Решение № 1685 от 06.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1685 гр. София, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110211359 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. О. С. чрез адв. Л. срещу Наказателно постановление (НП) № BG15122023/1000/Р8-4418/14.06.2024 г. издадено от и.ф. директор на Национално тол управление (НТУ) в Агенция Пътна инфраструктура, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 1800 лева по чл. 179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В подадената жалба се претендира за отмяна на НП поради допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, както и поради необоснованост. В жалбата е посочено, че нарушението не е описано пълно и ясно, като не е ясно посочено мястото на нарушението, както и правното основание за ангажиране на отговорността на водача, което затруднява защитата му. Като основното възражение на жалбоподателя касае липсата на доказателства за авторството на деянието и неправомерното санкциониране на Х. С. за така установеното нарушение, за което адв. Л. се позовава и на многобройна съдебна практика.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като не се явява и неговият процесуален представител – адв. Л.. От нея са постъпили писмени бележки с развити доводи за отмяна на НП, които повтарят развитите в жалбата. Моли и за присъждане на разноски за адвокатска защита за жалбоподателя.

Административнонаказващият орган – директора на Национално тол управление в Агенция Пътна инфраструктура, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни 1 доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 15.12.2023 г. в 10:50 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево“ пристигнало пътно превозно средство – влекач „*******“ с peг. № *******, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, с 5 оси, управлявано от жалбоподателя Х. О. С.. След извършена проверка от страна свидетеля Т. Г. – старши инспектор в Териториална дирекция Митница-Бургас, било установено, че на 24.11.2023 г. в 06:22 часа горепосоченото ППС с peг. № ******* е било заснето да се движи по път А-2, км 6+804, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Свидетелката Г. установила нарушението посредством автоматично генерирано съобщение при въвеждане на номера на ППС.

Въз основа на това съобщение тя счела, че е извършено административно нарушение от жалбоподателя и затова му съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № № BG15122023/1000/Р8-4418/15.12.2023 г. за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП – за това, че управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е била дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – който се е запознал с отразеното в ТОЛ системата, което е удостоверено с техните подписи. Текстът на акта бил автоматично генериран от системата, като св. Г. попълнила само данните на водача. Едва след генериране на акта, свидетелката видяла и самото му съдържание, включително и данните за мястото на нарушението. Към акта била приложена снимка на ППС от тол система, както и копия на личните документи на водача и документи за ППС. В акта не бил посочен размера на дължимата такса, но към него била приложена разписка за уведомяване на водача да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 750 лева, без да е разяснено как е изчислен този размер.

На място, св. Г. връчила препис от АУАН на жалбоподателя, който се разписал в специално изготвена разписка за получаване на акта, като той изложил възражения срещу констатациите по акта и написал, че „машинката винаги свети в зелено“. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения срещу акта, като липсват доказателства и за плащане на дължимите пътни такси.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, след като било установено, че в 14-дневен срок от АУАН не е внесена компенсаторната такса, на 14.06.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от и.ф. директора на НТУ при АПИ.

