Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 281 от 02.03.2026, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2240/2025
Вид
Решение № 281
Подписан
02.03.2026
В сила
07.04.2026
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Велико Търново, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ И.А при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №

20254110102240 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.26 ал.1 от ЗЗД и насрещен иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е страна по договор за кредит ***, по който ответникът «Фератум България»ЕООД е кредитор, а ищецъткредитополучател. Ищецът твърди ,че договорът за кредит е за сумата 7000 лв., при ГПР 49,66%., като сочи ,че следвало да върне кредита на 18 погасителни вноски. Общият размер на кредита е 9450лв. Сочи се, че кредитът се обезпечава с поръчителство съгласно чл.5 от договора, за което се заплаща възнаграждение в размер на 7420лв. Ищецът счита горепосочения договор за кредит за недействителен, при неспазване изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 и чл.12 от ЗПК. Счита ,че клаузата на чл.5 от договора е нищожна по съображения изложени в исковата молба. Ищецът заявява ,че процесния договор за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Ищецът отправя искане съдът да прогласи нищожността на договор за кредит ***, а в условие на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата на чл.5 от договора за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесния договор не е нищожен по съображения изложени в отговора. Сочи ,че договорът за гаранция еотделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Моли за отхвърляне и исковата претенция. Претендира разноски.

С отговора ответникът предявява насрещен иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото производство, за осъждане на ответникът по насрещния иск/ищец по първоначалният иск/ да заплати сумата 2261,12лв., представляваща главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва върху главниците,считано от подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане. Твърди се, че кредитополучателят по процесния договор за кредит не е погасил задължението си. Отправя искане за уважаване на насрещните искови претенции. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск е депозирала отговор на насрещната искова молба, в която заявява, че не става ясно как е формирана сумата, която се претендира по насрещния 1 иск.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.09.2024г. между ищеца В. И. Н. и ответника «Фератум България»ЕООД е сключен договор за потребителски кредит ***, по силата на който кредитодателят «Фератум България»ЕООД предоставя на ищеца кредит в размер на 7000 лв., при ГПР 49,66%.

Погасяването на кредита се извършва на 18 месечни погасителни вноски, с първа падежна дата 05.10.2024г.

Съгласно чл.5 от договора за кредит, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude bank, в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита. Уговорено е, че кредитополучателят дължи заплащането на възнаграждение на дружеството гарант в общ размер 7420 лв., на месечни вноски за срока на действие на договора.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ***, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 7000лв., като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва на 18 вноски, в размер по погасителен план.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно – на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49.66 % , но този размер на практика не отразява действителния размер на ГПР, тъй като не включва съществена част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора за поръчителство, сключен с Multitude bank, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за 2 кредит. В случая възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този договор. Съдът приема, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство представлява разход по договора за кредит, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на кредита – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни – аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съдът намира, че е налице включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено е нищожна.

Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.

С оглед изложеното искът по чл.124 ал.1 от ГПК за прогласяване недействителността на процесния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения в условие на евентуалност иск за нищожност на клаузата на чл.5 от процесния договор.

По насрещния иск:

В случая по делото не е спорно, че ответникът по насрещния иск не е заплатил всички погасителни вноски, като ищецът по насрещия иск, с подаване на насрещната искова молба е обявил кредита за предсрочно изискуем на основание чл.13 ал.1 от ОУ на дружеството. Изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост е достигнало до кредитополучателя при връчване на препис от насрещната искова молба, поради което съдът намира, че ищецът по насрещния иск е упражнил правото си обяви кредита за предсрочно изискуем. От ответната страна не са наведени твърдения за направени плащания по договора за кредит, но ищецът по насрещния иск излага твърдения, че кредитополучателят е заплатил сумата 4738,88лв. В случая, предвид на това, че съдът приема, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, се дължи само чистата стойност на кредита. Направените от ответника по насрещния иск плащания по кредита не покриват изцяло сумата за главницата от 7000лв. , но погасяват част от нея,като непогасената част възлиза на сумата 2261,12лв. С оглед изложеното съдът намира, че предявения насрещен иск за сумата 2261,12лв. е основателен и доказан в претендирания размер, който в евро е 1156,09 евро.

Върху главницата от 1156,09 евро следва следва да се присъди законната лихва за забава, считано от подаване на насрещната искова молба /09.06.2025г./ до окончателното 3 изплащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора по първоначалния иск и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 276,14 евро за държавна такса.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. С. Т. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца в размер на 400 евро.

Ищцът по насрещния иск също е претендирал присъждане на разноски за държавна такса по насрещния иск в размер на 90,44лв., които в евро са 46,24 евро, както и се претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 евро.

Общият размер на разноските на ищеца по насрещния иск е 146,24 евро, като с оглед изхода на спора по насрещния иск и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъди сумата общо 146,24 евро за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от В. И. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” EООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление ***, че Договор за потребителски кредит *** е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ОСЪЖДА В. И. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** да заплати на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” EООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление ***, сумата 1156,09 евро/хиляда сто петдесет и шест евро и девет цента/, представляваща непогасена част от главница по договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на насрещната искова молба/09.06.2025г./ до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” EООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В. И. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес *** сумата 276,14 евро /двеста седемдесет и шест евро и четиринадесет цента/, представляваща разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” EООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на 4 управление *** да заплати на адв. С. С. Т.-Адвокатска колегия ***, личен номер ***, с адрес *** сумата в размер на 400 евро /четиристотин евро/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.

ОСЪЖДА В. И. Н. с ЕГН **********, с настоящ адрес*** да заплати на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ” EООД, ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление *** сумата общо 146,24 евро /сто четиридесет и шест евро и двадесет и четири цента/, представляваща разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по насрещния иск.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5