Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 15 от 26.06.2024, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Наказателно от частен характер дело 29/2024
Вид
Присъда № 15
Подписан
26.06.2024
В сила
11.07.2024
Състав
Димитър Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

МОТИВИ на присъда № 15/26.06.2024 г. по НЧХД № 29/2024 г. по описа на РС – Поморие

Производството е образувано по тъжба от Д. Х. Л. от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Е. Ж., против И. Я. Я. от гр.Поморие.

Повдигнатото с тъжбата обвинение е за това, че на 12.08.2023 г., в гр.Поморие, подсъдимият причинил на частния тъжител лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузни рани в областта на двата долни крайника и рана в областта на долна устна, довели до временно разстройство на здравето на пострадалия, неопасно за живота, както и затова, че по същото време и на същото място казал думи унизителни за честта и достойнството на частния тъжител, в негово присъствие, а именно думите „...“.

От съда се иска да приеме за установено наличието на престъпления по чл.130, ал.1 НК и чл.146, ал.1 НК, извършени спрямо частния тъжител от подсъдимия, да го осъди за същите на най-високото предвидено от закона наказание, както и да го осъди да заплати на тъжителя суми в размер на по 3 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на пострадалия от престъпленията, предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането – 12.08.2023 г., до окончателното им изплащане.

Претендират се от частния тъжител и направените от него разноски по делото.

С разпореждане на съда № 57/30.01.2024 г., е даден ход на тъжбата, при горепосочените правни квалификации на престъпленията, предмет на обвинението, а с протоколно определение № 42/02.2024 г., са приети за разглеждане предявените от частния тъжител граждански искове и същият е конституиран в качеството на граждански ищец в производството.

В съдебно заседание частният тъжител и неговият редовно упълномощен повереник адв.Е.

Ж. поддържат тъжбата и предявените граждански искове, както и искането за присъждане на разноски.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание моли да бъде оправдан по обвинението.

Служебният защитник на подсъдимия адв.П. М. също пледира за признаването на подсъдимия за невинен по обвинението, съответно за отхвърляне на предявените граждански искове.

След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното.

Установява се от доказателствата по делото, че страните са съседи, като обитават жилища на адрес гр.Поморие, ул. ...

Установява се от показанията на св. С.Ат. Л.а (съпруга на частния тъжител) и св. М. В. А.

(съпруга на брат на подсъдимия), че отношенията между страните са влошени, във връзка с оплаквания от частния тъжител и съпругата му за употреба от подсъдимия на алкохол, слушане на силна музика и оставяне без надзор на домашен любимец – куче, както и за отправяни от подсъдимия по отношение на съпругата на частния тъжител обиди.

Безспорно се установява от доказателствената съвкупност, в това число показанията на горепосочените свидетели, материалите по преписка УРИ № 320 ЗМ-326/2023г. на РУ – Поморие, ОДМВР – Бургас, вх. № 14808/2023г., на РП – Бургас, както и от извършения от съда оглед на веществено доказателство компакт диск, извършен чрез изслушване на 1 съдържания се на вещественото доказателства аудиозапис, че на инкриминираната дата 12.08.2023 г., съпругата на частния тъжител сигнализирала органите на реда за свободно пуснатото от подсъдимия куче в двора на къщата, в която се намират жилищата на страните.

На същата дата, около 19.30 ч., при прибиране на частния тъжител в дома му, между него и подсъдимия възникнало спречкване, по повод обаждането на съпругата на тъжителя, при което спречкване подсъдимият отправил към тъжителя репликата „...“ и му нанесъл удар с ръка в лицето.

При посоченото спречкване свободно пуснатото куче на подсъдимия ухапало тъжителя по долните крайници.

На 14.08.2023 г., частният тъжител бил прегледан от д-р Ст.Шк. – ординатор в отделение по съдебна медицина при „УМБАЛ–Бургас” АД, която отразила заключенията от прегледа си в издадено от нея и приложено по делото съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 369/2023 г.

По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която д-р Б. М., сочи в заключението си, че пострадалия е получил травматични увреждания, както следва: рана в областта на долната устна и кръвонасядания и охлузни рани в областта на двата долни крайника, които увреждания е възможно да са получени от действието на твърди тъпи/тъпоръбести предмети с ограничена контактуваща повърхност, към които спадат и ухапванията от куче, като на пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Изслушано от съда в съдебно заседание вещото лице сочи, че описаната в заключението рана в областта на долната устна би могла да са получи от удар с юмрук на човек, а раните по долните крайници отговарят да са получени от ухапвания от куче.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от горепосочените от съда доказателства, установени от гласните и писмени доказателствени средства – показанията на свидетелите, от СМУ и заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което е пълно, ясно и обосновано, както и от материалите по посочената преписка и изслушания от съда аудиозапис.

Въз основа на установените факти и закона съдът прие следните правни изводи.

На посочената в тъжбата дата – 12.08.2023 г. и място – в гр.Поморие, на ул. „..., подсъдимият И. Я. Я. оправил по отношение на частния тъжител Д. Х. Л. и в негово присъствие думите „...“.