Видно от отбелязването върху известието за доставяне, НП е връчено лично на жалбоподателя на 16.07.2024 г., като жалбата срещу него е депозирана в АПИ на 26.07.2024 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Г., като и от събраните по делото писмени доказателства (заповеди за компетентност; доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, включително снимков материал във връзка с установеното нарушение, справка за плащане на компенсаторната такса, известие за доставяне на НП, писма от АПИ, извлечение от електронната система на АПИ с посочено местоположение и географски координати на стационарната контролна точка; протокол за установяване на годността на контролната точка и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., тъй като същите в основната им част са непротиворечиви и подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката 2 признава, че чрез системата е установила неплащането на пътната такса за посочената дата и точка на контрол и съдържанието на акта е било автоматично генерирано. Но същата не е сигурна дали изобщо е питала водача дали той е управлявал ППС на датата на нарушението, като това не е отразено и в съставения АУАН. Като цяло показанията на свидетелката установяват единствено обстоятелствата при установяване на нарушението и съставяне на акта, а не и относно извършването на самото нарушение. От показанията на свидетелката е видно, че тя не е установила дали жалбоподателят е управлявал процесното МПС на датата, за която няма заплатена пътна такса, а е съставила АУАН на лицето, което в момента на проверката е управлявало ППС. Следва да се отбележи, че по делото не бяха ангажирани доказателства от въззиваемата страна относно обстоятелството кое лице е управлявало заснетото ППС на 24.11.2023 г. в 06:22 часа, нито за техни опити да се съберат данни за това обстоятелство. От приетото по делото веществено доказателство – фотоснимки, изготвени от тол системата, се установява превозното средство и неговият регистрационен номер, както и датата на преминаването му през контролата, но не и водачът, който го управлява, нито пътната отсечка, където е засечено, доколкото е посочен единствено номер на техническото средство, но не и неговото местонахождение. Във връзка с въпроса за авторството на деянието следва да се отбележи, че собственик на ППС е „Райфайзен лизинг България“ ЕООД, а не жалбоподателят. Следователно в случая не е санкциониран собственикът на превозното средство, а лицето, което го е управлявало при излизане от страната на ГКПП "Капитан Андреево" седмици по-късно.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи /съгласно представените заповеди за компетентност/, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Съдът намира за основателни изложените в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при установяването на нарушението и издаването на НП, изразяващи се преди всичко в липса на ясно посочване на мястото на нарушението и описанието на съставомерните му признаци, включително и относно техническите характеристики на процесното ППС (максимална допустима маса, брой на осите, екологична категория), както и размера на дължимата и неплатена такса и начина на изчисляването й.

Но най-същественият порок при ангажирането на отговорността на жалбоподателя остава липсата на каквито и да е доказателства за авторството на деянието, което е напълно пренебрегнато не само от актосъставителя, но и от наказващия орган. По делото липсват каквито и да е доказателства, че на 24.11.2023 г. в 06:22 часа, когато се твърди да е извършено деянието, именно жалбоподателят С. да е управлявал заснетото превозно средство с peг. № *******. По делото се доказа категорично единствено, че посоченото МПС е било управлявано от жалбоподателя при излизането му от страната на ГКПП Капитан Андреево на 15.12.2023 г., но отговорността на С. е ангажирана за деяние, извършено 20 дни 3 по-рано. Поради което няма как да се приеме, че след като на 15.12.2023 г. жалбоподателят е бил водач на автомобила, той го е управлявал и на 24.11.2023 г. А видно от разпоредбата на чл. 179, ал.3а ЗДвП, отговорното лице е именно водачът на ППС. По делото не са представени каквито и да е доказателства изобщо да е правен опит за контакт със собственика на ППС, от когото да е изискано да посочи водача на ППС в процесния момент.

Това изключително съществено обстоятелство е следвало да се установи от административнонаказващия орган в хода на производството, което не е сторено. Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. А когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство. В случая обаче жалбоподателят не е наказан по реда на чл.

188 ЗДвП, нито отговаря на условията за ангажиране на отговорността му по този ред.

Предвид на изложеното съдът приема, че не е доказано по категоричен начин авторството на деянието. Презумпцията за невиновност, която е залегнала не само в наказателния, но и в административнонаказателния процес следва да се тълкува в смисъл, че доказателствената тежест за установяване не само на нарушението, но и на неговия автор е за наказващия орган, а жалбоподателят не е длъжен да доказва, че е невинен. В този смисъл позоваването на наказващия орган на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП относно доказателствената стойност на АУАН, е неоснователно, доколкото противоречи на основен постулат при ангажирането на административната отговорност на лицата. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен и категоричен начин, за да бъде признат жалбоподателят за виновен, като всяко съмнение се тълкува в полза на дееца. След като по делото липсва категорична доказаност за съпричастност на жалбоподателя към деянието, то НП следва да бъде отменено дори само на това основание поради недоказаност на авторството на нарушението.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54750f67-c98f-47e6-a83f-1fb653e5e056