Присъда № 86 от 08.05.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 86 от 08.05.2026 год. по НОХД № 329/2026 год. на СлРС, изготвени на 18.05.2026 год.

Съдебното производство по делото е по реда на глава 27 и е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор при РП – Сливен, с който против подсъдимия А. С. П., е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа обвинението против подсъдимия, не ангажира други доказателства и пледира за определяне на наказание при условията на чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК , а именно на подс. А. С. П. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок за 3 години. Прокурорът пледира да не се прилага разпоредбата на чл. 343, ал. 5 от НК, както и на основание чл. 343г от НК да се наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година и 3 месеца.

Защитникът на подсъдимия – адв. Д. не оспорва фактическата обстановка по обвинението. Моли деянието на подсъдимия да бъде преквалифицирано като такова по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ от НК, тъй като същият е оказал адекватна помощ на пострадалата от претърпяното ПТП.

Моли след преквалифициране на деянието, на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация“. Алтернативно, ако съдът счете, че деянието не може да бъде подведено под този състав на НК, моли за минимално наказание, като иска от съда периода на наложеното наказание „Лишаване от правоуправление“ да бъде намален до минимум.

Подсъдимият А. С. П. моли за справедливо наказание и желае предвиденото наказание по чл. 343г от НК да бъде в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. С. П. е със средно образование, студент „УХТ“ гр.Пловдив, неженен, работи, неосъждан.

Същият притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № **********, валидно до 12.12.2029 г. за категориите В, М, С, Ткт.

На 01.07.2025 г. около 16:40 ч. в гр. Сливен, по бул. „*****************, подсъдимия А. С. П. управлявал лек автомобил марка „*********“, модел „******“ с № ****, собственост на баща му. Същият се движел в посока от „************“ към хипермаркет „******“. Времето било ясно, слънчево, а 1 пътната настилка била суха. Подсъдимият А. П. предприел маневра и се пристроил в лявата пътна лента, тъй като щял да завива към Автогара Сливен. На последната пешеходна пътека преди светофара, св. М. Я. К., която била до офиса на куриерска фирма „Еконт“, се огледала и тръгнала да пресича пътното платно на пешеходната пътека. Подсъдимият А. П. продължавал да се движи в лявата пътна лента, заслепен от слънцето, не забелязал навреме пострадалата, която пресичала на пешеходната пътека. В последния момент, когато подсъдимият А. П. видял св. М. К., натиснал спирачките, но не успял да предотврати сблъсъка и последвал удар. В резултат на настъпилото ПТП на пешеходната пътека, били причинени телесни увреждания на св. М. К..

Подсъдимият А. П. слязъл от автомобила си и се притекъл на помощ на пострадалата. Същият й предложил да я откара до болнично заведение и тя се съгласила. Подсъдимият А. П. закарал е превозното си средство св. М. К. до ЦСМП - гр. Сливен, където й била оказана медицинска помощ. В същото време бил подаден сигнал до РУ-Сливен и на място пристигнали полицейски служители, които извършили проверка на подсъдимия А. П. за употреба на алкохол и наркотични вещества, като тестовете били отрицателни.

С протокол за доброволно предаване от 16.07.2025 г. бил предаден 1 бр.

CD-R, съдържащ записи от видеокамери на Община Сливен. В хода на досъдебното производство са извършени следствени експерименти обективирани в протоколи от 09.09.2025 г. и от 20.01.2026 г., при които подсъдимия А. С. П. и св. М. Я. К. посочили мястото и начина, по който било извършено ПТП-то. В хода на разследването е изготвената съдебномедицинска експертиза. Видно от заключението й на св. М. К. били причинени контузия на левия крак, в областта на неговата подбедрица и с охлузвания на кожата, травматичен оток, палпаторна (при опипване и на ръката) и функционална (при движение) болезненост, с клинични и от образните изследвания данни за счупване на трета метатарзална предходилна) кост в областта на нейната основа, наложило обездвижването на ходилото и глезенната става с имобилизираща превръзка за продължителен период от време, по-дълъг от 30 дни, като по този начин бил осъществен смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК”, както и контузия на главата, без наличие на описани в медицинските документи, приложени в материалите по досъдебното производство към момента на изготвянето на експертизата, видими травматични увреждания, които довели до болки. От заключението на изготвената по досъдебното производство автотехническа експертиза е видно, че скоростта на движение на лек автомобил марка „*********“, модел „******“ с № **** преди ПТП е била около 44 км/ч, опасна зона около 33 м.

