Определение № 473 от 29.09.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. Търговище, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.ОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. И.ОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.ОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500338 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, чрез пълномощник юрк. Б. Д., против разпореждане № 1992 от 27.08.25 г. по ч.гр.д. 1448/2025 г. на Районен съд – Търговище, с което заповедният съд е отхвърлил заявлението на „АСВ“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Ф. А. за сумите: 40.53 лв. – договорна лихва и 43.62 лв. – мораторна лихва.

С оплаквания, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, жалбоподателят моли за отмяна в обжалваната му част и произнасяне „по съществото на въпроса“.

В частната жалба са цитирани извадки от определения на други окръжни съдилища от 2019-2021 г. Без да излага конкретиката по настоящия казус и без да обсъжда конкретните доводи на заповедния съд в обжалваното разпореждане, частният жалбоподател сочи обобщено, че „Процесният договор съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията на издължаване на кредита и не противоречи на императивни прадвила на Закона за потребителския кредит.

Клаузите на договора за кредит са индивидуално уговорени, такива, с които ответникът се е съгласил, подписвайки го, като доброволно се е задължил за 1 връщане на съответните суми“. Счита, че първоинстанционният съд погрешно е приел, че в договора са нарушени императивните изисквания на чл. 11, ал.1 , т.10 от ЗПК, тъй като последната изисква да се посочат не всички разходи, част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР и тези допускания/предвиждания са изчерпателно изброени в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета, респ. в т.3 от Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК; разпоредбата на чл. 11, т.10 не изисква да се посочи в договора математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като в рамките на ЕС и в РБ има две математически формули за изчислението на ГПР /т.1 и т.2 от Приложение № 1 към ЗПК/.

След извършената проверка по чл. 278 ГПК съдът констатира следното:

Частната жалба е допустима, но неоснователна.

„А.“ ЕАД е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, за следните суми:

316.10 лв.-главница, ведно със законната лихва от 24.08.25г.; 40.53 лв. – договорна лихва и 43.62 лв. – мораторна лихва за посочените периоди и искане за присъждане разноски: 21.25лв.–д.такса, 50лв.–юрк.възнаграждение, позовавайки се на следните факти: На 20.02.25 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.11.23 г. между „А. Ф.“ АД и „А.“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № ******** от 11.04.20** г., сключен между А. Ф. АД (правоприемник на А. Ф. ООД) и А. Ф. А., е прехвърлено в полза на „А.” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения, лихви. Длъжникът е уведомен по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за цесията от името на „А. Ф.“ АД с Увед.писмо с изх. № УПЦ-П-АФ/11095551 от 25.02.2025 г. от „А.“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента „А. Ф.“ АД. Съгласно сключения договор за кредит, Кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 400,25 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а Кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор.Съгласно договореното от страните, в случай, че Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с №11095551, ведно със запечатан 2 плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписА. и Приложение № 1 към договора– Условия за ползване на платежна карта, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта. Наачислена е и договорна лихва в размер на 40,53 лв., за периода от 11.04.24 г. до 19.02.25 г.

С издадената по делото Заповед № 831/27.08.25г. заповедният съд е уважил искането частично: за сумата 316.10 лв. – главница по Договор за потребителски паричен кредит № 11095551/11.04.24 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 24.08.25 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 411, ал.3 и във вр. с чл.410 ал.1 т.1 от ГПК, както и за разноски 79.96 лв. – съразмерно уважената част на вземането. С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК за сумите: 40.53 лв. – договорна лихва от 11.04.2024г. до 19.02.2025г.; 43.62 лв. – мораторна лихва, дължима и неплатена за период от 12.04.2024г. до 24.08.2025г. по ДПК № 11095551/11.04.24 г., както и в останалата част за разноските над присъдения в заповедта размер.

Отказът за издаване на заповед по чл. 410 ГПК в посочената част е обоснован с довод за вероятна неравноправност на договорни клаузи, целящи заобикаляне императивните разпоредби на чл.19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

По силата на ДПК „Бяла карта“ № *********/11.04.24 г., сключен между А. Ф. АД и А. Ф. А., цедирани на „А.“ ЕАД от „А. Ф.“ АД с договор за цесия от 30.11.23 г. и съгласно Приложение № 1/20.02.25 г. на ответника е предоставен револвиращ кредит в размер 300 лв. под формата на разрешен кредитен лимит , който се усвоява чрез международна платежна Бяла карта, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно условията на договора (чл. 2); заедно с подписване на договора на кредитополучателят се предоставя платежна карта с № **********. В договора и подписаните Общи условия са разписани редица правила и договорки, в т.ч. че договорът се сключва за неопределен срок; при фиксиран ГЛП по заема 50.4% върху усвоения размер на кредита; общата дължима сума включва: 1.усвоената и 3 непогасена главница, 2.договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, 3.такси за ползване на картата, дължими от кредитополучателя, посочени в Тарифата; ГПР – 64.96 %, (чл. 4, ал. 1 т.1-4 от Договора), а в раздел ІІ от Договора са уредени условията за ползване на кредита.

Процесният договор, от клаузите на който заявителят черпи правата си на кредитор, е договор, сключен с потребител по смисъла на ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато „се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е нА.це обоснована вероятност за това“, като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като „уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“.

С изменението на ГПК (редакция ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, в съответствие с Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 съдът е задължен служебно да следи за нА.чието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, с цел да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът съобразява и представените към заявлението договор и общи условия (чл. 410, ал. 3 ГПК).

Видно от съдържанието на процесния договор е уговорен ГПР 64.96 %; както и фиксиран ГЛП, но не е ясно какви са и как са отчетени общите разходи по кредита за потребителя, какво включва ГПР освен посочения ГЛП; липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на 4

МС на РБ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Липсата на всяко едно от посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания води до настъпване на последиците, визирани в тази законова норма – изначална недействителност. Тя е по-особена по вид, тъй като с оглед последиците, предвидени в чл. 23 ЗПК, в този случай отговорността на заемателя не отпада изцяло – той дължи връщане само на чистата стойност на кредита (главницата), а не и на лихвата (договорна, обезщетение за забава) и други разходи.

В случая, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Договора, ГПР е 64.06%, т.е. надхвърлящ законово допустимите в случая 63,79 %, предвид сключването на договора на 11.04.2024 г., разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК във връзка с ПМС 426/18.12.2014г. и определения ОЛП на БНБ от 01.01.2024 г. (и за м. 04.2024 г.).

Предвид гореизложеното, въззивът приема, че с посочения ГПР е нарушено императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, обстоятелство, обуславящо вероятност договорът да е недействителен изцяло, като съдържащ клаузи, заобикалящи императивни норми и установяващи съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП( в този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС, съобразно което „когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“). Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК законов минимум. Тази неравноправност рефлектира и върху договорената възнаградителна лихва по кредита. Следва да се приеме, че ДПК е сключен в противоречие на закона, което води до предвидената в специалния закон (чл. 23 ЗПК) недействителност – кредиторът следва понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита (главницата), но не и 5 съпътстващите вземания за обезщетение за забава и законна лихва ДО датата на подаване на заявлението.

Заповедният съд, достигнал до същия краен резултат, е постановил законосъобразен съдебен акт, поради което въззивът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на

„А.“ ЕАД с ЕИК 203670940, гр. С., чрез пълномощник юрк. Б. Д., против разпореждане № 1992 от 27.08.25 г., постановено по ч.гр.д. № 1448/2025 г. на Районен съд – Търговище.

Определението не подлежи на обжалване - т.8 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. Търговище, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: