Решение № 260233 от 17.02.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е №

260233 гр. Пловдив,17.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на седемнадесети ноември,през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова Таня Георгиева при секретар Валентина Василева,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 2471/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.439 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.Р.Р.,ЕГН-********** чрез пълномощника ѝ адв.Кр.Р. против

Решение № 2431/14.07.20г.,постановено по гр.д.№ 14045/19г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.,с което са отхвърлени предявените от С.Р.Р. против „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*********,със седалище гр. Пловдив кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,че ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2096/2013 г. по описа на Районен съд–Пловдив,въз основа на който е образувано изп.д.№ 347/13г.по описа на частен съдебен изпълнител Величко Апостолов с рег. № 827, продължило като изп.д. № 6782/17г. по описа на частен съдебен изпълнител Константин Павлов с рег. № 824, както следва: сумата от 2 274,71лв.–главница,представляваща незаплатена топлинна енергия за обект в гр. П., ул. ***за периода от 01.05.2011г.до 30.04.2012г.,сумата от 233,89лв.–обезщетение за забава за периода от 01.07.2011г. до 05.02.2013г. и сумата от 265,43 лв.– деловодни разноски, ведно със законна лихва върху главницата от 06.02.2013г. до окончателното й изплащане, поради погасяването им по давност.Жалбоподателката моли да бъде отменено като неправилно и необосновано атакуваното решение и вместо това да се постанови друго,с което да се уважат изцяло предявените искове.Претендират се разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна- „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,чрез пълномощника си юрск.И.Д. е депозирал писмен отговор,в който поддържа становище,че жалбата е неоснователна по подробно изложени в отговора съображения.Иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.Претендира разноски за въззивното производство за юрск.възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на поискания от другата страна адв.хонорар на осн.чл.78,ал.5от ГПК.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, както и не се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на доказателства.

Пред Районен съд-Пловдив е заведена искова молба от С.Р.Р. против "ЕВН България Топлофикация"ЕАД,в която се твърди,че изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя,подадена на 13.06.2013г.На 20.06.2013г. ищцата в качеството й на длъжник получила покана за доброволно изпълнение.Първото действие,което довело до прекъсване на давността за вземанията по изпълнителният лист било извършено на 07.08.2013г.,когато от работодателя на ищцата било получено съобщение за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. След това изпълнително действие не били извършени други,довели до прекъсване на давността.На 09.04.2015г. ищцата получила съобщение за насрочване на опис на движимото й имущество на 19.05.2015г.,който опис обаче не бил извършен.Давността за погасяване на вземанията,предмет на изпълнителният лист,била тригодишна,доколкото последните представлявали периодични плащания,поради което последните били погасени по давност на 07.08.2016г.С погасяване на главното задължение и на основание чл.119 от ЗЗД били погасени и вземанията за лихви и разноски.Твърди се в исковата молба,че изпълнителното производство е било перемирано на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като след депозиране на молбата за образуване на изпълнителното производство,взискателят– ответник не е депозирал в продължение на две години молба с искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия. Такава била подадена едва на 29.09.2016г.,с която взискателят направил искане за проучване на материалното и имущественото състояние на длъжника.

Ответникът "ЕВН България

Топлофикация" ЕАД с писмения си отговор по чл.131 от ГПК е оспорил изцяло така предявените искове.Счита,че с молбата за образуване на изпълнителното производство съдебният изпълнител е бил овластен по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ да предприема всички необходими и възможни изпълнителни действия за събиране на вземането,поради което и молбата за образуване на изпълнителното производство е довела до прекъсване на давността.След като на 07.08.2013г.е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,след този момент не е имало период от две години,в който да не са осъществявани изпълнителни действия.С призовката за принудително изпълнение,връчена на длъжника на 09.04.2015г.,бил насрочен опис на движимите вещи на длъжника за 19.05.2015г.,който не бил извършен,а единствената причина за това била изявеното от длъжника желание за доброволно погасяване на задължението.Същевременно на 29.09.2016г.в качеството си на взискател ответникът депозирал молба с искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия.Поддържа се тезата,че за настъпване на перемцията по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е без значение дали искането за предприемане на конкретен изпълнителен способ е последвано от извършване на валидни изпълнителни действия.Значение имала единствено активността на взискателя.Излагат се твърдения,че давността за вземането,предмет на изпълнителния лист е била прекъсвана с всяко доброволно плащане от страна на длъжника.

В хода на производството е приложен заверен препис в цялост от изп. д. № 347/13г.по описа на ЧСИ В.Апостолов,преобразувано в изп.д.№ 4887/16г.по описа на ЧСИ А.Ангелаков,преобразувано в изп.д.№6782/17г. на ЧСИ К.Павлов.

По делото се установява,че с изпълнителен лист от 12.04.2013г.,издаден по ч.гр.дело № 2096/2013г.по описа на ПдРС,издаден на основание влязла в сила Заповед № 1323/08.02.2013г.,ищцата е осъдена да заплати в полза на ответника “ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 2 274,71лв.–главница,сумата от 233,89лв.–обезщетение за забава за периода от 01.07.2011г.до 05.02.2013г.и сумата от 265,43лв.–деловодни разноски,ведно със законна лихва върху главницата от 06.02.2013г. до окончателното й изплащане

За принудително събиране на вземането по изпълнителния лист е образувано изп.д. №

347/13г.по описа на частен съдебен изпълнител Величко Апостолов с рег. № 827 и район на действие Окръжен съд-Пловдив.

