Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 343 от 10.03.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 897/2025
Вид
Определение № 343
Подписан
10.03.2025
В сила
22.03.2025
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

  • чл.209-211 · Наказателен кодекс
  • чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.209-211 · Наказателен кодекс
  • чл.209-211 · Наказателен кодекс
  • чл. 74, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 134 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.143 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.199, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал.6, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Варна, 10.03.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Частно наказателно дело № 20253110200897 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК и е образувано въз основа на постъпила жалба от Р. И. И., с ЕГН 550318100, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „***“ №29, ет.1, ап.3 чрез повереник адв. К. С.

Д. - член на АК Русе срещу Постановление на прокурор при ВРП от 23.10.2024г. по пр.пр. № 6877/2024 по описа на Варненска районна прокуратура , ДП №336/2024г. по описа на ОД-МВР Варна.

С обжалваното постановление, прокурор от ВРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК , въз основа на формирания извод, че съставът на чл.209, ал.1 от НК не е осъществен от обективна и субективна страна, доколкото доколкото между страните бил сключен в устна форма граждански договор за услуга, по който било започнало изпълнението.

В жалбата се изразява несъгласие със становището на ВРП, като се твърди, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно и необосновано. Според жалбоподателя в хода на досъдебното производство не е било извършено всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, по смисъла на чл.102 от НПК. Сочи се, че фактическата обстановка и правните изводи наблюдаващият прокурор е извел единствено и само давайки вяра на показанията на свидетеля В.Р., като не било изяснено, дали същият притежава правоспособност да упражнява адвокатска професия.

В заключение се прави искане за отмяна на прокурорският акт, както и за 1 връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона, като се твърди, че правата му на пострадал в производството били нарушени, тъй като не му било осигурена възможност да участва в него, правейки искания по доказателствата.

След като се запозна с материалите по ДП № 336/2024г. по описа на ОД на МВР-Варна, съдът установи от фактическа страна следното:

Наказателното производство е образувано на 30.05.2024г., на основание чл.

212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор , за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, затова че в периода 09.10.2023г. - 01.11.2023г., в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага е било възбудено заблуждение у Р. И. И. и с това му е причинена имотна вреда в размер на 18 292,30 лв.

В хода на разследването са разпитани в качеството на свидетели пострадалият Р. И. И. и В.В.Р.. Приобщени са писмени и веществени материали.

Въз основа на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал в атакувания прокурорски акт е извудуна следната фактическа обстановка:

Свидетелят Р. И. имал дългогодишно приятелство с Константин Леваков, който живеел в гр.Сиам Реап, Република Камбоджа. Св. И. и Леваков комуникирали чрез приложението „Вайбър“. По време на един от разговорите му, Леваков се похвалил, че се е оженил за жена от гр. Сиам, която имала леля.

Последната не била семейно ангажирана и си търсела добра и приятна мъжка компания. Св. И. харесал тази жена, която му била показана на снимки и решил да предприеме пътуване до Р Камбоджа, за да се запознае с нея. През м.09.2023 г. св. И. отпътувал от Р България за Р Камбоджа, гр. Сиам Peап, където отседнал в хотел. При пристигането си в хотела, Л.С. - жената с която трябвало да се запознае го чакала във фоайето на хотела. Двамата се запознали, а в последствие, заедно с Константин Леваков и дъщеря му отишли на вечеря. Св. И. харесал Л.С. и пожелал тя да дойде в Р България, за да заживее с него в гр. Варна. За целта Л.С., трябвало да се снабди с виза за Р България. Леваков споделил на св. И., че има приятел от гр.София - св. В.В.Р., който може да му окаже помощ с визата. На 27.09.2023 г. св. И. се прибрал в гр. Варна и започнал кореспонденция със св. Р., който му поискал сумата 2 2

000 долара за услугата.

В прокурорският акт е посочено, че от показанията на И. е установено, че от началото на комуникацията им със св. Р., И. е превел общо 18 000 лева по банкова сметка в „Уникредит Булбанк“.

Коментирани са и показанията на св.Р. , който бил посочил, че е бил нает от св. И., за да легализира брака на И. с Л.С. и в тази връзка той му превел около 20 000 лева. Парите били използвани за превод и легализация на медицинско свидетелство с цена 3 000 долара, акт за раждане и други документи, които приложил към материалите по делото. Св. Р. твърдял, че една част от парите са теглени от него и в последствие ги е предоставил на св.

