Решение № 2387 от 19.04.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2387 гр. София, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100513303 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на З. Г. К. и Д. М. М. срещу решение № 14105/18.08.2023 г. по гр.д. № 41597/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени от И.

Б. П. срещу жалбоподателите, като е признато за установено, че ищецът е собственик въз основа на наследствено правоприемство на ателие за бръснаро – фризьорска дейност, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1821/11.08.2014г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. София, район Студентски, ул. „******* *******, с площ от 21,45 кв. м., който имот е защрихован с розов контур по точки А-ВЕ-З-А на изготвената от вещото лице схема към съдебно-техническата експертиза, намираща се на л. 249 от делото, приподписана от съдията – докладчик и представляваща неразделна част от решението, и ответниците са осъдени да предадат владението на горепосочения имот на ищеца и да му заплатят сумата в размер на 8494 лв., представляваща обезщетение за ползването на посочения имот, от което ищецът е бил лишен за периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2022 г.

1

Жалбоподателите - З. Г. К. и Д. М. М., твърдят, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, касаещ имот, който не е бил предмет на делото. Освен това, считат, че решението се явява и неправилно. Ето защо, молят обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Претендират разноските.

Ответникът по жалбата – И. Б. П. (представляван от настойник И. Д. П.), оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. Б. П. с пасивно субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени срещу Д. М. М. и З. Г. К., за признаване за установено, че ищецът е собственик въз основа на наследствено правоприемство на ателие за бръснаро – фризьорска дейност, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-21/11.08.2014г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. София, район Студентски, ул. „******* *******, с площ от 21,45 кв. м., и осъждането на ответниците да предадат владението в полза на ищеца на посочения имот, както и да му заплатят сумата в общ размер на 15000 лв., представляваща обезщетение за ползването на посочения имот, от което ищецът е бил лишен за периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2022 г.

С обжалваното решение исковете с правно основание чл. 108 ЗС са уважени изцяло, а исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД - за сумата в размер на 8494 лв., като са отхвърлени до пълния предявен размер от 15000 лв.

Решението е обжалвано от ответниците в частта, с която исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД са уважени.

С определение от 20.03.2024 г., постановено по настоящото дело, на мястото на починалия в хода на процеса ищец – И. Б. П., са конституирани неговите наследници – И. Д. П., Б. И. П. и С. И. Д..

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

По исковете с правно основание чл. 108 ЗС:

За основателност на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на 2 процесния имот на твърдяното от него придобивно правото на собственост основание, а именно – наследствено правоприемство, в това число, че наследодателят му е бил собственик на имота, както и че същият се владее от ответниците.

При доказване на посочените обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат правното основание, въз основа на което упражняват фактическа власт спрямо имота.

Основният спорен въпрос по делото, а и пред въззивната инстанция, е относно идентичността на процесния имот, собственост на праводателитя на ищците, и имотът, по отношение на който ответниците упражняват фактическа власт.

Твърди се, че процесният имот е с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1821/11.08.2014г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. София, район Студентски, ул. „******* *******, с площ от 21,45 кв. м., и представлява ателие за бръснаро – фризьорска дейност, изградено чрез дострояване на тухлена барака, построена първоначално от Б.С. П. през 1957 г. (наследодател на ищеца), и окончателно завършена през 1993 г.

Ответниците сочат, че са собственици и владеят имот с идентификатор № ***, представляващ гаража, а процесният имот е изграден чрез дострояване на посочения имот.

Съгласно приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, имот с идентификатор № *** представлява едноетажна масивна сграда със стопански характер - масивен гараж, разположен с югозападно лице към ул. „Проф. Стоян Киркович“. Процесният имот с идентификатор № *** представлява помещения, което е достроено към сграда с идентификатор № ***, обозначено с букви А-В-Е-З, съгласно експертизата. Имотът се състои от пристроена през 1993 г. по-нова част към ул. „Проф.

Стоян Киркович“, обозначена с букви А-Б-Ж-З-А, и по-стара задна част, обозначена с букви Б-В-Е-Ж-Б. Имотът е отразен по действащата ККРС като самостоятелен обект с идентификатор ***, съгласно схема № 15-563907/10.11.2016 г., като същият е с площ 21,45 кв.м. и е с предназначение „за обслужваща дейност за битови услуги“. Ателието е построено в резултат на издадено разрешение за строеж № 107/28.06.1993 г., представено по делото. Видно от същото, на Б.С. П. (наследодател на ищеца) се разрешава изграждането на обект „Ателие за бръснарско-фризьорски услуги“, находящо се в гр. София, кв. Дървеница, ул. „******* ******* съгласно одобрени проекти от 24.06.1993 г. Съгласно заповед № РД-50- 35/25.04.2003 г. на гл. архитект на Столична община, район „Студентски“, представена по делото, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в разрешение за строеж № 107/28.06.1993г., като адресът на обекта е поправен от гр. София, кв. Дървеница, ул.

„******* ******* на гр. София, ж.к. Дървеница, ул. „******* *******.

