Разпореждане № 78484 от 25.08.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 3448/2022
- Вид
- Разпореждане № 78484
- Подписан
- 25.08.2022
- В сила
- 25.08.2022
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 78484 гр. София, 25.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно гражданско дело № 20221110103448 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
По заявление на ........ съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу .......... за сумата 162 лв. главница, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за поддръжка и профилактика на климатично оборудване от 11.06.2021 г., за което е издадена фактура № 6521/14.06.2021 г., ведно със законна лихва от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника с твърдения за погасяване на задължението чрез плащане, ведно с доказателства за последното, съдържащо становище, че заповедта за изпълнение следва да се обезсили и в частта за разноските.
В указания срок заявителят е изразил становище за дължимост на присъдените разноски предвид обстоятелството, че се касае за извършено плащане след подаване на заявлението по чл.410 ГПК и с оглед липсата на кумулативно изискуемите предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК – длъжникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е платил в срока за доброволно изпълнение. Сочи, че на първо място, в срока за доброволно изпълнение е платена главницата, но не и законната лихва от датата на заявлението до датата на плащането, и на второ място – че длъжникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото не е платил, след като многократно е бил канен извънсъдебно за това.
В изпълнение указания на съда длъжникът е посочил, че е заплатил и дължимата законна лихва от датата на заявлението до датата на плащането в размер на 3, 20 лв., като е представил доказателства за това.
В указания срок заявителят е потвърдил плащането и е заявил становище, че поддържа искането си за издаване на изпълнителен лист за разноските.
При съобразяване на изложеното съдът намира следното:
Предвид извършеното плащане на задължението, предмет на издадената заповед за изпълнение, последната следва да бъде обезсилена в частта относно сумата 162 лв. главница, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за поддръжка и профилактика на климатично оборудване от 11.06.2021 г., за което е издадена фактура 1
№ 6521/14.06.2021 г., ведно със законна лихва от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането.
Съгласно задължителните разрешения, дадени с т. 10в на ТР № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане.
Именно такъв в настоящият случай, в който вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, са погасени чрез плащане след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.01.2022 г., като неизплатени са останали разноските по заповедта за изпълнение.
Трайна е практика на съдилищата, че при извършено плащане от ответника в хода на процеса, ищецът има право на разноски, макар искът да се отхвърля /в посочения смисъл - определение № 200/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1960/2016 г., ВКС, III ГО; ТР № 119/01.12.1956 г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС/. Горното разрешение намира приложение и в настоящия случай, при който е извършено плащане след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В случая не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.78, ал.2 ГПК. Съдът намира, че длъжникът е дал повод за депозиране на заявлението, доколкото е изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на стойността на процесната фактура, за което е бил канен извънсъдебно, видно от приложена електронна кореспонденция. В срока за доброволно изпълнение длъжникът е заплатил главницата, но не и законната лихва от датата на заявлението до датата на плащането, което задължение в размер на 3, 20 лв. е заплатено след срока за доброволно изпълнение.
По изложените съображения заявителят има право на разноски за заповедното производство в размер на сумата от 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното и като взе предвид, че частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските по реда на чл.413 ГПК не е била депозирана /т. 10в от ТР № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, съдът намира, че в полза на заявителя следва да се издаде изпълнителен лист за разноските по заповедта за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.02.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 3448/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, в ЧАСТТА, с която е разпоредено длъжникът .......... да заплати на заявителя ........ сумата от 162 лв. главница, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за поддръжка и профилактика на климатично оборудване от 11.06.2021 г., за което е издадена фактура № 6521/14.06.2021 г., ведно със законна лихва от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането.
2
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на заявителя изпълнителен лист срещу длъжника за разноските по заповедта за изпълнение, както следва: държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Разпореждането в частта относно обезсилването на заповедта за изпълнение подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Разпореждането в частта относно издаването на изпълнителен лист подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчването на разпореждането, а за длъжника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3