Определение № 441 от 16.06.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 441 гр. Габрово, 16.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500256 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез юрк. Д., срещу разпореждане №1457/04.03.2026г. на РС- Дряново /неправилно е посочен номер 1458/ по ч.гр.д.№311/2026г., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните вземания.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението, тъй като преценката му по основателността на искането, с което е сезиран, е ограничена единствено до наличие на твърдения, изложени в заявлението, съдържащо надлежно конкретизирано по основание и размер вземане. Сочи се, че в заповедното производство по чл. 410 от ГПК не се изисква съдът да събира доказателства за дължимостта на вземането, характера, произхода и сформирането на компонентите на дълга, както и процесуалната легитимация на страните, а проверява служебно само съдържанието на договора, сключен с потребителя.

В чл.410 ал.3 ГПК изрично са посочени документите, които следва да се прилагат към заявлението- за извършване на проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Излагат се доводи за същността на заповедното производство по чл.410 ГПК.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и въззивният съд да се произнесе по същество.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане №1457/04.03.2026г. по ч.гр.д.№311/2026г. на РС- Дряново, заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника Д. Т. А.. Приел е, че не са 1 представени доказателства за предсрочна изискуемост на задължението, описано в заявлението, въпреки дадените от съда указания, както и, че:

“Въпреки, че производството по чл. 410 от ГПК е специално съдебно производство, което има за цел да се създаде съдебно изпълнително основание, когато вземането не се изпълнява, макар че не се оспорва, Заповедта за изпълнение е изпълнително основание, поради което вземането трябва да бъде изискуемо и индивидуализирано“.

От данните по делото се установява, че с подаденото заявление по чл.410 ГПК е направено искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжник Д. Т. А. за сумите: сумата 153,39 евро- главница за задължение по договор за кредит „Бяла карта“ № 11078232/ 07.12.2023г., ведно със законната лихва от 05.02.2026г. до окончателното изплащане; сумата 4,51 евродоговорна лихва за периода от 07.12.2023г. до 23.07.2025г. и сумата 39,78 лв.мораторна лихва за периода от 08.12.2023г. до 05.02.2026г.

Вземанията са претендирани като дължими по договор за кредит „Бяла карта“ №11078232/ 07.12.2023г., сключен с длъжника Д. Т. И., от „Аксес Файнанс“ АД и цедирани на заявителя на основание договор за цесия от 24.07.2025г.

Видно от служебно направената справка в НБД, лицето Д. Т. ЕГН:

**********, към момента на сключване на договора 2023г. е с фамилно име И.

/от 2003г. до 15.02.2024г./, а от 15.02.2024г. е с фамилно име А..

В т.3.2 от заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича всяко от вземанията.

Към заявлението е приложен договор за кредит „Бяла карта“ 11078232/ 07.12.2023г, сключен с длъжника от „Аксес Файнанс“ АД. В чл.17 т.3 от договора е посочено, че по всяко време кредитодателят може да прехвърли правата си по договора на трето лице.

Подаденото заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№311/2026г. отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 т.1 и т.2 ГПК, към които препраща чл.410 ал.2 ГПК. Изпълнени са и изискванията на чл.410 ал.3 ГПК, като към заявлението е приложен договорът, сключен с потребителя, от който произтича вземането. За основателността на заявлението по чл.410 ГПК се изхожда от обстоятелствата, изложени в т.3.2, на които се основава съществуването на претендираното вземане, като не се изисква представянето към заявлението на доказателства, в подкрепа на тези обстоятелства, с изключение на визираните в чл.410 ал.3 ГПК, когато се касае за вземане, произтичащо от договор сключен с потребител. В случая това изискване е изпълнено, видно от приложения към заявлението договор за кредит „Бяла карта“ №11078232/ 07.12.2023г. За издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цедираните вземания не е необходимо да е представен и договора за цесия, респективно приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника, тъй като, за разлика от производството по чл.417 ГПК, съдът не разполага с правомощията по чл.418 ал.2 ГПК да преценява 2 дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника. Наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост са въпроси по същество, касаещи материално- правната легитимация на заявителя, които подлежат на разглеждане в исковото производство, при наличие на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

В настоящия казус заявителят е изложил конкретни твърдения за настъпило преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК частно правоприемство на страната на кредитора, включително за изпратено на 30.07.2025г. до длъжника уведомление за извършената цесия.

