Решение № 1249 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1249 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20241100511035 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от вх. № 246655/30.07.2024 г. на ответника Ц. Д. З. срещу решение № 12197/20.06.2024 г. по гражданско дело № 68268/2022 г. на Софийски районен съд, 74 състав, в частта, с която е уважен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск за главница за потребена топлоенергия в размер на 135,15 лева за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането.

Въззивникът оспорва първоинстанционното решение при твърдения, че същото е постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и материалния закон.

Излага съображения, че сумата за консумирана топлинна енергия в размер на 332,07 лв. за периода 05.2018 – 01.2019 г. е недължима, поради изтекла погасителна давност за вземането.

Останалите задължения твърди да са изцяло погасени чрез плащане. Счита, че направените плащания са осчетоводени в нарушение на чл. 76 ЗЗД, доколкото в платежните нареждания е посочено изрично кое задължение се погасява. Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, в който излага съображения за неоснователност на същата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

По делото е постъпила и частна жалба от въззивника Ц. З. срещу определение № 21293/14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 68268/2022 г. по описа на СРС, 74 състав с което е оставено без уважение инкорпорираното във въззивната жалба искане с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Постъпил е и отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователност на същата.

1

Привлечено от ищеца трето лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взима становище по допустимостта и основателността на жалбите.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на З. /отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

В настоящия случай между страните не е спорно, че ответникът Ц. З. има качеството на потребител на топлинна енергия в имота през процесния период. Не се спори между страните и относно доставката и размера на претендираните за процесния период вземания.

Предвид изложените във въззивната жалба съображения, спорни в настоящото производство се явяват въпросите каква част от претенцията на ищеца в размер на 920,82 лв. и за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е погасена чрез извършените от въззивника плащания и каква част е погасена по давност.

В тази връзка по делото са представени следните платежни документи: платежно нареждане от 08.02.2022 г. за сумата от 1572,82 лв. с основание топлоенергия – главници по фактури 09.2019 г. - 08.2020 г.; платежно нареждане от 08.02.2022 г. за сумата от 341,11 лв., с основание топлоенергия за периода след 01.01.2019 г.; разписка за извършено плащане от 17.03.2022 г. за сумата от 95 лв. с основание топлоенергия – за периода след 01.01.2019 г. и разписка за извършено плащане от 16.02.2022 г. за сумата от 638,51 лева с основание топлоенергия – за периода след 01.01.2019 г.

Установява се от представените общи фактури, кредитни и дебитни известия, както и от изготвеното по делото и прието без възражения от страните заключение по съдебносчетоводна експертиза, че за процесния имот за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. са начислени разходи за потребление на топлинна енергия в общ размер на 2665,64 лв., мораторна лихва в размер на 445,70 лв., в това число 384,13 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и 61,57 лв. за периода от 15.08.2021 г. до 23.12.2021 г., както и 55,58 лв. съдебни разноски в производството по ч.гр.д. 7406/2022 г. по описа на СРС, 74 състав.

Установява се също така, че платените суми са отразени в счетоводството на топлофикационното дружество, като с тях са погасени, както следва: с платените суми на 08.02.2022 г. в общ размер 1913,93 лв., са погасени задължения по ч.гр.д. 74068/2022 г., в това число главница за топлинна енергия в размер на 1412,65 лв., мораторна лихва в размер 445,70 лв. и съдебни разноски в размер на 55,58 лв.; с постъпилите на 16.02.2022 г. и 17.03.2022 г. плащания в размер на 732,71 лв. са погасени задължения за отопление по прогнозни фактури.

