Присъда № 38 от 13.03.2024, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 38 от 13.03.2024 г. по НОХД № 120/2024 г. на РСБургас, XXI –ви наказателен състав Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия П. С. А., ЕГН **********, роден на ********. **********************адрес: ************, е било повдигнато обвинение за това, че на ******** г, в гр. Бургас, ж.к. „И.“, от междуетажна площадка на бл. ***, в условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - 1 /един/ брой велосипед марка „Scott“, на стойност 900.00 лева /деветстотин/ лева, от владението на Р. А. А., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А„ и б. „Б“ НК Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК . Съдът прие за съвместно разглеждане в производството и предявен от пострадалата Р. А. граждански иск за сумата от 900 лева, представляваща невъзстановените имуществени вреди от престъплението.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, като на основание чл.

58а НК да бъде намалено на една година и четири месеца. Предлага наказанието на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК да се търпи от подсъдимия при първоначален строг режим, а разноските по делото да бъдат възложени в негова тежест.

Защитникът на подсъдимия адв. Б. поддържа, че справедливо наказание за подсъдимия би било „лишаване от свобода“ в предвидения в закона минимум.

Подсъдимият на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират други доказателства, като производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие. В последната си дума признава вината си и изразява съжаление за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П. С. А., ЕГН **********, е роден на ********. в гр. Бургас. Той е ***************. Видно от справка за съдимост подсъдимият е осъждан, като с присъда № 107/20.07.2020 г. по НОХД № 1743/2019 г., в сила от 05.08.2020 г. за престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Отделно от това с присъда № 81/27.10.2021 г. по НОХД № 3716/2021 г., в сила от 12.11.2021 г. е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален общ режим.

Пострадалата Р. А. притежавала велосипед марка „Scott“, бял на цвят, с червени ивици и син надпис „Scott“, с двойни амортисьори, сиво кормило и бяла седалка.

1

Свидетелката А. съхранявала велосипеда на партерната площадка в бл. *** в ж.к. „И.“, на който адрес живеела на квартира. Велосипедът не бил вързан посредством верига или друго заключващо приспособление.

На ******** г., подсъдимият А. се намирал в ж.к. „И.“, в близост до бл. ***, срещу сладкарница „***“. Минавайки край посочения жилищен блок, А. натиснал продължително звънците на домофоните, вследствие на което някой от живущите в блока му отворил вратата. Щом влязъл във входа, подсъдимият А. видял, че на партерната площадка е оставен велосипедът на свидетелката А.. Виждайки велосипеда, А. решил да го открадне.

Подсъдимият взел велосипеда, като на излизане от кооперацията изпуснал вътре мобилния си телефон марка „my Phone“ с ИМЕЙ № *************. След като излязъл от кооперацията заедно с велосипеда, А. се отдалечил, като впоследствие продал отнетия велосипед на неустановено в хода на досъдебното производство лице.

Около 07:30 часа на ******** г., свидетелят Е.М. излизайки от апартамента си в бл.

*** в ж.к. „И.“, намерил в партерната площадка в блока мобилен телефон марка „my Phone“ с копчета. На ******** г., около 15:00 часа пострадалата А. установила липсата на велосипеда си.

За случая били уведомени органите на МВР, като впоследствие било образувано досъдебно производство.

С протокол за доброволно предаване по досъдебното производство бил приобщен мобилен телефон марка „myPhone“ с ИМЕЙ *************, червен на цвят. При направен оглед на посочения мобилен телефон се установило, че в същия е поставена СИМ карта с номер ****************** на мобилен оператор „***“. След отправено запитване до БТК е установено, че абонат на посочената СИМ карта е свидетелят Е.К.. Свидетелят К. заявил, че посочената СИМ карта е била предоставил за ползване на подсъдимия П. А..

По досъдебното производство била назначена техническа експертиза по отношение на записи от камери за видеонаблюдение. Видно от изготвеното заключение, не са установени признаци, водещи до съмнение за извършвани корекции или други технически интервенции или монтаж върху видеозаписите, записани върху предоставения диск.

Посочено е, че в обхвата на камерите е заснето лице, което бута и се придвижва с велосипед, като кадрите с него са негодни за провеждане на лицево-идентификационно изследване.

Съгласно изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценъчна експертиза, стойността на отнетата вещ към датата на извършване на деянието е 900,00 /деветстотин/ лева.

По доказателствата:

Самопризнанието на подсъдимия относно авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно този факт.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на свидетелите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.

Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства. Писмените доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. В хода на досъдебното производство са изготвени техническа и оценителна експертизи, които са компетентно и обективно изготвени, поради което съдът ги кредитира. По делото не се събраха 2 доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А„ и б. „Б“ НК.

От обективна страна безспорно по делото се установи, че предмет на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А„ и б. „Б“ НК е чужда движима вещ, като подсъдимият е отнел вещта от владението на собственика – свидетелката А. без нейното съгласие. Чрез извършване на изпълнителното деяние - отнемане на предмета на престъплението, подсъдимият е преустановил упражняваната дотогава фактическата власт от пострадалата относно вещта и е установил своя.

Процесното престъпление е било извършено от А. в условията на опасен рецидив, съгласно чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, тъй като видно от справка за съдимост същият е осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да търпи при първоначален общ режим. С присъда № 107/20.07.2020 г. по НОХД № 1743/2019 г., в сила от 05.08.2020 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Отделно от това с присъда № 81/27.10.2021 г. по НОХД № 3716/2021 г., в сила от 12.11.2021 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.7, вр. чл.

194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 НК на „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален общ режим.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като подсъдимият е имал намерение противозаконно да присвои чуждата движима вещ, т.е. имал е намерение да си служи с вещта като нейн собственик, като се разпорежда с нея фактически или юридически в свой или чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужда движима вещ, която не му се следва по закон, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт върху тях. При осъществяване на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.

По вида и размера на наказанието:

Съдът взе предвид, че за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А„ и б. „Б“ НК се предвижда наказание от две до десет години „лишаване от свобода“.

В случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието „Лишаване от свобода” е определен съобразно чл. 58а НК. Направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание се отразява в задължителното намаляване на определеното наказание с оглед проведената диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде взето предвид повторно като смекчаващо 3 обстоятелство. Предходните осъждания, които обосновават „опасен рецидив” представляват квалифициращ признак на извършеното деяние, който е съобразен при определяне на потежки наказания в НК и не следва да се взема предвид повторно като отегчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието. От справка за съдимост на подсъдимия обаче се установява, че има други предходни осъждания, които не са квалифициращи признаци и следва да намерят отражение при определяне на размера на наказанието като отегчаващи обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства съдът прие оказаното от подсдъдимия съдействие на разследващите органи при извършване на разследването, както и затрудненото му материално положение.

С оглед изложеното настоящият състав като даде превес на смекчаващите обстоятелства определи на подсъдимия наказание в предвидения в разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 1 НК минимум, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК намали наказанията с 1/3 на една година и четири месеца „лишаване от свобода”. Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 НК. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗС съдът определи наложеното наказание да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим.

По веществените доказателства.

Съдът постанови вещественото доказателство – 1 брой мобилен апарат червен на цвят „my Phone“ с копчета, без тъч скрийн, с ИМЕЙ *************, ведно със СИМ карта с номер ********* и ********* на мобилен оператор ***, запечатани в хартиен плик да бъде върнато на подсъдимия.