При извършване на проверката по чл.411 ал.2 т. 2 и т.3 от ГПК, ОСГаброво намира следното:

Видно от представеният договор за кредит „Бяла карта“, в чл. 20 от същият е посочено, че ако кредитополучателят не предостави обезпечение от изброените в чл. 15, в посочения срок по чл. 15, последният дължи неустойка на кредитодателя в размер на 8,5% от усвоената и непогасена главница, която е включена в общото задължение- чл.3 т.3. Неустойката се начислява на шесто число всеки месец до момента на предоставяне на изисканото обезпечение.

От тълкуването на разпоредбите на чл. 15 и чл. 20 се налага извод, че неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение на заемателя за погасяване на предоставената в заем сума в срок, ведно с уговореното възнаграждение за кредитора. Непредоставянето на обезпечение не би довело до претърпяване на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл.16 ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва сам да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната норма на чл.19 ал.4 ЗПК. В случая обаче този риск е калкулиран под формата на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Предвид изложеното, налага се извод, че процесната неустойка, която е уговорена за непредоставяне на обезпечение, няма присъщите обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а с нея търговецът цели единствено оскъпяване на кредита и генериране на допълнително скрито възнаграждение по кредита, което се поставя във финансовата тежест на потребителя и което е следвало да се включи в размера на ГПР на основание чл.19 ал.1 ЗПК. В случая, с оглед размера на предоставената главница и предвид прикритото под формата на неустойка допълнително възнаграждение, е ясно, че посоченият в договора ГПР от 18,95 % не съответства на действителния ГПР, прилаган по договора. Т.е. конкретният договор за кредит "Бяла карта" съдържа клауза, която е вероятно неравноправна и е в противоречие с императивната 3 разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Според чл. 4 т. 4 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) на заема е 18,95 % и съгласно т. 3 включва усвоената и непогасена главница, договорната лихва съгласно т.4.2 и таксата за ползване на картата. Видно от съдържанието на целия договор обаче, в тежест на кредитополучателя са възложени и други плащания- за заплащане на неустойка, съгласно чл. 20, при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение по чл. 15 от договора; за заплащане на разход за действия по събиране на задълженията, съгласно чл. 21, т. 4 от договора. Клаузите, предвиждащи задължения за тези плащания, заобикалят императивни правни норми, а именно чл.10а и чл.19 ЗПК и водят до оскъпяване на кредита.

Същевременно, видно е, че тези компоненти не са включени в ГПР, а представляват възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.19 ЗПК и води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. В тази връзка следва да се посочи, че с Р. по дело С-714/22 от 21.03.2024г. на СЕС, което на основание чл.633 ГПК е задължително за съдилищата в Република България, е прието, че посочването на ГПР в договора, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент, като националният съд може служебно да прилага националната уредба, предвиждаща, че при непосочването на ГПР предоставеният кредит се счита освободен от лихви и разноски.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит „Бяла карта“ се явява недействителен и на основание чл.22 и чл.23 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи.

Предвид на това заявлението по чл.410 ГПК следва да бъде уважено в частта за претендираната главница от 153,39 евро, ведно със законната лихва от подаването му 05.02.2026г., като заявителят твърди, че няма извършвани плащания до подаване на заявлението- уточнителна молба от 18.02.2026г. Т.е. частната жалба се явява основателна единствено в частта, касаеща чистата стойност на кредита /неплатената главница 300 лева- 153,39 евро/, в която част обжалваното определение следва да бъде отменено. В останалата част същото следва да бъде потвърдено като краен резултат.

Следва да се присъдят и разноски съразмерно уважената част от заявлението за заповедното производство в размер на 35,38 евро /ДТ и юристконсултско възнаграждение/. За настоящото въззивно производство разноски не са претендирани.

По изложените съображения, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ разпореждане №1457/04.03.2026г. по ч.гр.д.№311/2026г. на РС- Дряново, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Т. А., ЕГН **********, гр. С., в качеството на кредитополучател по договор за кредит „Бяла карта“ №11078232/ 07.12.2023г., за сумата 153,39 евро- главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 05.02.2026г., вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД 203670940, със седалище и адрес на управление гр. С., заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. Т. А., ЕГН **********, гр. С., за сумата от 153,39 евро- главница по договор за кредит „Бяла карта“ №11078232/ 07.12.2023г., ведно със законната лихва считано от 05.02.2026г.; сумата от 35,38 евро разноски за заповедното производство.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1457/04.03.2026г. по ч.гр.д.№311/ 2026г. на РС- Дряново в останалата част.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Дряново за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5