Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 49091 от 27.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69890/2021
Вид
Определение № 49091
Подписан
27.11.2025
Състав
МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 28 · Кодекс на международното частно право
  • член 18 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49091 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20211110169890 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ******, срещу Д. П., родена на 29.08.1949г. и А. П. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

149 вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 3580,94 лв.

В исковата молба ищецът е посочил, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Видно от съдържанието на исковата молба, в случая се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Предвид това несъмнено е, че по същия ответникът има качеството на потребител, на основание § 13, т. 1 от ДР на Закона за Защита на потребителите (ЗЗП), поради което и приложение следва да намерят специалните съдопроизводствени правила по потребителските спорове, в това число и уредената местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Не се спори, че ответниците не са български граждани. Видно от постъпилите от съдебната поръчка документи Д. П. и А. П. са немски граждани, като имат обичайно местопребиваване в Германия. От представеното удостоверение за наследници на Б. П. се установява, че тези лица никога не са регистрирани в страната ни, като не са посочени като наследници на починалото лице.

Предвид горното, съдът намира, че двамата ответниците нямат обичайно местопребиваване в държавата ни. По аргумент от чл. 19, ал. 1 ГПК, в случаите на спор с потребител, какъвто е настоящият случай, не е допустимо спорът да бъде решен от арбитражен съд.

По смисъла на чл. 113 ГПК – исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по 1 съгласие на страните, а договор за избор на съд, по смисъла на чл. 117, ал. 3 ГПК, не се твърди, нито установява.

Установява се, че ответникът към настоящия момент няма надлежно регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България.

Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, другата страна по договора може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където потребителят има местоживеене. Понятието „местоживеене на потребителя“, посочено в член 18, § 2 от Регламент № 1215/2012 на ЕП и на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че означава местоживеенето на потребителя към датата, на която искът е предявен в съда /определение на СЕС от 03.09.2020 г. по дело С-98/20/.

Съгласно чл. 28 КМЧП международната компетентност се проверява служебно от съда, поради което настоящият съдебен състав приема, че предявените искове не са му международно подсъдни. В разглеждания случай, ищецът е българско юридическо лице, а ответниците – потребители, който нямат обичайно местопребиваване в страната ни, между страните не е налице договор за избор на съд след възникване на спора, поради което спорът не е подведомствен на българския съд. /Определение № 349 от 29.07.2022 по ч.т.д.

№ 449/2022 г., ВКС/

Воден от горното и на основание чл. 15 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА, че българският съд не е международно компетентен по исковете, предявени с искова молба с вх. № 102777/ 07.12.2021 г. на ****** срещу Д. П. и А. П. П., с местоживеене в Германия, въз основа на която е образувано гр.д. № 69890/2021 г. по описа на Софийски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 69890/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 126 състав.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2