Решение № 402 от 06.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Варна, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110114370 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. Б. Д., ЕГН ********** срещу „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437 обективно евентуално съединени искове за приемане за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит №2758101/13.04.2023г.

„Credissimo до заплата" е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП.

Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че между страните на 13.04.2023г. е сключен Договор за потребителски кредит № 2758101. В чл. 4 от същия било уговорено, че в случай, че кредитополучателя е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение по кредита, то в зависимост от посочения вид обезпечение, следва в: 10 дневен срок от подаване на заявлението да предостави Б.а гаранция или в срок до 48 часа да сключи Договор за поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО" ЕАД юридическо лице Уговорено било още, че в случай на непредставяне на съответното обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено и съответно договора няма да породи действие, а при представяне на обезпечение по кредита, одобрението на подаденото заявление се извършва в срок до 24 часа.

За обезпечение по кредита, на 13.04.2023г., ищецът сочи, че е подписал Договор за поръчителство с „Ай тръст" ЕООД, по който дружеството поело задължение да сключи договор за поръчителство с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, по силата на който да отговоря пред „КРЕДИСИМО" ЕАД солидарно с него за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за потребителски кредит, като за поемане на предвидените 1 задължения, потребителя дължи възнаграждение на поръчителя, определено в Приложение № 1 към Договора за поръчителство - 178,89лева за всеки месец на нереволвиране на кредита. По този начин към датата на депозиране на исковата молба, натрупаната сума за осигуряване на поръчителство е в размер на 894,45 лева. След извършена справка в електронния профил на клиента, се установявала, че начисленото задължение в тежест на ищеца е в размер на 1 598,24лева, в което е включена неустойка/такса гарант/ в размер на 894,45 лева.

Ищецът счита, че така сключеният Договор за потребителски кредит не отговаря на разпоредбите на Закон за потребителския кредит и не е съобразен с Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48. В разпоредбата на чл. 11, ал.1 и ал. 2 от ЗПК били изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10. ал. 1, чл. 11. ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1. т.

7-9 от ЗПК. договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая липсвало валидно основание за начисляване от страна на ответника на сумата от 1598,24лв. Сочи още, че Б.ата сметка за погасяване на задължението по основния договор и тази за изплащане на възнаграждението за поръчителство е една и съща. От друга страна, при справка в Търговския регистър по партидата на „АИ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899 се установявало, че едноличен собственик на капитала на „АИ ТРЪСТ" ЕООД е „КРЕДИСИМО" ЕОД, ЕИК 175330437. Основен предмет на дейност на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД било сключването на гаранционни сделки, каквато е и Договор за предоставяне на поръчителство от 13.04.2023г., сключен с ищеца. Поради това твърди, че печалбата на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик „КРЕДИСИМО" ЕАД. С оглед това обстоятелство счита, че със сключване на договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чд.19, ал.4 ГПК, като в договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „КРЕДИСИМО" ЕАД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „КРЕДИСИМО" ЕАД, доколкото плащайки задължението на потребителя в негова полза, поръчителят плаща вземането си сам на себе си, а единствено създаването на едно допълнително оскъпяване на договора за кредит чрез възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК. Това от своя страна водило до недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4 ГПК.

На следващо място ищецът излага твърдения, че уговорката за договорен годишен лихвен процент в размер на 40% е нищожна, предвид застъпеното в съдебната практика становището, че е противно на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е 2 нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва.

Сочи още, че е налице нарушение в посечения процент ГПР, който не съответствал на действително приложения, доколкото в него не са включени предвидените суми за възнаграждение по Договор за поръчителство. Съгласно Директива 2008/48/ЕО нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. По силата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

По изложените съображения ищецът твърди, че уговорките между страните за заплащане на лихвен процент и възнаграждение за поръчител са нищожни на основание чл.26, ал.1,т.1 ЗЗД - противоречат на добрите нрави и са в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето и водят до заобикаляне на Закон за потребителския кредит, поради което отправя искане към съда за приемане за установено в отношенията между страните, че начислените въз основа на тях задължения по потребителски кредит сумата от 1 198,24лв са недължими.

