Решение № 3881 от 01.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12429/2022
- Вид
- Решение № 3881
- Подписан
- 01.07.2024
- В сила
- 01.07.2024
- Състав
- Татяна Димитрова, Гюлсевер Сали, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 2 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3881 гр. София, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Татяна Д.
Членове:
Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100512429 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 14.01.2022 г., поправено с решение от 19.08.2022 г., постановено по гр. дело №48077/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 172 състав е допусната делба на основание чл. 34 от ЗС на ½ идеална част от къща, находяща се в гр. София, ул. „******* с площ от 100 кв.м., построена в ПИ с идентификатор *** при квоти ¼ ид.ч. за П. К., 1/8 ид.ч. за Д. М. и 1/8 ид.ч. за М. М., като е отхвърлен искът за делба на ПИ с идентификатор *** и гараж от 25 кв.м, както и на ½ ид.ч. от къщата.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от П. К. в частта, в която е отхвърлен искът за делба на ½ ид.ч. от къща, находяща се в гр. София, ул.
„******* с площ от 100 кв.м. с оплаквания за недопустимост. В жалбата се поддържа, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като предмет на иска за делба е била цялата къща, а съдът се е произнесъл само за ½ ид.ч.
Излагат се оплаквания за неправилност и необоснованост, поради което в условията на евентуалност се иска неговата отмяна.
В срок срещу решението е постъпила втора въззивна жалба от Д. М., М.
М. и К. М., с която същото се обжалва в частта, в която е отхвърлен искът за делба за ½ ид.ч. от къща, находяща се в гр. София, ул. „******* с площ от 100 кв.м. и в частта, в която е отхвърлен искът за делба на гараж от 25 кв.м. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради което се иска неговата отмяна.
1
От въззивника П. К. е постъпила и въззивна жалба срещу решение от 19.08.2022 г., като с молба от 11.01.2023 г. е уточнено, че същата представлява допълнение към подадена предходна въззивна жалба от 01.03.2022 г. срещу решение от 14.01.2022 г. на СРС.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не са депозирани отговори на въззивните жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на настоящата въззивна проверка, с оглед принципа на диспозитивното начало и депозираните от страните въззивни жалби е решение от 14.01.2022 г., поправено с решение от 19.08.2022 г., постановено по гр. дело №48077/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 172 в частта, в която в която е отхвърлен искът за делба на ½ ид.ч. от къща, находяща се в гр. София, ул. „******* с площ от 100 кв.м. и в частта, в която е отхвърлен искът за делба на гараж от 25 кв.м.
С искова молба вх.№8018110 от 24.08.2016 г. е предявен иск за делба на къща, находяща се в гр. София, ул. „******* с площ от 100 кв.м., построена в ПИ с идентификатор *** от П. К. срещу Д. М., М. М. и К. М. и гараж с площ от 25 кв.м.
С молба вх. №5182198 от 04.12.2017 г. ищецът е заявил, че оттегля иска за делба на гараж от 25 кв.м.
С депозирания в срок отговор на искова молба от К. М., Д. М. и от М.
М. - М. е направено изрично искане по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК към предмета на делбата да бъдат включени ½ ид.ч. от дворно място и гараж от 25 кв.м.
С разпореждане /с характер на определение/ от 30.10.2020 г. по делото като съделител и страна е конституирана Столична община.
Настоящата въззивна инстанция намира, че решението в обжалваните части е недопустимо, поради следното:
Съгласно чл. 75, ал. 2 от Закона за наследството, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.
2
Изразът "без участието на някой от сънаследниците" се тълкува в широкия смисъл, че при всички хипотези на извършване на делба без участието на лице, от кръга на титулярите на правото на собственост, делбата е нищожна.
В настоящия случай първоинстанционният съд по делото е констатирал, че Столична община е собственик на ½ ид.ч. от дворното място, върху което са построени процесната къща и процесният гараж. Столична община е конституирана като страна – съделител в производството. Въпреки това решението е постановено без участието на Столична община. Вместо това районният съд е уважил иска за делба само за ½ ид.ч. от къщата и е отхвърлил за другата ½ ид.ч. между първоначалните страни с мотиви, че доколкото се твърди, тази част да е придобита от Столична община, то делба не следва да бъде допускана. По този начин съдът е подменил предмета на делото, като вместо да разгледа иска за делба за цялата къща и гараж между всички конституирани страни - съделители, е разгледал само за ½ ид.ч.
По същия начин, вместо да разгледа иск за делба на самостоятелен обект – гараж от 25 кв.м. между установените съдели, съдът изобщо не е обсъдил участието на Столична община, не е изследвал наличие на право на собственост и евентуална припадаща се квота. Като е приел, че съдът не е в състояние да определи дали процесният гараж е станал СИО или не, поради което не могат да се определят полагащите се на съделителите квоти, съдът напрактика е оставил без разглеждане предявеният иск. Разглеждането на този иск за първи път от въззивната инстанция би довело до едноинстанционно разглеждане на спора, което е процесуално недопустимо.
Макар и да е конституирана като страна – съделител в производството, напрактика липсва произнасяне по правото на собственост и по квотите на Столична община както в мотивите, така и в диспозитива на решението, което е и основната цел на производството по допускане на делба.
Решението в обжалваната част е недопустимо на още едно основание, а именно, че въпреки, че искът за делба е предявен за цялата вещ, то съдът се е произнесъл само за ½ ид.ч. В съдебната практика последователно се приема, че е недопустима делба на идеална част от вещ, освен в случаите, когато съсобствеността между съделителите е възникнала по наследяване и наследодателят е притежавал вещта в съсобственост с трети лица. Когато вещта принадлежи изцяло на съделителите, но съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт – сделка за част от имота и наследяване, прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване /т. нар. смесена съсобственост/, какъвто е настоящият случай, до делба се допуска цялата вещ./ Решение № 476/12 от 07.03.2013 г. по дело № 56/2012 на ВКС/. Както е прието и в решение № 259 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 96/11 г. на ВКС ІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, процесуално недопустим е иск за делба на идеална част, респективно решение, с което е допусната делба на идеална част от имот, тъй като делбата е способ за ликвидиране на съсобствеността.
По така изложените съображения, решението в обжалваните части следва да се обезсили, а делото върнато за ново разглеждане на същия съд от 3 друг състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение от 14.01.2022 г., поправено с решение от 19.08.2022 г., постановено по гр. дело №48077/2016 г. по описа на Софийския районен съд, 172 в обжалваните части.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския районен съд.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от датата на съобщаването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4