Разпореждане № 1903 от 19.06.2025, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Частно гражданско дело 719/2025
- Вид
- Разпореждане № 1903
- Подписан
- 19.06.2025
- Състав
- Йорданка Георгиева Майска Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1903 гр. Несебър, 19.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Йорданка Г. Майска Иванова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Частно гражданско дело № 20252150100719 по описа за 2025 година
Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 424 от 07.05.2025г., постановено по ч.гр.д. № 642/2025г. по описа на Районен съд - Провадия, производството по делото е било прекратено и същото е било изпратено по подсъдност на Районен съд - Несебър.
Образувано е по повод подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов” № 29, етаж 3, представлявано от изпълнителен директор Я.Б.Я., с пълномощник юк. Н.А.Т., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. Г. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за сумата от 558.22 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 4925218 от 12.10.2023г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С. Г. Х., задълженията по който са изпълнени от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД и прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с Приложение № 1 от 01.10.2024г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 02.0302020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 05.05.2025г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 34.34 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.10.2023г. до 12.05.2024г., сумата от 295.44 лева, представляваща възнаграждение по гаранционна сделка, сумата от 75 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата от 92.33 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 13.05.2024г. до 25.04.2025г., както и сумата от 225 лева, представляваща направените по делото разноски, от които:
25 лева - заплатена държавна такса и 200 лева - юрисконсултско възнаграждение за подготовка на документи за завеждане на дело и защита по заповедно производство.
С разпореждане № 1768 от 09.06.2025г., постановено по делото, съдът, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 410, ал. 3 от ГПК, във връзка със служебната проверка на съда по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и на основание решения на СЕС по дело C-714/22 и дело дело С-425/23, е указал на заявителя, че в тридневен срок от получаване на съобщението следва да представи молба, в която да посочи чистата стойност на заема, предоставен по Договор за паричен заем № 4925218 от 12.10.2023г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземането по който е прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с Приложение № 1 от 01.10.2024г. към Рамков договор за 1 прехвърляне на парични вземания (цесия) от 02.03.2020г., да заяви изрично компонентите, включени в ГПР с размер 40,39 % и по Договор за паричен заем № 4925218 от 12.10.2023г., включително да заяви изрично дали в ГПР като компонента/допускане/разход е включено, разсроченото по погасителен план възнаграждение по свързания с него Договор за предоставяне на гаранция, сключен на същата дата между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД в размер на 553.95 лева, да посочи дали по договора има постъпили плащания от страна на заемополучателя и в какъв размер, съответно да представи доказателства за тях, да представи доказателства, че има качеството кредитор по отношение твърдяното вземане срещу посочения длъжник, както и да представи доказателства, че длъжникът е уведомен за продажбата на задължението му от предходния кредитор по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
В указания срок от заявителя е постъпила молба с вх. № 5835 от 17.06.2025г., с която заявителят излага, че чистата стойност на кредита е в размер на 1000 лева, а постъпилите плащания към първоначалния кредитор са в размер на 777 лева.
Уточнява, че начина на формиране на ГПР е в съответствие с чл. 2, т. 8 от договора и е съобразен с разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Сочи, че възнаграждението за предоставяне на гаранция не е включено в ГПР. Изтъква, че е спазена нормата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Представя доказателства, че има качеството кредитор по отношение вземането срещу длъжника. Изразява становище по отношение на уведомяването на длъжника за извършената цесия.
Съдът като разгледа подаденото заявление прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането за главница в размер на 223 лева, ведно и законна лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Вземането произтича от твърдения, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С.
