Решение № 1200 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1200 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100511222 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20042698/16.06.2022г., постановено по гр.д. №34785/2020г. на СРС, 168 състав, е осъдена Р. К. Б. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 320,88 лева, представляваща 4/6 от цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.№303267, сумата от 67,11 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 30.06.2018г. до 21.07.2020г., сумата от 12,84 лева, представляваща 4/6 от цената за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба – 31.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, като е отхвърлен искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия за разликата над 320,88 лева до пълния предявен размер от 583,54 лева и за периода от м.05.2016г. до м.05.2017г., вкл. като погасен по давност, както и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за разликата над 67,11 лева до пълния 1 предявен размер от 129,36 лева и за периода от 30.04.2017г. до 30.05.2018г., и за сумата 3,50 лева – представляваща 4/6 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 30.04.2017г. до 21.07.2020г., като неоснователни.

Осъден е Г. Б. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 80,22 лева, представляваща 1/6 от цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.

№303267, сумата от 16,77 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 30.06.2018г. до 21.07.2020г., сумата от 3,21 лева, представляваща 1/6 от цената за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба – 31.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, като е отхвърлен искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия за разликата над 80,22 лева до пълния предявен размер от 145,88 лева и за периода от м.05.2016г. до м.05.2017г., вкл. като погасен по давност, както и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за разликата над 16,77 лева до пълния предявен размер от 32,34 лева и за периода от 30.04.2017г. до 30.05.2018г., и за сумата 0,87 лева – представляваща 1/6 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 30.04.2017г. до 21.07.2020г., като неоснователни.

Осъден е К. Б. Г. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 80,22 лева, представляваща 1/6 от цената на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2017г. до 30.04.2018г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.

№303267, сумата от 16,77 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 30.06.2018г. до 21.07.2020г., сумата от 3,21 лева, представляваща 1/6 от цената за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба – 31.07.2020г. до окончателното изплащане на задълженията, като е отхвърлен искът по чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия за разликата над 80,22 лева до пълния предявен размер от 145,88 лева и за периода от м.05.2016г. до м.05.2017г., вкл. като погасен по давност, както и исковете по 2 чл.86, ал.1 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за разликата над 16,77 лева до пълния предявен размер от 32,34 лева и за периода от 30.04.2017г. до 30.05.2018г., и за сумата 0,87 лева – представляваща 1/6 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 30.04.2017г. до 21.07.2020г., като неоснователни.

Осъдени са Р. К. Б., Г. Б. Г. и К. Б. Г. да заплатят на основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 233,60 лева – разноски по делото.

Осъдена е „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Р. К. Б., Г. Б. Г. и К. Б. Г. на основание чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 153,11 лева – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем сървисис“ ЕООД.

Постъпила е въззивна жалба от Р. К. Б., Г. Б. Г. и К. Б. Г., чрез пълномощника адв. Т. И., срещу решението в частта, с която предявените срещу тях осъдителни искове са уважени. Излагат се оплаквания, че решението е нищожно, тъй като в същото не е посочена банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми или друг, посочен от ищеца начин на плащане, с което бил нарушен чл.236, ал.1, т.7 от ГПК. Освен това решението не било подписано, с което бил нарушен чл.236, ал.3 от ГПК. Поддържа, че решението е недопустимо, тъй като било постановено по нередовна искова молба, като част от доказателствата, посочени в исковата молба липсвали и не били връчени на ответниците. Исковата молба била подписана от пълномощник без да е представено пълномощно. Тези възражения не били уважени с определение на първоинстанционния съд, което не подлежало на самостоятелно обжалване. При условията на евентуалност поддържа, че решението е неправилно, постановено при нарушаване на процесуални и материални норми. Съдът неправилно не кредитирал представените доказателства относно липсата на документи, удостоверяващи, че сградата, в която се намира процесният имот, е въведена в експлоатация. Бл.510 в ж.к. „Дружба 2“ не бил приет и въведен в експлоатация по нормативно установения ред, съгласно действащата нормативна уредба към построяване на блока и сградата и инсталациите в нея били в режим на „строеж“.

Представените извлечения от сметки не установявали обстоятелствата, удостоверени в тях, тъй като изхождали от ищеца. Не били представени доказателства за публикуване на общите условия на ищцовото дружество, поради което неоснователно ищецът се позовавал на клаузи от общите условия. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде 3 постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице – помагач не е изразило становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Неоснователен е поддържаният от въззивниците довод за нищожност на първоинстанционното решение поради това, че не съдържа реквизит по чл.236, ал.1, т.7 от ГПК, а именно посочване на банкова сметка или друг, посочен от ищеца начин на плащане на присъдените суми. Съгласно мотивите на ТР №1/2011г. ОСГТК на ВКС, нищожно е съдебно решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Непосочването на банкова сметка от страна на ищеца не може да обуслови нередовност на исковата молба, а оттам и недопустимост на съдебното решение, постановено в производството по такава искова молба. На още по-малко основание липсата на този реквизит би довела до такава непълнота в съдържанието, която да направи неразбираема волята на съда и съответно да може да се квалифицира като порок, водещ до нищожност на съдебното решение и препятстващ пораждането на правните му последици. (в този смисъл решение №50011/26.09.2022г. по т.д. №1964/2020г. на ВКС, I т.о., определение №376/30.05.2023г. по т.д. №2471/2022г. на ВКС, I т.о.). Поради това с оглед 4 установената съдебна практика на ВКС относно нищожността на съдебно решение, не е невалидно (нищожно) решение, което не съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане.

Неоснователни са и доводите, че решението е нищожно като неподписано, тъй като решението, намиращо се на л.169 до л.172 от първоинстанционното производство е подписано от съдията – докладчик.

Неоснователни са и поддържаните от въззивниците възражения, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Възраженията на въззивниците се основават на твърдения, че не са им връчени всички описани в исковата молба доказателства, като обстоятелството, че не всички описани доказателства се намират по делото е констатирано от първоинстанционния съд с определение №20084845/01.04.2021г., като на ищеца е предоставена възможност да ги представи с препис за другата страна.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. К. Б., Г. Б. Г. и К. Б. Г. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия, такса за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху тях, начислени по аб. №303267.

Установява се от събраните по делото доказателства (договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 09.07.1991г., акт за граждански брак №268/07.04.1985г.), че ответниците Р. К. Б. и Б. Г. Б. (починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Р. К. Б., Г. Б. Г. и К. Б. Г.) са били собственици на процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. София ж.к. ****, през процесния период, поради което въззивният съд приема, че същите са били битови клиенти за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 303267.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие 5 заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Неоснователни са поддържаните с въззивната жалба възражения, че ищецът не е доказал публикуването на общите условия, тъй като към исковата молба са представени доказателства за публикуването им.