода от 12.11.2020г. до 11.11.2021г. по Договор № 92 от 12.11.2015г.

(вписан в АВ-гр.Т. с вх.рег. № 2774/13.11.2015г., акт № 243, том IV от 2015г., партидна книга: том 25516, стр. 25519), ведно със законната лихва върху главницата от 21.12.2021г. (дата на подаване на заявлението при съда) до окончателното изплащане на задължението;

- 1 134,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, от които 116,25 лв. за периода от 13.01.2021г. (14 дни след издаване на фактура) до 10.02.2021г. (дата на изпращане на нотариална покана) и 1 018 лева за периода от 10.02.2021г. до 21.12.2021г. (дата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК);

- 311,27 лева - платената държавна такса за образуване на ч.гр.дело № 4

422/2021г. по описа на РС – Тервел;

- от 420 лева - адвокатско възнаграждение ч.гр.дело № 422/2021г. по описа на РС - Тервел.

Претендирани са разноските в исковото производство.

В исковата молба, след уточнението й с молба вх.№ 2471/10.04.2024г., ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество Договор № 92 от 12.11.2015г. (вписан в АВ - гр. Т. с вх. per.№ 2774/13.11.2015г., акт № 243, том IV от 2015г., партида книга: том 25516/стр. 25519) за отдаване под наем на поземлени имоти в горски територии, заети с орехови култури, представляващи ПИ № 060210, ПИ № 060209, ПИ № 060211 и ПИ № 060213, находящи се в района на дейност на „Държавно ловно стопанство-Т." Териториално поделение на СИДП ДП. Договорът бил със срок от 10 години, т.е до 12.11.2025г.; имотите били предадени на наемателя, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол от 12.11.2015г. Наемната цена, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора била в размер на 13 995,60 лева и съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, ищецът всяка година я актуализирал, като в изпълнение на чл. 321 от ТЗ издавал за това данъчни фактури. Дължимата за периода от 12.11.2020г. до 11.11.2021г. наемна цена по договора била изчислена в размер на 14 429,46 лева, за тази сума била издадена фактура № 2000004568/30.12.2020г. и сумата, съгласно чл. 4, ал. 4 от договора, следвало да бъде платена по банкова сметка на ДЛС - Т. ТП на СИДП ДП. Наемателят не изпълнил това свое задължение, поради което наемодателят му изпратил нотариална покана от 10.02.2021г. за плащане. Такова не последвало. За забавата наемодателят дължал обезщетение в размер на законната лихва от общо 1 134,25 лева, в т.ч. 116,25 лв. от 13.01.2021г. (14 дни след издаване на фактура) до 10.02.2021г. (дата на изпращане на нотариална покана) и 1 018 лева за от 10.02.2021г. до 21.12.2021г. (дата на подаване на заявление по чл.