Непосредствен обект на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на чувството за достойнство и самооценка на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и доброто име в обществото. Престъплението обида е осъществено при наличието на извършено от дееца умишлено унижаване на чувството на лично достойнство на субекта на деянието. За да е съставомерно деянието е необходимо от обективна страна казване или извършване на нещо унизително за частта и достойнството на другиго. В конкретния случай е налице обида чрез думи. На следващо място от обективна страна за съставомерността на деянието е от значение казаното да е в присъствието на пострадалия. Под присъствие се разбира възможността обидните думи да бъдат непосредствоно възприети от субекта на престъплението, който обективен признак на престъплението също е налице. От обективна страна е необходимо също така отправените към пострадалия думи да са от унизителен характер за честта и достойнството на субекта на деянието, от гледна точка на приетите в обществото морални норми, а от друга страна обективно са довели до засягане на чувството за достойнство и чест на пострадалата. Съдът приема, че процесните думи „...“, същите съставляващи псувня, безспорно имат унизителен характер за честта и достойнството на тъжителя, поради което намира, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава 2 на престъплението по чл.146, ал.1 НК, като от субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал унизителния характер на казаното от него, съзнавал е, че тези думи могат да доведат до засягане на чувството за достойнство и чест на пострадалия и е искал настъпването на тези общественоопасни последици.

Не се установи тъжителят да е отвърнал веднага със същото престъпление по отношение на подсъдимия, поради което неприложима в случая е възможността по чл.146, ал.2 НК, съдът да освободи и двамата от наказание.

На следващото място, по делото се установи, че на инкриминираната дата и място – 12.08.2023 г., гр.Поморие, на ул. „..., подсъдимият И. Я. Я. е нанесъл удар в лицето на пострадалия Д. Х. Л., от който удар последният получил рана в областта на долната устна, довела до временно разстройство на здравето на пострадалия, неопасно за живота, като такова телесното увреждане съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК, поради което съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на посоченото престъпление, същото извършено от субективна страна при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Настоящият съдебен състав приема, че деянието е несъставомерно по отношение на уврежданията на пострадалия, съставляващи охлузни рани в областта на двата долни крайника.

Както бе посочено, тези увреждания са нанесени на пострадалия от свободно пуснатото куче на подсъдимия, ухапало тъжителя при процесния инцидент, но по делото не се установи активно поведение на подсъдимия, насочено към причиняване на престъпния резултат посредством животното, като средство на предстъплението.

Твърдения за подобни действия на подсъдимия не са изложени в тъжбата, такива се извличат единствено от показанията на св.Л.а, но същите са изолирани и опосредствени, като пресъздаващи казаното от тъжителя, поради което и тъй като тази свидетелка, като съпруга на тъжителя, безспорно е заинтересувана от изхода на делото, съдът не кредитира показанията й в частта им, че подсъдимият е отправил към животното думите „Дръж, Бък“.

При липса на доказателства относно извършени активни действия от подсъдимия за насочване на животното към причиняване на горепосочените телесни увреждания на пострадалия съдът намира, че не е налице причинна връзка между вредоностния резултат и поведението на подсъдимия, което да сочи умишлено причиняване на тези увреждания.

Отговорността на подсъдимия за горепосочения вредоносен резултат не може да бъде ангажирана и на плоскостта на осъществено непредпазливо деяние, които деяния съгласно чл.11 ал.4 от НК, са наказуеми само в предвидените от закона случаи, а НК не предвижда наказателна отговорност за причиняване на лека телесна повреда по непредпазливост.

Не е налице и престъпление по чл.325в, ал.1 от НК, която норма въвежда наказателна отговорност за лице, което не е положило достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, по при причинена от животното средна или тежка телесна повреда, а не и лека такава.

Предвид посоченото съдът призна подсъдимия за невинен и го оправдава по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, касателно нанесената на пострадалиа лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и охлузни рани в областта на двата долни крайника, довели до временно разстройство на здравето на пострадалия.

По отношение на наказанието за осъществените от подсъдимия престъпления по чл.146, ал.1 3 от НК и чл.130, ал.1 от НК, съдът намира следното.

За престъплението по чл.146, ал.1 от НК, законът предвижда наказание глоба от хиляда до три хиляди лева, като в този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание, а за деянието по чл.130, ал.1 от НК, предвиденото наказание е лишаване от свобода до две години или пробация.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият не е осъждан /реабилитиран по право/, но е извършил множество престъпления, поради което и предвид разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е неприложим в случая.

Както бе посочено, за престъплението по чл.146, ал.1 от НК, предвиденото наказание е глоба от хиляда до три хиляди лева.

При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдими обстоятелства по делото.

Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха от съда.

Смекчаващи вината обстоятелства са горепосоченото чисто съдебно минало на подсъдимия, доброто му процесуално поведение по делото, характера и вида на нанесеното на пострадалия телесно увреждане, което не е значително, както и липсата на данни за други противообществени прояви на подсъдимия, непредставляващи престъпления, затова съдът определи наказанието глоба при наличие на многобройни смекчаващите вината обстоятелства, като счета, че и най-лекото предвидено от закона наказание, а именно глоба в размер на 1 000 лв., се оказва несъразмерно тежко.