2

Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е възпроизведено в клаузата на чл. 33, ал. 6 от публично известните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД, източник на процесното материално правоотношение /чл. 150 ЗЕ/. Съгласно цитираната разпоредба, когато клиентът има две и повече дължими суми, включително съдебни и присъдени вземания, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, клиентът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се найобременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по приложението на чл. 76 ЗЗД, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г. се прави ясно разграничение между хипотезата на ал. 1 и ал. 2 на разпоредбата. Изяснено е, че когато длъжникът има няколко еднородни задължения към един и същ кредитор и извършеното плащане не е достатъчно да погаси всички, длъжникът може да посочи кое задължение погасява и тази негова воля е задължителна за кредитора, като при липса на такова изявление погасяването се извършва по реда на най-обременителното, съответно найстарото задължение. В същото време ВКС приема, че когато се касае за едно лихвоносно парично задължение, състоящо се от различни елементи – разноски, лихви и главница, и предложеното изпълнение не е достатъчно да ги покрие, изборът на длъжника кой елемент погасява не е обвързващ за кредитора, който може да приеме или откаже частичното изпълнение или да разпредели плащането по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като при всички случаи кредиторът не може да откаже приемането на изпълнението, когато неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението.

В случая по делото се установи, че ответникът е посочвал в платежните нареждания основанията за плащане на сумите, поради което ищецът не е имал основание да погасява с тях дължимите лихви и разноски за процесния период, както и суми за последващи периоди, както се установи че е направил от неоспореното заключение на ССЕ, в нарушение на общите условия на договора и посоченото в платежните нареждания. Така с наредените от ответника суми от 08.02.2022 г. в размер на 1572,82 лв. е следвало да се погасят главниците по фактури за периода 09.2019 г. – 04.2020 г. в размер на 891,38 лева, доколкото това е изрично заявената воля на длъжника, а плащанията от 08.02.2022 г. в размер на 341,11 лв., от 16.02.2022 г. в размер на 638,51 лв. и от 17.03.2022 г. в размер на 95,00 лв. е следвало да бъдат отнесени към главниците за топлинна енергия за периода след 01.01.2019 г., като с тях се погасяват остатъчните задължения за този период до изчерпване на платените суми, видно от приложената от вещото лице таблица – извлечение за дължими суми на абонатен № 184193 на лист 96 от първоинстанционното дело. При наличието на конкретизирана воля на длъжника кредиторът не е имал право да отнася плащанията към мораторни лихви, съдебни разноски или към задължения за по-ранни периоди, нито да ги разпределя по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, тъй като не се касае за едно лихвоносно задължение с различни елементи, а за множество самостоятелни еднородни задължения за различни отчетни периоди.

По повод направеното от въззивника възражение за изтекла погасителна давност за сумата от 332,07 лв., начислена за периода от м.май 2018 г. до м.декември.2018 г. включително, съдът намира следното.

На първо място следва да бъде посочено, че противно на възприетите от първоинстанционния съд изводи, въззивният съд намира, че извършените от ответника плащания не касаят и не прекъсват погасителната давност за задълженията за периода преди 01.01.2019 г., тъй като същите са съпроводени с изрично посочено основание, отнасящо ги 3 единствено към задължения за период след 01.01.2019 г. Съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се прекъсва само с признание на задължението от длъжника, като в случая такова признание за по-старите задължения липсва, доколкото волята на длъжника при плащането е ясно и недвусмислено ограничена до определени периоди и конкретни главници. Частично плащане може да има значение за давността само ако е извършено по отношение на самото погасено по давност задължение или представлява признание за него, каквото в конкретния случай не е налице.

Задължението за заплащане на потребена топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.

За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.02.2022 г. е изтекъл тригодишният давностен срок за всички вземания за периода до 31.12.2018 г., като е съобразена и разпоредбата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и §13 от ПЗР от закона.

Следователно по делото се установява, че всички задължения за главница за топлинна енергия за периода след 01.01.2019 г. са изцяло погасени чрез плащане, докато задълженията за периода до 31.12.2018 г. включително са погасени поради изтичане на приложимата тригодишна погасителна давност, като за тях не са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. При това положение не съществува непогасено вземане за главница в претендирания размер, поради което постановеното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и предявеният установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен.