Решение № 93 от 25.02.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. В., 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20251420103784 по описа за 2025 година

П. Н. У., с ЕГН ********** пост.адрес гр.В., ул."П."** чрез Р. Г.М.Х.- адвокат от В.А. колегия с личен №**, Булстат ** от Т.Р. ,със служ. адрес гр.В. ул. Л. **,Б.Ц.,офис ** е предявила иск против Г. В. Г. с ЕГН ********** от гр.В.,ул.П. **, с който иска да се признае за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот представляващ гараж ,самостоятелен обект в сграда *** ,представляващ гараж от 13,44 кв.м. разположен в поземлен имот с идентификатор ***.„на етаж 1” в сграда с идентификатор *** с адрес гр.В. ,ул."Р.Л." **,група ** при съседи: на същия етаж ***,***, под обекта няма,над обекта *** в качеството й на наследник на Н.Ц.Ц., починал 1998г.,като се осъди ответника да освободи и предаде владението на процесН. гараж на ищцата.На осн.чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот №1,том.7,рег.№4494, дело №749 на пол.нотариус Б.Н.ри нотариус А.В. рег.№770.С присъждане на деловодни разноски

ПредявеН. иск е с правно основание чл.108 ЗС във вр. с чл.124 ГПК вр. с чл.537, ал.2 ГПК.

В исковата молба се излаган доводи и съображеН., че бащата на ищцата Н.Ц.Ц. б.ж. на гр.В., починал на 04.05.1998 г оставил в наследство недвижим имот - гараж, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж от 13,44 кв.м. разположен в поземлен имот с идентификатор ***.„на етаж1 в сграда с идентификатор *** с адресгр.В. ,ул."Р.Л." **** при съседи: на същия етаж ***, ***, под обекта няма,над обекта ***, който е бил вписан на негово име.Приживе бащата на ищцата разрешавал на бащата на ответника, който им бил съсед възоснова на устна уговорка да ползва процесН. гараж.Като след смъртта на баща си 1 ответника продължил да ползва гаража под наем.Ищцата заминала в чужбина през 2001г.,като след среща с ответника през 2006-2007г. установила,че нито той, нито баща му приживе са заплащали наем за ползване на гаража на нейН. баща,след което ответника оставил временно на съхранение вещи в този гараж. Нито веднъж не е заявявала намерение за му прехвърли собствеността върху гаража, от 2004г. плаща данъци за него.Търсила ответника ,но съседи й казали,че живее в гр.С..Още през 2012г., когато се видели ищцата му заявила да изчисти и освободи гаража и той се съгласил,като ключа следвало да остави на П.Ч. в гр.В., което ответника не е направил. През 2022г. отново била в града и се наложило да смени катинара,за да влезе в гаража, ответника не го бил изчистил,тя са извадила скица и се обърнала към брокер за евентуална продажба.През м.09.2025г. разбрала,че ответника се е снабдил с нотариален акт за собственост по давностно владение. Ищцата твърди,че ответника не е бил владелец, а само държателнаемател,като по отношение на ответника не може да се счита,че са налице предпоставките на чл.79 ЗЗД,защото не е демонстрирал по отношение на невладеещия несобственик намерението си да свои веща в продължение на 10 години,без противопоставяне от страна на титуляра,като ищцата е заплащала и надлежни данъци и винаги е упражнявала собственическите си права.

В срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковата молба и фактическите твърдеН. в нея като заявява,че процесН. гараж е бил продаден от ищцата и нейната сестра Ц.М. на бащата на ответника В. Г. В. още през 2000г. като последН. им го е заплатил,но не била изповядана сделката по надлежен ред,тъй-като следвало да се представят скици и данъчна оценка.Но още тогава те снабдили бащата на ответника с пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№1470/24.02.2000г., с което да продаде гаража и сам да се снабди с необходимите документи, включително да договора сам със себе си.Като в пълномощното е посочено,че до реализиране на продажбата на недвижимия имот, упълномощеН. може да използва гаража без ограничеН. и както намери за добре.Тази уговорка изключва наемен характер на ползването,временно или търпимо държане или запазване на контрол от страна на ищцата.Като на бащата на ответника са предадени и всички оригинални документи за собственост.Това поведение представлява реално предаване на владението,от който момент започва да тече и придобивната давност по чл.79 ЗС.От 24.02.2000г. В. Г. владее имота непрекъснато необезпокоявано,като непрекъснато ползва гаража за съхранение на собственото си МПС и други вещи.Спокоен,че е платил цената на ищцата и нейната сестра като са му предадени документите за собственост и пълномощно, той е отлагал във времето прехвърлянето на имота чрез нотариална сделка до смъртта си през 2013г.ПроцесН. имот продължава да се владее от неговия син-ответника по делото.Ищцата до настоящия момент не е предявявала каквито и да било претенции към гаража или искаН. за освобождаването му.Ищцата не е търсила и заплащане на наем ,след като твърди наличието на наемно правоотношение.Ищцата не е имала претенции за освобождаване на гаража и не е имало такива срещи както твърди тя нито през 2012г,нито през 2025г.Ответника не е сменял катинара и е установил такава смяна през 2025г.Ответника не е пускал обява за продажба на гаража и няма такива намереН..Факта,че ищцата е заплащала данък за процесН. гараж не я лигитимира като 2 собственик.Тоест ответника прави възражение за изтекла придобивна давност,при което исковата претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана с присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №968 от 20.08.1976 г. на председателя на ИК на ОНС към Г.Н.С.-В. е отстъпено правото на строеж за построяване на гараж на Н.Ц.Ц. върху парцел край р.Л. по плана на гр.В. от 13.44 кв.м.

С протокол от 23.08.1976 на председателя на Г.Н.С.-В. е въведен във фактическо владение Н.Ц.Ц. на дворно място от 13.44 кв.м. р.Л. по плана на гр.В. при съседи: от една страна: гараж №5-М.М. и от друга гараж №7-В.М..

Приложен е договор от 23.08.1976 г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя сключен между председателя на ИК на Г.Н.С.-В. – Б.Н. и Н.Ц.Ц. наречен „строител“, с който Градския народен съвет е предоставил на строителя правото на строеж срещу заплащане на държавно дворно място от 13:44кв.м. край р.Л. по плана на гр.В. за построяване на гараж №6, група 3, етаж 1 като строителят се задължава да застрои отстъпеното му право на строеж по одобрен архитектурен план в срок от една година.

Съгласно удостоверение от Община В. гараж №6, група 3, етаж 1 в гаражен комплекс „Р.Л.“ гр.В. описан в договор за отстъпване право на стоеж върху държавна земя на 23.08.1976 г. на основание Заповед №968 от 20.08.1976 г. и протокол за въвеждане във фактическо владение на недвижим имот от 23.08.1976 г. е идентичен със самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта на гр.В., а по действащ регуларционен план попада в УПИ II-12 в кв.3, жк.Р.Л.. гр.В..

С нотариален акт от 04.08.2025 г. за собственост върху недвижим имот №1, том VII, рег №4494, дело 749 на помощник нотариус Б.Н. при нотариус А.В., е признат Г. В. Г. за собственик по давностно владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, находящ се в гр.В. ул.Р.Л., група три, етаж първи, в сграда №*** предназначение:гараж , разположен в поземлен имот с идентификатор №***, брои нива на обекта едно с площ от 13,44 кв.м. ведно с прилежащите части от съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпвеното право на строеж върху мястото.

Видно от удостоверение за наследници Н.Ц.Ц. е починал на 04.05.1998 г. и е оставил за свои законни наследници: П. Н. У. и Ц. Н. М., която е починала на 01.01.2012 г. и е оставила за свои законни наследници М.М., Ф.М. и Н. М..

Приложени са приходни квитанции за заплатени данъци от Ц. Н. М..

Приложено е и копие на пълномощно, с което упълномощителите П. Ц. У. и Ц. Н. М. са упълномощили В. Г. В. да продаде техН. собствен недвижим имот, а именно гараж №6, етаж първи, група 3 от 13.44 кв.м., включително и да договаря и сам със себе си.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Р. Д., П.Ч., Й.П. и И.Х..