И., за да ги изпрати на въпросната жена в Камбоджа.

В прокурорския акт е посочено, че св. Р. направил около десет заверки преводи и легализация на документи, които били заверени в Камбоджа, за да може да важат в Р България. Една голяма част от тези документи се намирали в св. Р. И. и стрували няколко хиляди долара. В Камбоджа тази процедура била много скъпа. Освен това в Камбоджа нямало посолство на Р България и най близкото такова за България се намирало в Ханой. Прието е , че св. Р. нямал спомен какви суми са превеждани по банков път от Р. И., а последният отказал да подпише с Р. договор за предоставените от него услуги, защото казал, че е бивш служител на НАП Варна и искал да избегне плащането на данъци.

При тази фактическа обстановка, прокурорът е приел, че производство по делото следва да се прекрати, тъй като в хода на разследването не са събра ни доказателства за осъществени признаци на престъпление от общ характер по смщ на НК, в частност такова по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК .

След преценка на доводите изложени в жалбата и събраните по делото доказателства и при извършена цялостна проверка за законосъобразност на атакувания акт, съдът достигна до следния извод:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, тъй като тя е депозирана пред РС-Варна в преклузивния 7-дневен срок от получаване на преписа на постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство ДП № 336/2024г. по описа на ОД на МВР-Варна .

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация да обжалват конкретния прокурорски акт. Съгласно нормата на чл.243, ал.4 от НПК с такава легитимация разполагат пострадалите от престъпление. В случая се е провеждано разследване за престъпление по чл. 209, ал. от НК и безспорно съгласно трайно установената съдебна практика жалбоподателят Р.И. се явява пострадал от престъпление, за което е провеждано разследване. Това е така, защото пострадал по смисъла на чл. 74 НПК е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, предмет на 3 разследването. Съгласно по-новата практика на ВКС- напр. Решение № 173/16.10.2017 г. по дело № 628/2017 г. на ВКС, НК, I н. о. качеството на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НК следва да се разглежда в широк смисъл, установен с положенията на РР/15.03.2001 г. –2001/220/ПВР, заменена с Директива 2012/29 от 25.12.2012 г., където в чл. 1-ви, б. "а" от решението, и в чл. 2, т. 1 б. "а" от директивата се посочва, че "жертва" е физическо лице, което търпи вреди, изразяващи се и във физическо, душевно или емоционално страдание, или пък икономическа вреда, като всичките те са преки последици от престъпление. Идентично е становището на ВКС застъпено и в Определение № 54 от 9.05.2018 г. на ВКС по ч. н. д. № 419/2018 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Тонева.

Поради горните съображения, съдът прецени, че жалбата е депозирана в срок и е подадена от надлежна страна- пострадал от престъпление.

Преценката по обосноваността на обжалвания прокурорски акт включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по следните въпроси:

1. извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК;

2. от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от прокурора фактическа обстановка, на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата /изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране/, довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение;

3. допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката /а не при събирането и проверката/ на доказателствата - игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници; позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.

При изпълнение на тези си правомощия съдът е ограничен от пределите на компетентността на прокурора и в рамките на тези ограничения не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства /в този см. Решение № 60 от 25.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 703/2002 г., I н.о./.

Правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до съдебната фаза, а в другия за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, 4 главно процесуално значение, респективно правомощия в досъдебната фаза на наказателния процес, където той се явява господар на процеса / dominus litis/.

Ако съдът прецени, че изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа обстановка е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното нарушение при оценката на събрания доказателствен материал -например непълнота на разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателства и т.н..

От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството съответства ли прокурорския акт на нормите на материалния и процесуалния закон. В рамките на тази преценка, съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Например неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава; нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото; нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство /непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр./.

При така очертаните предели на правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал. 5 от НПК, въз основа на анализа на установената до този момент по делото фактическа обстановка, като съобрази събрания в хода на разследването доказателствен материал и възраженията на жалбоподателя, настоящият съдебен състав счита че постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурор при ВРП е незаконосъобразно и необосновано, а жалбата на Р. И. депозирана чрез неговия повереник срещу това постановление е основателна по следните съображения:

Проведеното разследване не е обективно, всестранно и пълно, тъй като не са изчерпани всички способи за събиране и проверка на доказателствата по делото.