Определение № 408 от 08.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. София, 08.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20251100513916 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 397084/03.12.2025 г. подадена от Р. Я. С. срещу Определение № 48792/25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 49670/2025 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта с която е прекратено производството по гр.д. №49670/2025 г. по описа на СРС, 42 състав за сумата от 1282,69 лева представляваща такса по тарифата към ЗЧСИ.

В частната жалба се твърди, че процесното определение е незаконосъобразно, като се излагат следните съображения: ищецът бил осъден на глоба в размер на 10 000 лв. по н.о.х.д. № 966/2013 г. на СГС, като за събиране на тази глоба било образувано изп. д. № 22150040547/2015 г., но впоследствие вземането било отписано от НАП, поради изтекла погасителна давност. С Присъда № 4178/18.05.2016 г. по н.о.х.д. № 1547/2013 г. на СРС ищецът бил осъден на глоба в размер на 2 000 лв., като било определено общо наказание глоба в размер на 10 000 лв. С Определение от 25.09.2018 г. по ч.н.д. № 11459/2018 г. на СРС отново било извършено кумулиране на наказанията (по н.о.х.д. № 966/2013 г., н.о.х.д. № 1547/2013 г. и други дела), като било определено едно общо наказание глоба в размер на 10 000 лв. Твърди се, че въпреки че общото наказание било глоба в размер на 10 000 лв., за което вече има образувано дело от 2015 г., СРС е издал изпълнителен лист за 12 000 лв. по н.о.х.д. № 1547/2013 г. Било образувано второ изпълнително дело № 20188560401954 при ЧСИ Б.Б. за събирането на същата глоба от 10 000 лв. за втори път, плюс такси и разноски.

Частния жалбоподател твърди, че СРС неправилно е приел, че липсва правен интерес по иска за сумата от 1282,69 лв., тъй като второто изпълнително дело при ЧСИ Б. изобщо не е трябвало да бъде образувано- за събирането на глобата от 10 000 лв. вече е имало висящо изпълнително дело (изп. д. № 2215004547/2015 г.) при публичен изпълнител. Поддържа се, че ищецът не бил виновен, че за събирането на едни и същи суми било образувано второ изпълнително дело и не дължал такси и разноски за второто изпълнително дело. Твърди се, че наличието на висящо изпълнително производство винаги било основание да се приеме, че длъжникът има правен интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителното дело, включително и разноските. По изложените съображения моли съдът да отмени Определение № 48792/25.11.2025 г. на СГС в частта за прекратяване на производството по иска за 1282,69 лв., представляващи такси по ТТРЗЧСИ.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу акт който подлежи на обжалване, в законоустановения срок, поради което същата е допустима. По същество съдът намира следното:

Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба, с която 1 са били предявени искове с правно основание чл.439 от ГПК във вр.чл.124,ал.1 от ГПК от Р.

Я. С. срещу Софийски районен съд с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумите от 12000 лева по издаден изпълнителен лист от 22.10.2018 г.,540 лева разноски и 1282,69 лева такси по тарифата към ЗЧСИ. С разпореждане на СРС от 23.10.2025 г. исковата молба е била оставена без движение с указания ищецът в едноседмичен срок да обоснове правния си интерес да предяви иск срещу ответника,с който отрича дължимост на такси и разноски по изпълнителното производство,да бъдат конкретизирани фактическите обстоятелства на които се основава исковата претенция, да бъде посочено с начална и крайна дата с изтичането на кой период от време ищецът твърди,че вземането е погасено по давност,да бъде конкретизирано има ли събрани в хода на изпълнителното производство парични суми и в какъв размер са същите.