От материалите по цитираното изп.дело,приложено към първоинстанционнот е видно,че изпълнителното производство е образувано с разпореждане на съдебния изпълнител по молба на взискателя от 13.06.2013г.,като с молбата взискателят е поискал да се премине към изпълнение с прилагане на всички, предвидени в ГПК способи и на основание чл.18 от ЗЧСИ е овластил съдебния изпълнител да предприема изпълнителни действия от негово име.

С разпореждане от 01.08.2013г. и на основание чл. 458 ГПК държавата е присъединена като взискател в производството,поради установяване на публични вземания, при осъществена справка от съдебния изпълнител.

С разпореждане частният съдебен изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,получавано при “Столово хранене – Х.” ЕООД,като е приложено и запорното съобщение,получено от третото задължено лице на 07.08.2013г.С разпореждане от 09.04.2015г.е насрочен за 19.05.2015г.опис на движимите вещи на длъжника, находящи се в гр.

П., ул. ***.

Няколко дни преди датата за провеждане на описа е постъпила при ЧСИ молба-на 15.05.2015г.от длъжникът С.Р. с искане за разсрочено плащане на задължението по изпълнителното дело с посочен начин на плащане-всеки месец,считано от 15.05.2015г.по 100лв.В молбата е обективирано искане на длъжника насроченият за 19.05.2015г. опис да не бъде извършван.Молбата на длъжника е получена от взискателя,който с изявление от 18.05.15г.,обективирано върху самата молба е посочил,че няма възражения и моли, в случай,че посочения погасителен план не се спази, да бъдат предприети изпълнителни действия.

Видно от приетата като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,длъжникът е извършил две плащания:на 28.05.2013г.за сумата от 727, 45лв. и на 23.07.2018г.за сумата от

133,65лв.С така постъпилите суми са погасени вземания,дължими по изпълнителното дело.Изпълнителното производство е преобразувано в изп.д. № 4887/2016 г. по описа на частен съдебен изпълнител Ангел Ангелаков с рег. № 826 и район на действие Окръжен съд – Пловдив.

С молба от 29.09.2016г.взискателят е поискал съдебният изпълнител да осъществи проверка за имущественото състояние на длъжника и в случай, че установи, че последният притежава имущество, да премине към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица.

Като безспорно по делото е прието,че за процесните суми са издадени заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.02.13г.по ч.гр.д. № 2096/2013г.по описа на ПдРС,която е влязла в законна сила и изпълнителен лист,както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д.№ 347/13г.по описа на ЧСИ Величко Апостолов,продължило като изп.д.№ 6782/17г.по описа на ЧСИ Константин Павлов.

Районният съд в обжалваното решение е приел,че вземанията на ответника не са погасени по давност.С оглед на установеното от фактическа страна спорът се заключава в това дали са предприемани изп.действия,които да прекъсват давността и респ.дали е настъпила перемпция.

Съдът намира от правна страна следното:

Нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК предвижда изп.производство да се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изп.действия в продължение на две години,като изключение от това правило правят делата за издръжка.Съгласно трайната съд.практика и задължителните указания,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.15г.по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на ВКС,давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,а именно-насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,присъединяването на кредитор,възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,извършването на опис и оценка на вещ,назначаването на пазач,насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на парични суми от проданта или от плащания от трети лица.Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски по извършването на изп.действия,изграждащи посочения от него изп.способ.Съгласно същото ТР не са изп.действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането и връчването на ПДИ,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.

Първият въпрос,на който следва да се отговори,е свързан с възражението,направено от въззиваемата страна в отговора ѝ на въззивната жалба за приложимостта на ТР № 2/26.06.15г.към настоящото дело,тъй като се твърди от топлофикационното дружество,че това ТР поражда действие занапред,поради което приложение в случая следвало да намери отмененото с това ТР ППВС № 3/18.11.80г.,с което е прието,че давност не тече по време на изпълнителния процес.Становището на жалбоподателя не се споделя от настоящата инстанция.Съгл.чл.130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения,които са в сила,са задължителни въобще,а не само по отношение на действието им от датата на приемането за напред.Не са предвидени и ограничения на обратното действие само до даден момент.В преобладаващата си практика ВКС приема,че със задължителните указания на тълкувателното решение се дава тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма,а не се създава ново правило за поведение,действащо за в бъдеще,поради което същото има действие от влизането в сила на самия закон,чийто смисъл изяснява.(определение № 53/26.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№ 1049/18г.;определение № 38/02.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№325/18г.,определение № 20/12.03.19г.на ВКС по гр.д.№ 7/19г.).Ето защо не следва в настоящия казус да се прилага отмененото ППВС № 3/80г.,а цитираното тълкувателно решение № 2/26.06.15г.

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5474e9c0-a2bc-41b0-b610-867cebb909b2