В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, с който оспорва исковата молба като нередовна, а предявените с нея искове като частично недопустими и неоснователни. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит №2758101/ 13.04.2023г., (договора за кредит) между ищецът, като кредитополучател, и Кредисимо ЕАД (Кредисимо), като кредитодател. В конкретния случай главницата била в размер на 600,00 лв., периодът на револвиране е 30 дни, а крайната дата за погасяване на задължението и 12.05.2023г. Общият размер на плащанията възлизал на 620,00 лева, от които 600,00 лева главница и 20,00 лева възнаградителна лихва, начислена съгласно уговорените ГЛП от 40,00% и ГПР от 49,02%. В случай че кредитополучателят не заплати на падежа цялата сума, непогасената главница се револвира за нов период от 30 дни, в рамките на който се начислява възнаградителна лихва съгласно ГЛП. Кредитополучателят има право да револвира главницата неограничен брой пъти, като за всеки следващ период на револвиране дължи договорна възнаградителна лихва в размер на 20,00 лева. Сочи, че ищецът не е погасил дължимата главница от 600,00 лева на падежа 12.05.2023г., като към датата на изготвяне на отговора се е възползвал от възможността на револвира кредита си общо 8 пъти.

За обезпечаване на задължението на ищеца по Договор за потребителски кредит №2758101/ 13.04.2023г. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство със страни ищецът и „Ай Тръст" ЕООД, като „поръчител" По 3 силата на договора поръчителят се е задължил да гарантира срещу възнаграждение задължението, което потребителят има към ответното дружество. Твърди, че между „Кредисимо" ЕАД като кредитор и „Ай Тръст" ЕООД като поръчител е сключен договор за поръчителство, с което поръчителят е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на поръчителство. Основанието на задължението на ищеца за заплащане на възнаграждение в полза на „Ай Тръст" ЕООД било уговорено в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, а неговия размер - посочен в Приложение №1 към същия. В чл. 8, ал. 4 били уредени начините за плащане на въпросното възнаграждение, като съгласно т. 2 същото може да бъде преведено и по Б.а сметка на „Кредисимо" ЕАД ведно с месечната погасителна вноска по гарантирания кредит. Поради изложеното счита, че „Кредисимо" ЕАД е овластено да приеме плащането, но не е титуляр на вземането, какъвто бил „Ай Тръст" ЕООД.

На следващо място счита, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно ЗПК и в този смисъл намира за неоснователни възраженията на насрещната страна за нищожност поради противоречие с чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Оспорва, за ищеца да е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство, тъй като съгласно раздел III, чл. 12 от приложимите към договора за кредит Общи условия кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита.

На следващо място ответникът оспорва твърдението, че вземанията на Ай Тръст ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попадал в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се включвал в ГЛП и ГПР, а също така размерът на задълженията по него не бил ясен към момента на сключване на договора за кредит,поради което нарушение на чл. 19 от ЗПК. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищецът и „Ай Тръст" ЕООД е такъв за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита Ответникът сочи още, че дори процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит да е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. На основание чл.

23 ЗПК дори и при евентуална нищожност на оспорваните договори, ищецъткредитополучател щял да продължи да дължи заплащане на чистата стойностусвоената главница. Въз основа на изложеното моли производството да бъде прекратено в частта относно сумата от 894,45 лева. Предявява искане и за отхвърляне на исковете за сумата 1 198,24 лева, която счита за дължима дължима от ищеца

4

В срока за отговор е предявен от ответника по главния иск насрещен иск за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 600 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № 2758101/13.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция – 19.12.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, а в условията на евентуалност сумата от 404,90 лева, представляваща „чистата стойност“ /главница/ по Договор за потребителски кредит № 2758101/13.04.2023г.

В него се сочи, че кредитополучателят е направил едно плащане по кредита в размер на 195,10 лева на 10.08.2023г, което е разпределено за погасяване на 16,21 лева договорна възнаградителна лихва и 178,89 лева възнаграждение за поръчител. На основание чл. 4,2 от Общите условия към договора за кредит „Кредисимо" ЕАД обявява предсрочна изискуемост на вземането си за главница в размер на 600,00 лева поради неплащане в срок на 6 вноски за възнаградителна лихва, дължими за периода от 11.06.2023г. до 08.11.2023г.

Разпечатката съдържа 23 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/546ef715-fa9a-4f67-983b-35113e4c3f37