С уточнителна молба ищецът е посочил, че предвид определеното на ищеца общо наказание, липсва основание за издаване на изпълнителен лист по нохд № 1547/2013 г. по описа на СРС за сума в размер от 12000 лева. Посочено е още, че давността за събиране на глобата е две години,поради което погасителната давност била изтекла на 06.04.2017 г. или най- късно на 08.06.2020 г.,ако срокът бъде отчетен спрямо датата на влизане в сила на присъдата по нохд № 1547/2013 г. В уточняващата молба е посочено,че в рамките на изпълнителния процес е събрана сумата от 1500 лева, като ищецът е посочил,че претендира да бъде признато за установено,че не дължи сумите от 12000 лева – по изпълнителен лист по нохд № 1547/2013 г. по описа на СРС,НО,3 състав,540 лева – разноски и 1282,69 лева такси по тарифата към ЗЧСИ.

За да прекрати производството по делото, в обжалваната част, първата инстанция е приела, че правен интерес от предявяване на установителен иск съществува за вземането,за което е издаден изпълнителен лист, докато такси и разноски,начислени в рамките на изпълнителния процес не могат да бъдат предмет на установителна искова претенция. Тези вземания биват начислявани по време на изпълнителния процес и въпросът за тяхната дължимост или недължимост не може да бъде предмет на установителен иск.

Съдът намира, че обжалваното определение е правилно, като съображенията за това са следните:

Предметът на делото по отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК се състои в установяване несъществуването на изпълняемото право, установено от изпълнителното основание, въз основа на твърдените от ищеца като новонастъпили след приключване на съдебно дирене в производството, по което е било издадено, правоизключващи или правопогасяващи факти. Целта на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен в рамките на висящ изпълнителен процес, е установяване, че изпълняемото право не съществува поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт.

Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение и обуславя прекратяване на незаконосъбразния изпълнителен процес (чл. 433 , ал. 1, т. 7 ГПК). Затова константната съдебна практика определя предмета на иска по чл.439 ГПК като „недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело“ - Определение № 57 от 03.02.2020 г. по т. д. № 2331/2019 г., II т. о. на ВКС.

Идентичен е предметът на делото при отрицателен установителен иск за оспорване на публични държавни или общински вземания, чието събиране е възложено на частен съдебен изпълнител / какъвто е и настоящия случая/ - Решение № 1456 от 16.06.2022 г. по в. гр. д. № 2341/2022 г. на СГС, Решение № 262796 от 24.06.2022 г. по в. гр. д. № 2082/2021 г. на СГС.

Следствието от изложените по- горе постановки е че предмет на искова защита не са таксите и разноските в изпълнителния процес, тъй като същите не се обхващат от силата на присъдено нещо на решението, което се изпълнява. Предмет на предявения иск по чл. 439 ГПК е единствено вземането по изпълнителното основание, което установява правото към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство и се ползва със сила на присъдено нещо между страните / в този смисъл е Определение № 304 от 17.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3451/2018 г., III г. о., ГК/.

С оглед на изложеното първата инстанция правилно е приела, че за ищецът липсва 2 правен интерес да предяви иск по чл.439 ГПК за установяване на недължимостта на таксите в изпълнителното производството, тъй като предмет на делото по чл.439 ГПК е единствено материалното право, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. В случая са неоснователни доводите на частния жалбоподател, че за него съществувал правен интерес да установи недължимостта на таксите и разноските по изпълнителното производство, предвид на неговата висящност, тъй като процесуалния механизъм създаден за защита на правата му е посредством искане за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението- чл.397,ал.1, т.3 ГПК / което видно от представените по делото материали ищецът е поискал, респ. първата инстанция е допуснала поисканата обезпечителна мярка- спиране на изпълнението и е издала обезпечителна заповед/. След като изпълнението бъде спряно, съдебния изпълнител не може да извършва други изпълнителни действия, докато не бъде отменена обезпечителната мярка, а при евентуално уважаване на предявения иск по чл.439,ал.1 ГПК, изпълнителния процес следва да бъде прекратен на основание чл.433,ал.1, т. 7 ГПК, в който случая ищецът няма да дължи разноски по изпълнението съобразно разпоредбата на чл. 79,ал.1, т.1 ГПК.

По изложението съображения съдът намира, че процесното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 48792/25.11.2025 г., постановено по гр. д. № 49670/2025 г. по описа на СРС, 42 състав в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3