Г. Х. е сключен Договор за паричен заем № 4925218 от 12.10.2023г., по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лева, ведно с договорна лихва, представляваща печалба на кредитополучателя в размер на 111.05 лева, който следвало да бъде върнат на 15 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 74.07 лева, с падеж на последната - 12.05.2024г. Сочи се, че длъжникът не е изпълнил задължението си да върне заемната сума, поради което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отправило искане за заплащането от поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за предоставяне на гаранция № 4925218 от 12.10.2023г., сключен между Х. и „Файненшъл България“ ЕООД. Изтъква се, че сумата в размер на 720.66 лева е заплатена от последното дружество на 01.10.2024г. Навежда се, че на основание Приложение № 1 към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, вземането е прехвърлено на заявителя, за което длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД с писмо с обратна разписка от 04.10.2024г.
Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение не следва да бъде уважавано в частта относно претенцията за главница над сумата от 223 лева, начислени договорни и мораторни лихви, възнаграждение по гаранционна сделка и разходи за уведомяваме поради съмнение, че се основават на нищожен договор.
Съображенията за този извод са следните:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не следва да бъде издавана когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. На първо място в случая безспорно става въпрос за договор, сключен с потребител, тъй като дейността на кредитните институции по отпускане на кредити е дефинирана изрично като „финансова услуга” (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП), от което следва, че ползващите тази 2 услуга физически лица са потребители по смисъла на общото правило на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП (в този смисъл Определение № 552/12.08.2014г. по ч.гр.д. № 4109/2013г. на II т.о. на ВКС). Наред с това съдът намира, че посочената претенция се основава на неравноправни клаузи.
От клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № 4925218 от 12.10.2023г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С. Г. Х. се установява, че длъжникът се е задължил в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от три вида обезпечения: 1. поръчителството на две физически лица, които да отговарят на конкретни условия; 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя или 3. одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки. Видно от Договор за предоставяне на гаранция № 4925218 от 12.10.2023г., сключен между Х. и „Файненшъл България“ ЕООД, на кредитополучателя било начислено възнаграждение на гаранта в размер на 553.95 лева.
Не без значение е предвиденото в чл. 3 от договора, че възнаграждението за издадената гаранция е платимо разсрочено съобразно погасителен план в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Освен това договорът за предоставяне на гаранция е сключен в същия ден като в договора за заем. Следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че при справка в търговския регистър се установи, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД. Предвид изложеното задължението по договора за заем и договора за предоставяне на гаранция следва да се разглеждат заедно, като задължението към гаранта следва да се включи в общия размер на разходите по заема. По този начин е постигнато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. По арг. от чл. 19, ал. 4 от ЗПК и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. максималният размер на годишния процент на разходите не може да надвишава 50 %. В договора е посочено, че годишния процент на разходите е 40.39 %, но с прибавяне на възнаграждението за гаранта разходите ще надвишат този размер. Това води до нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство съгласно нормата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Следва да се обърне внимание, че съгласно т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Разпоредбата на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за олучаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
От своя страна според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, а именно в договора да се съдържа информация за ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на 3 сключване на договора за кредит и взетите предвид допускания при определянето му, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи.
Съдът намира, че посоченото Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263 е задължително за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК) и неприлагането му би представлявало нарушение на правото на Европейския съюз, независимо от етапа на производството, по което се прилага (на практика според действащото към момента законодателство проверката, която се извършва в рамките на заповедното производство, е абсолютно същата като тази, която се извършва в рамките на исковото - за нищожност на договора поради противоречие със закона и добрите нрави, поради което констатиране на такова противоречие на етап заповедно производство задължава съда, вкл. по арг. от чл. 633 ГПК, да приеме договора за нищожен и да приложи съответните последици). Задължителната проверка на тези обстоятелства в рамките на настоящото „заповедно“ произтича и (отново с оглед разпоредбата на чл. 633 ГПК) и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз.
Обосновава се извод, че се установява единствено дължимостта на чистата стойност на кредита с отчитане на посочените от заявителя погасявания, а именно 223 лева върху която се дължи единствено законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението.
Що се отнася до претенцията за разноски, то тя следва да бъде уважена единствено до сумата от 75 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 25 лева за платена държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.