Решение № 391 от 23.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Пловдив, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20255300503446 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от М. С. Н., чрез адв. Г. К., против решение №4805/07.11.2025 г., постановено по гр. дело №3386/2024 г. по описа на ПдРС, ХVІІІ гр. състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че М. С. Н. дължи на „Даикс“ ООД сумата от 447 лева с вкл. ДДС - главница, представляваща цена на предоставена услуга за периода от 30.06.2021 г. – 31.01.2023 г. по Договор за охрана на обект с технически средства от 19.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2023 г. – датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена заповед № 2597/24.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5324/2023 г. по описа на ПдРС, ІХ гр.с., и е осъден М. С. Н. да заплати на „Даикс“ ООД сумата от общо 650 лева - деловодни разноски, от които сумата от 225 лева деловодни разноски за производството по частно гр. дело № 5324/2023 г. на ПдРС, ІХ гр.с., и сумата от 425 лева – деловодни разноски по гр.д. № 3386 по описа за 2024 г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Оспорва се извода на съда, че ищецът е изпълнявал договорните си задължения за периода 1

30.06.2021 г. до 31.01.2023 г., както и, че не е върнал предоставеното и монтирано в обекта оборудване - сигнално охранителна система. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявения иск.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

С оглед наведените с жалбата въззивни основания, следва да се отбележи и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба и уточняваща молба на „Даикс“ ООД се твърди, че на 19.03.2020 г. между страните бил сключен договор за охрана на обект с технически средства за срок от 2 години, като в случай, че някоя от страните не уведоми другата в едномесечен срок преди изтичане срока на договора, че желае същият да бъде прекратен, договорът за охрана на обект с технически средства бива продължен. Съобразно уговореното между страните, ищецът поел задължение да осъществява сигнално-охранителна дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на ответника, а именно: обект – къща „Н*“, находяща се в село Б., местност „****“, срещу възнаграждение в размер на 10 евро месечно, с левова равностойност 19,50 лева без ДДС.

2

Съгласно чл. 3 от договора, плащанията от страна на възложителя следвало да се извършват до 20-то число на текущия месец по посочена в договора банкова сметка или в брой, в офиса на изпълнителя „Даикс“ ООД. Ищецът изпълнил поетите по договора задължения, посредством монтирана сигнално охранителна техника, а след сключването на договора ответникът ежемесечно започнал да престира дължимото възнаграждение. Твърди, че от месец юни 2021 г. ответникът Н. е спрял да заплаща дължимото ежемесечно възнаграждение, без да са предприети от негова страна каквито и да е действия по разваляне на договора или неговото прекратяване по надлежен ред. Независимо от това, ищецът поддържа, че е продължил да изпълнява добросъвестно задълженията си по охрана на обекта, включително при получаване на алармен сигнал осигурявал патрул, който винаги пристигал навреме, съобразно уговореното в чл. 1, ал. 3 от процесния договор. На основание чл.23, ал.1, т.4 от договора за охрана на обект с технически средства от 19.03.2020 г., същият бил прекратен на 06.02.2023 г., с едностранно уведомление от ,,Даикс“ ООД, чрез пълномощника адв. А. Д., изпратено до ответника М. Н. чрез Български пощи. До датата на прекратяване на договора по вина на ответника, същият дължи на ищеца сумата от 447 лева, представляваща сбор от неплатени и дължими суми с вкл. ДДС, изразяващи се в уговорено възнаграждение по договор за охрана на обект с технически средства от 19.03.2020 г., за периода от 30.06.2021 г. до 31.01.2023 г. Било образувано заповедно производство за събирането на сумата от 447 лева по ч. гр. д. № 5324/2023 г. по описа на РС – Пловдив, ІХ гр. с., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №2597/24.04.2023 г. срещу длъжника М. С. Н. за претендираната сума от 447 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.04.2023 г. до окончателното изплащане, както и разноски. Длъжникът подал възражение за недължимост на сумата, което обусловило правния интерес за ищеца от предявяване на установителен иск.