В показаН.та си свидетелят Р. Д. твърди, че с ищцата се познават от деца. Знае, че има 3 наследствен гараж срещу магазин Кауфланд Познава бащата на ответника. Ищцата провела разговор с него. Питала има ли някакви пари за нея, а той обяснил, че гаража го ползва без да плаща наем. Имали устна уговорка. Тя му задала въпроса ползвал ли е пълномощното за да го продаде. Ищцата казала, че се е отказала от продажбата, да не се ползва пълномощното. Твърди, че по телефона се чувало какво отговаря бащата на ответника.

Свидетелката твърди, че през 2016 г позвънила на външН. звънец на входната врата за да търси сина на В. за да говори с него за ключ от гаража, да го върне и да го остави на нейн познат. Това било казано на свидетелката от ищцата. Никой не отговорил на позвъняването.

В началото на 2022 г. ищцата и съпруга й били в къщи и тогава тя споделила, че не е успяла да намери на П. човека и че е срещнала съседка, която е казала, че той живее в С., а тя искала да разбере защо в същност не си е върнал ключа от гаража. По този повод решили да отидат до гаража, да видят какво е състоянието му, дали има катинар и по този повод я помолила да вземе от мъжа си флекса за да отрежат катинара, да видят ползва ли се или не се ползва гаража. Като отишли там видяла, че имало графити по вратата, отрязали катинара и допълнителното приспособление направено от бащата на ищцата с цел защита. При отварянето на гаража видели, че има стари вещи и ремарке. Направили снимки и си оставили всичко вътре и сложили нов катинар. Свидетелката твърди, че през 2013 г. се била уговорила с Ч. той да вземе ключа от гаража. Пролетта на 2022 г. отрязали катинара.

Свидетелката твърди, че П. често е посещавала гаража. Свидетелката твърди, че ищцата си идва всяка година в Б.. Понякога и по два пъти като тя със съпруга си идва и ходят.

Свидетелят П.Ч. твърди, че с ищцата се познават от деца и е ползвал гаража много отдавна по повод една чужда кола, която била ударена и я съхранявал там. Това било още когато бил жив бащата на ищцата. Свидетелят твърди, че гаража се намира до Р.Л.. Ч. поддържа, че ищцата си идва от време на време. Спомня си, че един от пътите когато си дошла казала, че иска да продава гаража и да го ползва друг и че някой който го държи под наем трябва да й предаде ключа защото си отива на Ф.. Това било една година след като починала сестра й, а именно през 2013 г. Свидетелката твърди, че никой не й се е обадил. Свидетелката й казала, че да й се обади човек който да й предаде ключа. Свидетелката твърди, че не познава ответника и ищцата не й е показвала договор за наем или разписки.

В показаН.та си свидетелката Й.П. твърди, че познава ответника отдавна. Познава баща му В.. Знае къде се намира гаража. От 2000 г. знае гаража, защото е ползвала неговото ремарке, което стояло в гаража често. По два три пъти на годината го е ползвала. Знае, че собственик на този гараж е В., а след това сина му. Бащата на ответника починал 2013 г. и свидетелката твърди, че не е знаела други лица да са имали претенции към гаража. Когато е ходил той му е отключвал и не е виждала друг човек там. Не може да кажа дали В. и Г. са плащали наем на някакво друго лице. В. му е казвал, че е купил гаража от 2000 г. Свидетелят поддържа, казаното пред нотариуса. Свидетелката твърди, че последно октомври, ноември 2024 г. последно е ходила до гаража 2024 г.

В показаН.та си свидетелят И.Х. твърди, че познава Г. от над 15 години. Познава и баща му.

Знае къде се намира процесН. гараж. Знае за гаража откакто познава В. и Г.. В този гараж имало ремарке, джанти с гуми. Свидетелят твърди, че с ответника са открили, че катинара е 4 сменен. Трябвало да вземат ремаркето когато открили, че е сменен катинара. Това било началото на миналата година 2025 г. Те мислели, че е взето ремаркето от крадци и джантите с гумите, тъй като бил сменен катинара. След обяд Г. му се обадил и казал, че след като е проверил вътре, всичко си е било там и той си сложил негов катинар и са се чудили защо са го разбили. Винаги си мислил, че преди това гаража е бил собственост на бащата на Г.. Не е виждал и не е и чувал някакви други лица да имат претенции по отношение на гаража.