3

Следователно, установява, че процесният имот с № *** е изграден чрез дострояване на имот с идентификатор № ***, за което е издадено разрешение за строеж № 107/28.06.1993 г., поправено със заповед № РД-5035/25.04.2003 г. на гл. архитект на Столична община, район „Студентски“. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза и с оглед констатациите на гл. архитект на Столична община, район „Студентски“, процесният имот е изпълнен съгласно одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж, същият е с адрес: гр.

София, район Студентски, ул. „******* *******, с площ от 21,45 кв. м., като е отбелязан с букви А-В-Е-З-А на изготвената от вещото лице схема към съдебнотехническата експертиза.

В отговора на исковата молба и във въззивната жалба не са наведени конкретни оспорвания относно факта, че наследодателят на ищеца е изградил имота, съответно, че същият е бил собственик на 1/3 идеална част от поземления имот с идентификатор № ***, както и че е упражнявал фактическа власт по отношение на процесния имот. Спорът е съсредоточен само по отношение на факта, дали изграденият от наследодателя на ищеца имот е в съответствие с издаденото разрешение за строеж през 1993 г., както и дали процесният имот е част от имот с идентификатор № ***, фактическата власт по отношение на която се осъществява от ответниците, на които въпроси е даден отговор по-горе в мотивите на настоящото решение.

С оглед факта, че наследодателят на ищеца е бил собственик на 1/3 част от поземления имот, върху който е изградено процесното ателие, то на основание чл. 92 ЗС същият е придобил по приращение идеална част от ателието, съответстваща на правото му на собственост на отношение на поземления имот. От показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Пенев се установява, че от построяването през 1993 г. фактическата власт по отношение на имота се е упражнявала от Б.С. П. – наследодател на ищеца. Имотът е отдаван под наем от Б.С. П. и е използван повече от 15 години – до 2008 г., 2009 г., като фризьорски салон, включително е имало всички необходими разрешения затова. От 2014 г. фактическата власт по отношение на имота се осъществява от ответниците. Следователно, установява се, че за повече от 10 години, считано от построяването на имота през 1993 г., същият е владян от наследодателя на ищеца, от което следва, че целият имот е придобил от него – по приращение и по давност.

Липсват доказателства, от които да се установява, че част от процесния имот е общинска собственост, като не се установява да са налице и такИ. претенции от страна на Столична общана, от което следва, че възражението на въззивниците в тази насока е неоснователно.

Доколкото не се спори, а и от събраните по делото гласни и писмени 4 доказателства се установява, че имотът се владее от ответниците, то исковете по чл.

108 ЗС са основателни.

По исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД:

За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е бил собственик на процесния имот в периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2022 г., че ответниците са осъществявали фактическа власт по отношение на имота за периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2022 г., каква е ползата, от която е лишен – средният пазарен наем за ползване на имота за процесния период.

При доказване на посочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че в периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2022 г. е било налице правно основание, въз основа на което са имали право да ползват имота.

Ползата, от която е лишен ищецът като собственик на имота, възлиза на средния пазарен наем за ползване на имота за процесния период. За определяне на средния пазарен наем за ползване на имота съдът кредитира заключението на съдебнотехническата експертиза. Съгласно същото, средният пазарен наем за ползване на имота за процесния период възлиза на 8494 лв., до която сума исковете по чл. 59 ЗЗД се явяват основателни. Доколкото не се твърди солидарна отговорност на ответниците, същите отговарят поравно и разделно за същата.

Следователно, въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което подлежи на потвърждаване. Следва да се посочи, че решението съдържа подробни мотиви, които настоящата съдебна инстанция споделя и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплати на ответниците по жалбата разноски за въззивното производство в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение.

Възражението за прекомерност на същото е неоснователно, тъй като минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 2754,15 лв., поради което договореното и заплатено такова от страна на ответниците по жалбата не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото и факта, че същото е в близък до минималния размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14105/18.08.2023 г. по гр.д. № 41597/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, в частта, с която са уважени искове с правно основание чл.

108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени от И. Б. П., починал в хода на процеса и заместен от неговите наследници – И. Д. П., ЕГН **********, С. И. Д., ЕГН ********** и Б. И. П., ЕГН **********, предявени срещу З. Г. К., ЕГН ********** и Д. М. М., ЕГН **********, като е признато за установено, че ищецът е собственик въз основа на наследствено правоприемство на ателие за бръснаро – фризьорска дейност, представляващо самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-1821/11.08.2014г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. София, район Студентски, ул. „******* *******, с площ от 21,45 кв. м., който имот е защрихован с розов контур по точки А-ВЕ-З-А на изготвената от вещото лице схема към СТЕ, намираща се на л. 249 от делото, приподписана от съдията – докладчик и представляваща неразделна част от решението, и ответниците са осъдени да предадат владението на горепосочения имот на ищеца и да му заплатят поравно и разделно сумата в размер на 8494 лв., представляваща обезщетение за ползването на посочения имот, от което ищецът е бил лишен за периода от 01.08.2017 г. до 01.08.2022 г.