При навлизането на пешеходката пътека, автомобилът е бил на около 37 м преди мястото на удара. Пешеходката пътека попадала в опасната зона на автомобила марка „*********“, модел „******“ при скоростта му на движение. Водачът на лекия автомобил е възприел опасността със закъснение от 1 секунда. Подсъдимият А. П. е имал е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като преди пешеходната пътека намали скоростта си на движение, като се огледа наляво и надясно и след като се убеди, че не се 2 приближават пешеходци към пешеходната пътека да премине през нея.

Според вещото лице, техническите причини за ПТП-то били по-късното възприемане на пешеходката от водача, най-вероятно поради заслепяване от слънцето. Технически неправилно е да се управлява автомобила без да се намалява скоростта преди пешеходна пътека при намалена видимост без да се огледа наляво и надясно водачът му.

Самопризнанието на подсъдимия относно авторството на деянието напълно кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно този факт.

С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите, ангажирани със случая. Показанията на свидетелите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като същият признава вината си.

Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях. Писмените доказателства, в съвкупност с гласните такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. В хода на досъдебното производство са изготвени съдебномедицинска експертиза и съдебнотехническа експертиза, които са компетентно и обективно изготвени, поради което съдът ги кредитира. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият А. С. П. осъществил от субективна и обективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 01.07.2025 г. в гр. Сливен, по бул. „***************** до № 16, при управление на МПС, лек автомобил „******“ с peг. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП: „ При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Я. К. от гр. Сливен, изразяваща се в счупване на трета метатарзална кост от ходилото на левия крак, довело до „Трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

3

Съдът оправда подсъдимия П. по първоначално повдигнатото му обвинение, че е нарушил правилата за движение по пътищата, установени от чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, а именно - чл. 20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ и чл. 20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Като нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка с допуснатото ПТП и съставомерния резултат РП-Сливен е посочила разпоредбата на чл.

20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и на чл. 119 от ЗДвП. Напълно незаконосъобразно и в разрез с константната съдебна практика е прието едновременно нарушаване какво на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, така и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което е несъвместимо с възлаганите с тях задължения на водачите на МПС.

От друга страна, разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП е обща при случаи като настоящия – за несъобразяване на скоростта на управление на МПС при наближаване на пешеходна пътека, където за изпълнение от водача на МПС на задължението му тя да се намали или дори да се спре, но да се пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, е налице нарушение на разпоредбата на чл. 119 от ЗДвП, която се явява частен случай, специална спрямо общата по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП. Или, нарушението в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия ПТП е това на правилото по чл. 119 от ЗДвП, а не и на общите разпоредби на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП. (В този смисъл Решение №257 от 09.01.2020 г. по н.д. №1095/2019 г. на ВКС 1 Н.О., Решение № 112/24.11.2022 г. по н.д. № 577/2022 г. на ВКС, II н.о.)

В допълнение следва да се отбележи, че по отношение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, видно от изготвената по досъдебното производство автотехническа експертиза, липсват доказателства, че подсъдимият е губил контрол върху управляваното от него МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Безспорно е установено по делото, че именно подс. П. е управлявал процесното МПС. Това обстоятелство се установява, както от неговите самопризнания, така и от показанията на св. К.. От извършения следствен експеримент и от свидетелските показания, се установява мястото на удара, както и обстоятелството, че деянието е извършено на пешеходна пътека. Тези обстоятелства не се спорят от страните.

Спорна по делото е правната квалификация на извършеното деяние.

Защита пледира деянието да бъде преквалифицирано от такова по чл. 343, ал.

3, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК в деяние по чл.

4

343а, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.

342, ал. 1 от НК. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че не са налице предпоставките за преквалификация на деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „в“ от НК.