Предвид изложеното, искането е да се уважи предявеният установителен иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска. Не оспорва, че между страните е сключен договор за охрана на обект с технически средства от 19.03.2020 г., по силата на който ищецът, в качеството си на изпълнител, се е задължил срещу заплащане да предоставя услугата, предмет на посочения договор. Твърди, че поради възникнали няколко ситуации – липса на реакция на получени сигнали от страна на изпълнителя по договора, през месец май 2021 г. ответникът уведомил ищеца по телефона, че спира да заплаща уговореното месечно възнаграждение и не желае да му се предоставя услугата, предмет на договора. След проведения разговор, от 30.06.2021 г. спрял да заплаща уговореното месечно възнаграждение за предоставяне на услугата по договора, а ищецът преустановил извършването . Счита, че не дължи претендираната сума поради прекратяване от ищеца на сигнално 3 охранителната дейност по отношение имуществото на Н., находящо се в село Б., местност „Т.“. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на Районния съд е прието за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5324/2023 г. по описа на ПдРС, ІХ гр.с., в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК №2597/24.04.2023 г. за сумата от 447 лева – главница, представляваща цена на предоставена услуга за периода от 30.06.2021 г. – 31.01.2023 г. по договор за охрана на обект с технически средства от 19.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2023 г. – датата на подаване на заявлението в съда.

С определение №18 от 03.01.2024 г. по в.ч.гр.д. № 2510/2023 г. по описа на ОС – Пловдив, е прието възражение по реда на чл. 423 ГПК от М. Н. против заповедта по чл. 410 ГПК.

В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за охрана на обект с технически средства от 19.03.2020 г., с посочените в исковата молба параметри, както и, че за периода от 30.06.2021 г. до 31.01.2023 г. сборът от сумите, уговорени, според договора от 19.03.2020 г., са в размер на 447 лева.

От приложения договор за охрана на обект с технически средства се установява, че същият е сключен на 19.03.2020 г. между страните по делото, като дружеството се задължава да извършва срещу заплащане сигналноохранителната дейност по защита от престъпни посегателства на имуществото на възложителя, намиращо се в охраняван обект: къща, находяща се в село Б., местност Т., при която чрез използване на сигнално-охранителна известителна система /СОИС/ се осъществява наблюдение на обекта и се реагира на получените сигнали с мобилни охранителни патрули. Посочено е по какъв начин ще се реагира. Според чл. 2 от договора, Н. се е задължил да заплаща месечно възнаграждение в размер на 10 евро без ДДС. Посочено е, че всички дължими суми са платими в евро или в равностойността им в български лева по централния курс на БНБ към деня на плащането. При забавяне плащането на сумите дължи 1% неустойка за забава за всеки просрочен ден върху дължимата сума, но за не повече от 35 дни, като след изтичане на 35–и ден върху дължимата сума се начислява законна лихва. Договорът се сключва за срок от две години и влиза в сила от датата на неговото подписване. Ако в едномесечен срок преди изтичането на договора, никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му с писмено уведомление, договорът се счита за автоматично продължен за неопределен срок от време. Според чл. 23 от договора, същият се прекратява: 1. с изтичането на срока, за който е 4 сключен; 2. по взаимно съгласие, изразено в писмена форма; 3. от всяка една от страните с едномесечно писмено предизвестие; 4. от изпълнителя без предизвестие, с едностранно волеизявление, в случай на неплащане на три или повече месечни вноски или забава в изпълнението на каквото и да било задължение по настоящия договор с повече от три месеца. Прекратяването на договора не освобождава възложителя от задълженията му с повече от три месеца.

От протокол за предаване – приемане на сигнално-охранителна система се установява, че на обекта на Н. – къща, находяща се в село Б., местност Т., е монтирана техника – собственост на „Даикс“ ООД. Протоколът е двустранно подписан, като за „Приел“ носи имена и подпис: „М. Н.“, който подпис не е оспорен от ответника.

От уведомление и разписка от Български пощи от 08.02.2023 г. се установява, че „Даикс“ ООД е уведомило Н., че едностранно прекратява сключения между тях договор от 19.03.2020 г. на основание чл. 23, ал. 1, т. 4 от същия – поради неплащане от възложителя на сумите по договора за охрана, на обща стойност 447 лева за периода 30.06.2021 г. – 31.01.2023 г.

При така установените факти, съдът е приел, че безспорно се установява, че на 19.03.2020 г. е възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, като „Даикс“ ООД е изправна страна, като е изпълнило задълженията си по договора – монтирана е техника, собственост на дружеството, в имота на Н., но не е установено заплащане на дължимите суми от Н. след месец юни 2021 г. Прието е, че договорът е прекратен с връчване на уведомлението на Н.. Същият не е доказал твърдяното едностранно прекратяване на договора, както и за връщане на предоставената му техника, монтирана в охранявания обект. Не се представят и доказателства за направени възражения от ответника по повод извършените услуги. При липса на доказателства за направени такива от страна на ответника, следва да се приеме за установено, че ищецът е изпълнявал възложеното му от ответника с договора от 19.03.2020 г. – охрана на обекта на ответника с технически средства – къща, находяща се село Б., местност Т..

Разпечатката съдържа 35 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/54719dee-c9e6-4385-9d0c-81b57d930641